Той е художник, музикант, създател на групата “Виолетов генерал“, която

Той е художник, музикант, основател на групата “Виолетов военачалник “, която при започване на 90-те, наред с “Нова генерация “, дефинира понятието “ъндърграунд “.

Той е Емил Вълев и е основен воин в “Нашият ден “.

“Всеки от нас е обиден от пандемията, изключително хора, които са на свободна специалност и зависят от заведенията, пътуванията, връзките. Всичко отиде в някакви строги ограничавания. От друга страна, животът непрестанно се трансформира, той е толкоз комплициран и чудноват, че и с пандемия, и без – отново е една лудница, изключително в последните десетилетие след рухването на желязната завеса. “

Как се промени “Виолетов военачалник “ в последните десетилетия


“Естествено, човек се трансформира и се развива, трансформира се, според от вътрешните си търсения и от външната среда. Както споделят психолозите, “човек е нещо, което съществува в два свята – вътрешен и външен “. Когато се трансформира външният свят, ти също се променяш. В последните години след едно дълго статукво, което съществуваше след Втората международна война, светът динамично стартира да се трансформира.

И нашата работа с групата, и моето развиване също бяха много променливи. Започнах с един съответен даркуейв, по-късно се потегли към едни по-техно ритми. След това аз с едни швейцарски актьори се увлякох доста по по-абстрактната музика. И в този момент отново се връщам към по-конкретна материя, тъй като по този начин го чувствам. Един създател би трябвало да усеща нещата и да ги усеща, да ги харесва, да ги обича . Човек не стопира да желае и да се стреми, до момента в който е жив и несъмнено по този начин би трябвало. “



Влияние на изобразителното изкуство върху музиката

“Мисля, че доста модерни създатели от целия свят имат по-широк набор от ползи в изкуството. Още повече в този момент с информацията и със актуалните средства – компютри, разнообразни способи на творчество – подтиква хората на изкуството да пробват в разнообразни сфери.

При мен музиката беше една детска фантазия. Много обичах да чувам музика. В един миг очевидно това ме подтикна да стартира да се занимавам по-сериозно. Във Франция започнах по-сериозни занимания. Мога да кажа, че по-скоро ориста ме насочи към тези неща. Не знам до каква степен вътрешните стремежи се проектират върху живота на човек и до каква степен външните условия го образуват . “

Философията в музиката

“По принцип се споделя, че хората, които се занимават с изкуство, са по-чувствителни. Най-малкото тъй като развиват чувствителността си посредством работата си, посредством това, което вършат. Това отново е самостоятелно и зависи от индивида. Смятам, че всеки човек има страсти, усеща, възприема от време на време доста надълбоко нещата с болежка и горест. Това е един доста дълъг диалог, тъй като може би смисълът на човешкия живот е тъкмо, срещайки се с този живот в материята, да се изпита неговата сензитивност, неговата емоционалност като реакция по отношение на нещата, които му се случват . Ние сме малко като камъните в реката, които ги влачи течението, и малко по малко острите ръбове се изглаждат. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.