Той е един от най-важните кадри на Хитлер по време

Той е един от най-важните фрагменти на Хитлер по време на Втората Световна война. Уважаван е от всеки един боец, който в миналото е бил командван от него. През целият си живот немският маршал Ервин Ромел в никакъв случай не е протегнал ръка на евреин и в никакъв случай не е разрешил на своите бойци да оказват помощ или да извършват заръките на фюрера – т.е. да избиват евреи. Ромел е бил безапелационен, че те са бойци, а не убийци.

Знаем трагичната орис и обстоятелството, че на финала точно най-хубавият военачалник на Германия ще бъде екзекутиран, като палачите даже ще се сбият за неговата парадна палка, само че историята в никакъв случай не се написа от победените, тя се основава напълно от спечелилите, както може да видим даже и у нас.

Ромел се среща с грозната страна на световните спорове и взе участие в Първата Световна война. Липсата на опит и подготовка ще се отразят отрицателно върху биографията му. При вторият световен спор, Ромел е нов човек и освен знае по какъв начин да командва една войска, само че с нея реализира невероятни триумфи. В редица случаи съумява да избяга, а постоянно самият той признава, че е бил навръх косъм. Не инцидентно и прякорът „ Пустинната лисица “ е подложен доста тъкмо. Какви обаче са историите за фронта на този маршал?

Една от първите истории, които постоянно се напомнят е заплахата да бъде погубен в танк през 1940 година във Франция. Водейки 7-ма Панцер дивизия с близо 218 танка, множеството чешко произвеждане, маршалът прави чудеса от смелост и не инцидентно същата дивизия ще бъде считана за призрачна. По това време Ервин е изучил всички теории за борбите с танкове, опознал е техниката, с която разполага, само че има доста малко стаж като пълководец на дивизия. Като човек, който от дълго време желае да влезе в борба, стартира да управлява много самоуверено своите подчинени напред към успеха.

Близо до Белгия на 14 май 1940 година е обстрелван от тежка артилерия. Неговият танк се появява първи от гората и с това подсказва на съперника да изсипе гнева си. Командирът е ударен два пъти поредно. Единият удря купола, а вторият вади от строя перископа, който експлоадира и хвърля нажежени части стъкло по лицето му.

В опит да избягат, немците не обръщат внимание, че карат по грапавина и танкът им пада на една страна, летейки към 100 метра към пропастта. При опит най-малко да завъртят дулото и да стрелят по съперника, танкистите чуват повторното изстрелване на снаряди. Евакуират се малко преди да бъдат унищожени. Ромел схваща, че един човек от екипажа му е към този момент без лява ръка и се втурва да го извади. В разказите си ще стане ясно, че маршалът е избавил човек, рискувайки своя живот.

Това няма да е последният път, когато Ромел ще получава изненади от артилерията. По време на френската акция, той още веднъж е на път да бъде заровен в железен ковчег. По негови разкази, немската артилерия е позволила два пъти една и съща неточност и вместо да стреля по съперника, стреля по неговите танкове. На 28 май 1940 година неговата дивизия е под обстрела на немската артилерия. Интересното е, че всички танкисти не могат да сбъркат силата на снарядите, които се изсипват.

Екипажът се пробва да алармира със зелени знамена да се спре обстрела, само че всичко е на вятъра. Опитите да се свържат по радиото, само че същото е сложено в камион, който в този миг бил под пряк обстрел от другарски огън. За следващ път би трябвало да се маневрира сред снаряди и да се играе една магическа и вълнуваща игра на котка и мишка. Отново бъдещият маршал ще тича на зиг-заг, а компания прави и майор Ердман – пълководец на 37 разследващ батальон. Ердман се оказва по-бърз в тичането, само че тъкмо това е грешката му, тъй като е ударен непосредствено от снаряд. Ервин споделя по какъв начин е видял, че целият тил на майора е бил отворен от удара на снаряда.

На 19 юни немската артилерия продължава да прави неточности. Ромел е тръгнал на разследваща задача с танка, когато немски взвод се крие в храстите и не може да разбере чий е танка. Преди въобще да разбере какво се случва, зад него стартира да пада артилерия. Екипажът съумява да излезе от танка и да се скрие в близкия окоп, само че сигналният офицер не съумява да излезе на време. Причината за грешката е, че Ромел по-рано е приказвал с капитана на взвода и е декларирал, че немците би трябвало да настъпват по-агресивно, с цел да се реализира светкавичната война.

В различен случай капитанът се вози в персоналния си автомобил пред танковата колона. При ненадейно нахлуване с артилерия от близкото френско село, централният танк е олучен, а останалите се разпръскват по пътя. Ромел би трябвало да реши дали да бяга или да се избавя, откакто единствено той е в автомобил. Нито един танк не стреля и Ервин осъзнава за какво – при започване на обстрела излиза наяве, че командирът на дивизията е съумял да излезе и да избяга на безвредно разстояние. Веднага откакто командирът изпраща най-различни поздрави и им изяснява какво ще направи с тях, танковете освен се оправят със обстановката, само че и съумяват да принудят бранителите на селото да правят отстъпка.

Такъв е животът на Ромел при започване на войната и откакто съумява да преживее редица изцепки във Франция, незабавно е изпратен в Северна Африка през февруари 1941 година Там ще бъде една от най-безпощадните сражения в цялата му военна кариера. Маршалът ще потвърди, че е стопанин на мобилните сражения и с лекост ще успее да премаже всякаква опозиция. Британците даже не са подозирали, че ще срещнат толкоз нечовечен конкурент и до през днешния ден помнят какво тъкмо е била Африка за тях.

Дори и с такава добра реклама, Ервин още веднъж е бил покрай гибелта си. На 7 април 1941 година командирът прави неточност и е на път да приземи своя разследващ аероплан в позицията на британците покрай Мечили. Това за първи път е напълно негова неточност, само че още по-забавното е, че британците го считат за другарски аероплан и в никакъв случай не откриват огън. По радиото чува, че бойците ще създадат бързо писта, на която да кацне, а откакто Ромел обича да се движи измежду бойците е подготвен да се срещне с тях.

Неговата първична задача е била да открие изгубена колона, с която няма контакт от няколко дни. В последният миг преди кацането ще забележи английските каски и бързо ще се издигне. Противникът вижда кръстовете и открива огън, като някои от изстрелите удрят опашката на самолета.

През идващите няколко дни историята се повтаря, само че с цел да е още по-комично, този път неговите бойци го бъркат за противников аероплан и откриват огън. Ромел играе ролята на овчар в Африка и в един миг би трябвало да прелети на към 50 метра над италианските бойци, с цел да им уточни пътя. Изплашени, амиците незабавно хващат оръжието и стартират сериозен обстрел. Кабината е надупчена, само че за благополучие капитанът не е потърпевш.

Това до някаква степен може да бъде и един извънредно занимателен миг, в който ще открием и за какво италианците нямат толкоз сериозен триумф във военните дейности през Втората Световна война. Според Ромел, италианците в никакъв случай не са виждали немски самолети и са били подготвени да стрелят по всеки. Все отново признава, че е цяло знамение, че се е разминал единствено с вреди по самолета.

Пустинната лисица има и други проблеми по време на престоя си в Африка. Както може да открива и насочва своите бойци, по този начин може и да се изгуби. На 19 април 1941 година се приготвя отбраната на Тобрук, само че след една свирепа офанзива, немските бойци отстъпват в ничията земя. Британските самолети вършат смъртоносни офанзиви над немската колона и не престават да бягат към Бардия. На към 16 километра от града, водачът на Ромел е погубен, а неговият автомобил е с повече от 25 удара.

Вторият водач също е погубен на място. Без необикновен избор, капитанът сяда и кара на нюх, тъй като визьорът също е отвън строя. Избира по-пряк път, само че вместо това губи ориентир и мракът го застига. Всеки опит да се ориентира по звездите е изцяло неосъществим, в тази съдбовна вечер над пустинята има единствено облаци. През ноември 1941 година още веднъж става жертва на неверни карти и преценки. Губи се в пустинята на път към Сиди Омар в Либия. За благополучие го откриват неговите генерали и в историята на Втората Световна война, един брониран автомобил ще вози цялата немска военна машина и най-хубавите стратези на едно място. Всичко щеше да е прелестно, в случай че господата не съумяват да се изгубят.

Записките за този ден, които по-късно ще бъдат доказани и от английските позиции, показват, че Ервин и цялото командване са минали на близо 100-на метра от вражеските позиции. Цяло знамение е, че са оживели. Не са малко и опитите за нападение против Ромел. Във Франция през 1940 година един от цивилните ще излезе пред автомобила му с револвер в ръка. Преди обаче да се пролее кръв, точно френските бойци ще го обезоръжат и пернат от колоната. Те са разбирали, че гибелта на един военачалник ще докара единствено до повече гибел. В различен случай един шрапнел от снаряд ще счупи прозореца и ще прелети на сантиметри от него.

Командването не стопира да го подлага на критика, че продължава да прави най-различни безразсъдни подвизи, само че бойците го одобряват за собствен и във всеки един миг са подготвени да се жертват за него. Преди всичко, Ервин постоянно е подготвен първи да влезе в багра и да даде образец, в никакъв случай не изоставя армията си. Капитани като Алфред Берндт ще заявят, че в никакъв случай не са виждали бойците да се радват на един човек, както на своя капитан в този миг. Без значение дали Ромел ще прекара през целия ден с тях в калта или ще върви на разузнаване, когато застане на чело на колоната, всеки един боец знае, че е в сигурни ръце. Дори и откакто стартират да се търпят тежки загуби, германците не престават да имат вяра в командването.