О. Минчев: Провал на преговорите за кабинет означава край на парламентарния модел на управление
Огнян Минчев
Няма вести за прекъснатите договаряния сред ГЕРБ, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия за сформиране на постоянно държавно управление.
Това може да е както добра, по този начин и неприятна вест. В парламентарните комисии представителите на гореизброените партии гласоподават за препоръчани законопроекти в сходство с до момента контрактувани общи позиции, което е добър знак.
Но явно са мощни и въздействията върху договарящите от страна на мощни външни (за преговорите) фактори, които могат да доведат до дефинитивно преустановяване на опитите за договаряне.
Новото начало, смяната, съветските възрожденци и съветници на Дондуков се надпреварват в насладата си от възможния неуспех на договарянията.
Едно би трябвало да бъде ясно. Нови избори желаят тези, които целят доразрушаване на българската политическа система.
Осми по ред избори няма да доведат просто до идващ стадий на политическа недъгавост, а до практически срив на до момента настоящата система на българската парламентарна република
Рязко нараства опцията за образуване на анти-системно парламентарно болшинство. Многократно ще се ускори откритата борба сред противници за цялата власт - като Радев и Пеевски. Досегашните партии на статуквото ще изгубят сериозна част от своите гласоподаватели. По-големите партии ще минат в графата " междинни " и " дребни ", по-малките ще останат под бариерата.
На дневен ред ще излязат настойчиви искания за съществена институционална смяна на политическата система, в това число на формата на ръководство.
Не съществува законна опция за привикване на Велико народно събрание, което с 2/3 болшинство да одобри нова конституция.
Затова измененията в държавното устройство ще се вършат по логиката и претенцията за " изключително състояние " - и на " нужда за национално избавление ".
Манипулациите и фалшификациите на идващите изборни цикли ще бъдат в пъти по-големи и позволяващи узурпация на властта от страна на спечелилите в директния конфликт за преодоляване на държавната власт от едноличен режим.
Дезинтеграцията на българската демократична система може да доближи до трагични и непредвидени резултати - изключително поради преходната фрагментация на геополитическото статукво във и към Европа.
Политическият безпорядък и директна борба ще дефинира посоките и резултатите от развиването на българската политическа рецесия.
Овладяването на актуалната обсада във образуването на парламентарно болшинство и виновното договаряне на постоянно съдружно държавно управление може да се окаже една от последните - може би
последната опция за запазване на демократичната парламентарна република в България.
Нека тези, които са се заели с договарянията, да са наясно с мащаба на отговорността, която са поели. Неуспех, позволен с лека ръка, ще ги изхвърли отвън българската политика.
За страдание, сходен крах най-вероятно ще значи и на практика завършек на парламентарния политически модел на ръководство в България - и замяната му с модел на еднолична власт.
Върнете се в историята на България след Освобождението и се уверете какви провали на националния ни интерес е налагал всеки едноличен режим на ръководство на страната - без всякакво изключение.
Отговорността за изхода от актуалната рецесия не е единствено на договарящите - тя е и на публичното мнение, което би трябвало по-категорично да показва рационални позиции за националния интерес при преодоляването на рецесията.
Днес теренът на обществения спор се владее съвсем напълно от кресливите лобисти на тези, които желаят да завоюват от рухването на парламентарната народна власт в България.
Време е да се стреснем и да се вземем в ръце
Общественото мнение има още една доста значима функционалност, с изключение на тази да структурира обществения спор. От средите на поданството и неговите обществени запаси би трябвало да се появят нови политически сили - минимум една или две значими политически партии вдясно и вляво, които да активизират политическото присъединяване на тези два милиона - два милиона и половина българи, които към този момент стабилно отхвърлят да гласоподават на избори.
Те би трябвало да получат нови благоприятни условия за политическам идентификация и вяра за разрешаване на рецесията в българската държавност.
