Една любовна история
Той беше едно интровертно момче. Самата мисъл да излезе измежду хора, с които би му се наложило да поддържа връзка, от време на време го задушаваше. Имаше един другар, с който си говореха за книги и филми. И за девойки - героините от книгите и филмите.
Тя беше едно екстравертно момиче. Идеята да прекара и час сама, без компания (притежаваше неоспоримото качество да се трансформира в център на внимание за най-много от една до три минути), я убиваше. Познаваше всички, или най-малко всички без един - него.
***
Той вървеше неенергично по учебния кулоар, забил нос в книгата си. Сблъскаха се и, съвсем като в банална сантиментална комедия, листите от досието й се разпиляха.
- Нещастник!
***
Когато тръгнеш с големи упования по отношение на живота, който те чака отвън учебния двор, рано или късно, или съвсем незабавно, се разочароваш. В даден миг обръгваш, тъй като разбираш, че разочарованията са част от играта, и си караш, както знаеш. Поставяш цели, преследваш фантазии, кроиш проекти, сменяш маски, играеш функции, летиш, залиташ, падаш, ставаш, забравяш, продължаваш, съхраняваш себе си по пътя.
***
Това не е любовна история. Можеше и да бъде, само че от време на време е по-важно човек просто да открие себе си Като дете, той мечтаеше да стане публицист. На двайсет и три живееше самичък на квартира (баща му плащаше наема), след години щеше да драска някакви умопомрачителни неща в блог, не излизаше много-много, единствено на спектакъл ходеше. Там не се постанова да общуваш - даже би се изтълкувало като демонстрация на неприятен усет, в случай че се опиташ да коментираш със съседа си по място нещо от представлението.
Като дете, тя мечтаеше да бъде актриса. Знаеше за своята харизма, а по-важното бе, че знаеше по какъв начин да я употребява. На двайсет и три участваше в цели четири театрални постановки, а скоро щеше да стартира да снима и за малкия екран, въпреки че, както споделяше тя, в днешно време кой гледа телевизия (малко беше изпреварила времето си). Голямата й фантазия беше киното, несъмнено.
Тя беше едно екстравертно момиче. Идеята да прекара и час сама, без компания (притежаваше неоспоримото качество да се трансформира в център на внимание за най-много от една до три минути), я убиваше. Познаваше всички, или най-малко всички без един - него.
***
Той вървеше неенергично по учебния кулоар, забил нос в книгата си. Сблъскаха се и, съвсем като в банална сантиментална комедия, листите от досието й се разпиляха.
- Нещастник!
***
Когато тръгнеш с големи упования по отношение на живота, който те чака отвън учебния двор, рано или късно, или съвсем незабавно, се разочароваш. В даден миг обръгваш, тъй като разбираш, че разочарованията са част от играта, и си караш, както знаеш. Поставяш цели, преследваш фантазии, кроиш проекти, сменяш маски, играеш функции, летиш, залиташ, падаш, ставаш, забравяш, продължаваш, съхраняваш себе си по пътя.
***
Това не е любовна история. Можеше и да бъде, само че от време на време е по-важно човек просто да открие себе си Като дете, той мечтаеше да стане публицист. На двайсет и три живееше самичък на квартира (баща му плащаше наема), след години щеше да драска някакви умопомрачителни неща в блог, не излизаше много-много, единствено на спектакъл ходеше. Там не се постанова да общуваш - даже би се изтълкувало като демонстрация на неприятен усет, в случай че се опиташ да коментираш със съседа си по място нещо от представлението.
Като дете, тя мечтаеше да бъде актриса. Знаеше за своята харизма, а по-важното бе, че знаеше по какъв начин да я употребява. На двайсет и три участваше в цели четири театрални постановки, а скоро щеше да стартира да снима и за малкия екран, въпреки че, както споделяше тя, в днешно време кой гледа телевизия (малко беше изпреварила времето си). Голямата й фантазия беше киното, несъмнено.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ