Йордан Ефтимов пред Фрог: Богоявление е едно от по-символичните чудеса
Това съобщи в изявление за ФрогНюз Йордан Ефтимов - публицист, книжовен критик и професор.
Ето и цялото изявление:
Господин Ефтимов, какво за Вас е Богоявление?
Всяка година се поканвам да скачам за кръста на Богоявление. Винаги решението ми е до предходния ден - нормално е доста студено. Утре може би ще разреши да се скочи, само че къде…? Май ще постъпя като Алцек Мишев - българският художник, преплувал Атлантическия океан посредством плуване в басейн на един трансатлантически транспортен съд. Той е преплувал Атлантическия океан, само че в действителност корабът е преплавал, а той е плувал в басейна на кораба.
Освен в един леген у дома да направя същото…
Самата концепция за Богоявлението е доста забавна и скъпа. Какво си представяме, когато чуем за вяра - свещенодействие, духовник, храм. На назад във времето започваме да си представяме по-конкретни неща - какъв тип е службата, има ли артисти, какво пеят, какви жестове се правят, какви са празниците… В доста религии има такива празници, които имат някакво чудодейно събитие.
Богоявлението е едно от тези по-символични, по-философски чудеса.
Вярваме ли в такива?
Хората не могат без няколко такива иррационални неща. Едно такова е чудото. Хората имат вяра в чудото и не мисля, че ще се откажат от това. Другото е тайната. Хората имат вяра, че светът е загадъчен, само че различим. Хем желаят да го познаят, само че се радват, че има още и още секрети. Слава Богу, хората са и иррационални. Мен това не ме смущава.
Хората, които не харесват психоанализата (като множеството поети), не я харесват тъй като се стреми да разкрие всичко за човешката душeвност. Голямата борба на Фройд и почитателите му е да разкрият какво има в подсъзнанието. Писателите обаче желаят да има повече подсъзнание. Аз съм от тия, които постоянно държат да има някакво свещенодействие.
Смятате ли, че хората са вярващи. Вярваме в чудеса, само че какъв брой сме вярващи в действителност? Българинът върви на черква единствено по празници като че ли.
И то много малко празници. Това е ясно. Обичам да се майтапя със студентите си в Нов български университет и постоянно ги запитвам какви са. Отговарят ми, че са православни християни. Питам ги кой е техният Бог и се оказва, че те не знаят кой е техният Бог. После ги запитвам прочели ли са Светата книга на своята вяра. Не са.
Но към този момент не желаят да ме бият, тъй като им споделям, че това не е ужасно. Не считам, че би било хубаво ние да сме същински православни християни, а в противен случай. Даже ги скандализирам, като им кажа, че намерено се назовават християни, само че не дават отговор на ужасно доста от условията за това, а аз намерено се назовавам безбожник. Това не значи, че съм от тези атеисти, които желаят да избият вярващите, желаят да ги вкарат в лудница. Напротив. Аз нямам доверие в Бог, само че не желая да въвеждам в “правия път ” тези, които имат вяра. Питат ме по какъв начин по този начин съм бил безбожник, то постоянно имало нещо неизяснено… Казвам - да, има нещо неизяснено, само че науката е изяснила доста други неща, които смятате за чудеса, а са плод на естествени процеси.
Влизате в доста огромно несъгласие. Говорите за чудото и тайнството, но…
Убеден съм от една страна, че няма чудеса. От друга - че хората би трябвало да имат вяра в тях, тъй като им оказват помощ да живеят щастливо.
А вие по какъв начин живеете щастливо тогава?
Да, тук е несъгласието. Както нямам доверие в чудеса, във всекидневието ми се случват чудеса…
Да си поговорим за последната Ви стихосбирка - “Преди да измият кръвта ”, отдадена на войната в Украйна.
Тази книга е тип лирически дневник. Написана е сред март и септември и следи развиването на войната. Но не е лирически дневник на човек, който е на мястото на сраженията и разказва обстановките като пострадал. По-скоро съм следил какво се превърща в събитие в обществените мрежи и по-скоро кои събития в обществените мрежи се явяват като актуален вид на роман за събития, разказани в “Илиада ” и други антични текстове.
Няма да ви запитвам по какъв начин се роди концепцията за тази стихосбирка, а по какъв начин се роди потребността за нея.
Трябваше иронизирайки света и общоприсъщи на човешкото поведенчески модели, да преживея, че съм тук и съм в тази обстановка. Имаше детайл на автолечение, само че то бе обвързвано с това, че съм боледувал извънредно около обществените мрежи и от това, че хората ги трансфораха в източник на информация.
Много огромен е казусът с дезинформацията. В страна, в която и класическите медии в никакъв случай не са работили добре и съществени правила на публицистиката не са спазвани - инспекция на информацията, отговорност към публиката - хората стартират да се осведомят един различен, без посредничеството на експерти. Това е извънредно рисково.
Книгата значително не е единствено за войната, а за живота със обществени мрежи. Повечето стихотворения имат мото от Twitter, разказ. Важно е, че е разграничена на три цикъла. Вторият е с шест стихотворения, върху герои от “Илиада ”, с цел да се покаже близостта.
Говорим си за духа, за вярата, за Богоявление, чудото. Как промени войната духа на човечеството?
Войната сподели кои хора претърпяват същински драмата на света и другите, които по-лесно се помиряват с ограничения. По някакъв метод разсъни хора, които бяха задрямали в автоматизъм. Но в България войната не се трансформира в същински източник за дискутиране на съществени тематики. Едни такива събития би трябвало да бъдат употребявани от интелектуалците в която и да е страна, с цел да напомнят непрекъснато стоящи въпроси.
Не отсъстват ли обаче нашите интелектуалци от тези въпроси? Не се ли броят на пръсти?
Съгласен съм. Ние успяхме да разрушим всичките си авторитетни интелектуалци и техните облици. Жълтите медии в България подбиха облика на интелектуалеца и това не се оказа чак толкоз мъчно. Българският интелектуалец е подкупен и изцяло се унищожи концепцията, че може би имаме морални престижи измежду тях. Много е неприятно това, само че е реалност.
Как тогава човек може да се ориентираш в такава среда?
Има ги тези интелектуалци, само че би трябвало да се огледаме и да се опитаме да пресъздадем интелектуалци, които да са образец. Ето - Теодор Ушев е човек, който е доста добър създател и като интелектуалец заема почтена позиция. Трябва да се опитаме по-често да му даваме думата, да вземем за пример.
В началото на диалога ни говорихте за вярата, само че в този момент казвате, че е мъчно да имаме вяра на интелектуалците си, които би трябвало да са стожери. Това е абсурд - хем я търсим, хем не знаем къде да я намерим.
Ясно е къде я намираме - във Ванга. Тя е доста по-голям престиж за обществото от хора като Ушев, писатели, художници, кинотворци - и преди 1989, и след нея. Имаме такива, само че не сме им се доверили задоволително. Една от аргументите за това е, че доста престижи преди 89-та година, по-късно се разкри, че са били лъжливи, неистинен, сътрудничили са на властта. Но това не значи, че не имало такива, които от самото начало са отстоявали.
През декември гледах постановката “Великденско вино ” на Константин Илиев. Ето - той е един от доайените на българската литература. Рядко се сеща някой да го пита за каквото и да било. А това е извънреден български създател. Проблемът е в настройката на обществото, за която огромна роля изиграха и медиите. Обществото не може да бъде упрекнато, че му липсват престижите. Трябва да бъдат упреквани съответни хора, които го вършат от време на време преднамерено, от време на време поради неприятно обучение.
Какво ще пожелаете на хората за Богоявление?
Да не хващат серията от вируси, които са ни нападнали. Разболяването ни прави сякаш съпричастни на останалите, само че не е по този начин - ускорява егоизма ни. Болестите не са целесъобразни. Не тъй като ще страдаме, а тъй като ни оказват помощ най-много да сме егоисти. Пожелавам да не са чак такива егоисти.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Господин Ефтимов, какво за Вас е Богоявление?
Всяка година се поканвам да скачам за кръста на Богоявление. Винаги решението ми е до предходния ден - нормално е доста студено. Утре може би ще разреши да се скочи, само че къде…? Май ще постъпя като Алцек Мишев - българският художник, преплувал Атлантическия океан посредством плуване в басейн на един трансатлантически транспортен съд. Той е преплувал Атлантическия океан, само че в действителност корабът е преплавал, а той е плувал в басейна на кораба.
Освен в един леген у дома да направя същото…
Самата концепция за Богоявлението е доста забавна и скъпа. Какво си представяме, когато чуем за вяра - свещенодействие, духовник, храм. На назад във времето започваме да си представяме по-конкретни неща - какъв тип е службата, има ли артисти, какво пеят, какви жестове се правят, какви са празниците… В доста религии има такива празници, които имат някакво чудодейно събитие.
Богоявлението е едно от тези по-символични, по-философски чудеса.
Вярваме ли в такива?
Хората не могат без няколко такива иррационални неща. Едно такова е чудото. Хората имат вяра в чудото и не мисля, че ще се откажат от това. Другото е тайната. Хората имат вяра, че светът е загадъчен, само че различим. Хем желаят да го познаят, само че се радват, че има още и още секрети. Слава Богу, хората са и иррационални. Мен това не ме смущава.
Хората, които не харесват психоанализата (като множеството поети), не я харесват тъй като се стреми да разкрие всичко за човешката душeвност. Голямата борба на Фройд и почитателите му е да разкрият какво има в подсъзнанието. Писателите обаче желаят да има повече подсъзнание. Аз съм от тия, които постоянно държат да има някакво свещенодействие.
Смятате ли, че хората са вярващи. Вярваме в чудеса, само че какъв брой сме вярващи в действителност? Българинът върви на черква единствено по празници като че ли.
И то много малко празници. Това е ясно. Обичам да се майтапя със студентите си в Нов български университет и постоянно ги запитвам какви са. Отговарят ми, че са православни християни. Питам ги кой е техният Бог и се оказва, че те не знаят кой е техният Бог. После ги запитвам прочели ли са Светата книга на своята вяра. Не са.
Но към този момент не желаят да ме бият, тъй като им споделям, че това не е ужасно. Не считам, че би било хубаво ние да сме същински православни християни, а в противен случай. Даже ги скандализирам, като им кажа, че намерено се назовават християни, само че не дават отговор на ужасно доста от условията за това, а аз намерено се назовавам безбожник. Това не значи, че съм от тези атеисти, които желаят да избият вярващите, желаят да ги вкарат в лудница. Напротив. Аз нямам доверие в Бог, само че не желая да въвеждам в “правия път ” тези, които имат вяра. Питат ме по какъв начин по този начин съм бил безбожник, то постоянно имало нещо неизяснено… Казвам - да, има нещо неизяснено, само че науката е изяснила доста други неща, които смятате за чудеса, а са плод на естествени процеси.
Влизате в доста огромно несъгласие. Говорите за чудото и тайнството, но…
Убеден съм от една страна, че няма чудеса. От друга - че хората би трябвало да имат вяра в тях, тъй като им оказват помощ да живеят щастливо.
А вие по какъв начин живеете щастливо тогава?
Да, тук е несъгласието. Както нямам доверие в чудеса, във всекидневието ми се случват чудеса…
Да си поговорим за последната Ви стихосбирка - “Преди да измият кръвта ”, отдадена на войната в Украйна.
Тази книга е тип лирически дневник. Написана е сред март и септември и следи развиването на войната. Но не е лирически дневник на човек, който е на мястото на сраженията и разказва обстановките като пострадал. По-скоро съм следил какво се превърща в събитие в обществените мрежи и по-скоро кои събития в обществените мрежи се явяват като актуален вид на роман за събития, разказани в “Илиада ” и други антични текстове.
Няма да ви запитвам по какъв начин се роди концепцията за тази стихосбирка, а по какъв начин се роди потребността за нея.
Трябваше иронизирайки света и общоприсъщи на човешкото поведенчески модели, да преживея, че съм тук и съм в тази обстановка. Имаше детайл на автолечение, само че то бе обвързвано с това, че съм боледувал извънредно около обществените мрежи и от това, че хората ги трансфораха в източник на информация.
Много огромен е казусът с дезинформацията. В страна, в която и класическите медии в никакъв случай не са работили добре и съществени правила на публицистиката не са спазвани - инспекция на информацията, отговорност към публиката - хората стартират да се осведомят един различен, без посредничеството на експерти. Това е извънредно рисково.
Книгата значително не е единствено за войната, а за живота със обществени мрежи. Повечето стихотворения имат мото от Twitter, разказ. Важно е, че е разграничена на три цикъла. Вторият е с шест стихотворения, върху герои от “Илиада ”, с цел да се покаже близостта.
Говорим си за духа, за вярата, за Богоявление, чудото. Как промени войната духа на човечеството?
Войната сподели кои хора претърпяват същински драмата на света и другите, които по-лесно се помиряват с ограничения. По някакъв метод разсъни хора, които бяха задрямали в автоматизъм. Но в България войната не се трансформира в същински източник за дискутиране на съществени тематики. Едни такива събития би трябвало да бъдат употребявани от интелектуалците в която и да е страна, с цел да напомнят непрекъснато стоящи въпроси.
Не отсъстват ли обаче нашите интелектуалци от тези въпроси? Не се ли броят на пръсти?
Съгласен съм. Ние успяхме да разрушим всичките си авторитетни интелектуалци и техните облици. Жълтите медии в България подбиха облика на интелектуалеца и това не се оказа чак толкоз мъчно. Българският интелектуалец е подкупен и изцяло се унищожи концепцията, че може би имаме морални престижи измежду тях. Много е неприятно това, само че е реалност.
Как тогава човек може да се ориентираш в такава среда?
Има ги тези интелектуалци, само че би трябвало да се огледаме и да се опитаме да пресъздадем интелектуалци, които да са образец. Ето - Теодор Ушев е човек, който е доста добър създател и като интелектуалец заема почтена позиция. Трябва да се опитаме по-често да му даваме думата, да вземем за пример.
В началото на диалога ни говорихте за вярата, само че в този момент казвате, че е мъчно да имаме вяра на интелектуалците си, които би трябвало да са стожери. Това е абсурд - хем я търсим, хем не знаем къде да я намерим.
Ясно е къде я намираме - във Ванга. Тя е доста по-голям престиж за обществото от хора като Ушев, писатели, художници, кинотворци - и преди 1989, и след нея. Имаме такива, само че не сме им се доверили задоволително. Една от аргументите за това е, че доста престижи преди 89-та година, по-късно се разкри, че са били лъжливи, неистинен, сътрудничили са на властта. Но това не значи, че не имало такива, които от самото начало са отстоявали.
През декември гледах постановката “Великденско вино ” на Константин Илиев. Ето - той е един от доайените на българската литература. Рядко се сеща някой да го пита за каквото и да било. А това е извънреден български създател. Проблемът е в настройката на обществото, за която огромна роля изиграха и медиите. Обществото не може да бъде упрекнато, че му липсват престижите. Трябва да бъдат упреквани съответни хора, които го вършат от време на време преднамерено, от време на време поради неприятно обучение.
Какво ще пожелаете на хората за Богоявление?
Да не хващат серията от вируси, които са ни нападнали. Разболяването ни прави сякаш съпричастни на останалите, само че не е по този начин - ускорява егоизма ни. Болестите не са целесъобразни. Не тъй като ще страдаме, а тъй като ни оказват помощ най-много да сме егоисти. Пожелавам да не са чак такива егоисти.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ