Спасимир Домарадски за ФрогНюз: Политическите процеси в Полша са ...
Това съобщи в изявление за ФрогНюз политологът и учител във Варшавския университет Спасимир Домарадски. Вижте и цялото изявление:
Г-н Домарадски, новите и някогашните ръководещи в Полша водят тежка борба за публичните медии. Правителството на Доналд Туск приказва за промяна, а консервативната съпротива, която години наред беше на власт - за цензура. Стигна се до такава степен, че властта изиска " разпродажба " на държавните медии. Какво в действителност значи това?
Действително ние сме очевидци на една много сериозна борба, обвързвана с публичните медии. Това, което виждаме, в общи линии е последица от характера на полската медийна среда през последните години. Понеже публичните медии са непосредствено свързани с ръководещите, неслучайно откакто имахме парламентарни избори и смяна на властта, оттова произлезе потребността и желанието, свързани с контрола върху медиите. В същото време би трябвало да имаме поради, че публичните медии в Полша, с изключение на тяхната съществена функционалност да осведомят обществото, играят основна роля и в информирането и промоцията на обособените политики, осъществени от държавното управление.
В този ред на мисли, след смяната на властта в Полша се появи една обстановка, в която публичните медии бяха извънредно сериозни по отношение на новото болшинство в Народното събрание. И това докара до една обстановка, в която това ново болшинство не можеше да бъде пасивно, тъй като отношението на медиите не беше пасивно политически, а много ясно изразявайки избрани публични настройки, които бяха част от предходното държавно управление. И в този ред на мисли, стартира една политическа борба, която е част от един също тежък развой, който е на ръба на правовата страна. Защото имаме едно много разграничено общество, а на първо място управляващи, които сега се управляват от другите политически партии, от двата конкуриращи се политически блока. И това води до една парализа на политическата система.
Това в действителност до известна степен предопределя търсенето на изобретателни решения, които много постоянно могат да бъдат сложени под подозрение от юридическа позиция.
" Право и Справедливост " упреква ръководещите, че правят противозаконни дейности, лимитират плурализма на медиите и провеждат отпор против проектите им. Има ли аргумент в тяхната позиция?
Ситуацията е извънредно комплицирана, на първо място тъй като ние в общи линии сме очевидци на причините на предходната съпротива. Т.е. бих споделил, че причините, свързани с нарушение на свободата на словото и ограничението на опцията да се показват разнообразни отзиви, в известна степен се инструментализира в политическите борби и на първо място при контрола върху публичните медии, а не толкоз фактически акцентира този мотив. Нека не забравяме, че сме очевидци за последните 15 година за повторно на едни големи миграции на публицисти след изборите, според от това коя политическа алтернатива печели - към държавните медии и надлежно към частните медии, които поддържат опозицията. Преди 8 година видяхме това в едната посока, в този момент го виждаме в другата посока. Бих споделил, че в този ред на мисли тук не става въпрос толкоз за ограничение на свободата на словото, що се касае за ограничение на опцията да се употребяват най-популярните държавни канали за представянето на личната визия за политическата действителност в Полша, което е много по-различно от концепцията за свободата на словото.
На 23 декември президентът Анджей Дуда, подкрепян от " Право и Справедливост ", заяви, че ще наложи несъгласие на препоръчан от държавното управление законопроект, който планува разпределяне на 3 милиарда злоти за публичните медии. Според Дуда опитът те да се финансират посредством закон, обвързван с бюджета, е " недопустим в актуалната обстановка ". Как бихте коментирали това деяние на президента?
Действително, и това решение на президента докара до връщането на законопроекта за бюджета в Народното събрание, който в този момент заради други политически разтърсвания даже отсрочи своето съвещание, което трябваше да се случи през вчерашния ден и през днешния ден. Ние сме очевидци на една обстановка, в която политическата борба, т.е. тази политическа кохабитация, която се появява след последните избори, навлиза в извънредно твърда фаза, която, имайки поради останалите спорове, свързани с някогашни политици от ПиС, демонстрира, че загубата на изборите от ПиС, т.е. на първо място значи, че тази партия ще се отдръпне като един въздържан конкурент или съпротива и ще одобри тази роля без политическа борба, която би могла да бъде много остра.
Нуждаят ли се съгласно Вас полските публични медии от незабавни и незабавни промени?
Обществените медии в Полша са част от, както споделих, един политически развой, който в последните десетилетия се кристализира и съгласно мен в Полша на първо място има потребност от една основна полемика върху ролята на самите публични медии. Тя е обвързвана с ред проблеми, освен касаещи сегашната политическа обстановка.
Това е проблем, който мисля, че даже не касае единствено Полша, само че и ред други страни. Трябва да си зададем въпроса каква тъкмо би трябвало да е ролята на едни същински публични медии. Дали те би трябвало да осведомят на първо място, дали би трябвало да се занимават с лансирането на стратегии, които не са комерсиално обещаващи и доходоносни. Дали въобще публичните медии би трябвало да излъчват реклами, както частните малките екрани. Какъв би трябвало да бъде характерът на тяхното финансиране. И какво би трябвало да бъде тяхното отношение по отношение на властимащите.
Такава полемика към този миг няма, тъй като в сегашната конюнктура, в миг на промяна на властта в страната, бих споделил, че това е безусловно вторичен въпрос. Основата сега е да се откри новата формула на продължение на този остарял и в известна степен циничен модел, в който на първо място публичните медии са туба на партийните ползи, а не фактически една формула, която да играе ролята на един неутрален източник на информация в обществото.
Министър-председателят Доналд Туск арестува някогашния силов министър Камински и неговия заместител. Как тълкувате това деяние?
Това е следващият конфликт, в който сме очевидци на два аспекта. Единият аспект е правният съставен елемент, който е много абсурден. Парадоксален е поради ред аргументи, които сътвориха юридически парадокс и това се случи във времето, когато ПиС беше на власт. Президентът Дуда избърза да даде прошка на тези политици по отношение на един скандал отпреди 15 година, обвързван със аграрни земи. Когато имаше възможност съдът да се произнесе дефинитивно и решението да бъде неприятно за двамата политици, президентът Дуда избърза да им даде прошка преди да излезе правосъдното решение. Това на процедура сътвори юридически абсурд. Тъй като по-късно ПиС беше на власт, тази тематика до известна степен беше замразена.
Но сега, в който ПиС изгуби властта и контрола над някои от лостовете, се оказа, че тази тематика е към момента настояща. Аз бих споделил, че този проблем през днешния ден значително се инструментализира, тъй като той е много комфортен от политическа позиция за опозицията, която показва обстановката като детайл на политическа принуда. А въпреки това, за Доналд Туск - сегашният министър председател и за държавното управление - това пък е опция да нанесат по едно и също време удар против опозицията, чисто политически, само че също по този начин и чисто персонално. Същевременно, базирайки това на аргумента, че се възстановява правовата страна.
Според мен тъжната последица от тази обстановка е че на първо място като краен резултат се подкопава въобще концепцията за правовата страна и това е един много значителен проблем, върху който политиците би трябвало да се замислят. Това, също по този начин, води и до спомагателна радикализация в полската политика, което, мисля, че в този миг не е нужно.
Ситуацията в медиите в Полша предизвестие ли е за това, което може да се случи и в други европейски страни при напредък на крайнодесни обединения?
Това е много забавен феномен, що се отнася до характера и ролята на публичните медии в другите страни. Бих споделил, че това, което се случва в Полша, се случва в съответен политически подтекст и също по този начин е до известна степен резултат от избрана политическа просвета, която е присъща за тази страна.
Не съм специалист по обществени медии, само че това, с което съумях да се срещна, ме навежда на мисълта, че ние имаме доста разнообразни модели на обществени медии. В някои страни те играят ролята на един неутрален извор на информация. В други страни те играят ролята на проводник на политически хрумвания, свързани с властимащите. Така че това, което виждаме, е по-скоро борба сред два политически лагера, в сравнение с краен резултат на една крайнодясна политическа идея за страна.
В този ред на мисли, аз не бих търсил една генерализация на това какво може да се случи с публичните медии в Европа. Както знаем, от другите страни виждаме, че механизмите, които водят до контрола и опцията за това какво да се излъчва в медиите, на първо място зависят от управлението, което пък зависи от политическата формула, която го създава.
Как Ви се коства настоящото положение на медийната среда в България?
Наблюдавайки държавните медии в България, публичните медии, които имам опция да проследявам, оставам с усещането, че българският модел също е много характерен. Той не пасва изключително към формулата, за която говорихме до момента. Преди всичко тъй като, в някаква степен в България сякаш решенията, свързани с характера на публичните медии, са по-скоро неофициални, в сравнение с политически идеологизирани.
Това, което изключително в сегашната геополитическа среда е детайл, върху който можем да се замислим, е дали концепцията за свободата на словото като надали не едно равнище, на което всички причини би трябвало да бъдат изказани, без значение от това какви са, е най-правилният метод. Днес сме очевидци на един геополитически конфликт и в общи линии на една цивилизационна борба.
В този ред на мисли, лансирането на тези причини, които са в безспорен прорез с главните полезности, които са присъщи за Западната цивилизация, е аспект, който най-малко би трябвало да бъде детайл на избран спор и полемика. А не на причини, свързани с това, че надали не би трябвало да знаем едно към едно какво мислят и едните, и другите. Но това е една присъща линия, която съгласно мен е обвързвана с доста по-дълбоки механизми на въздействие в българската политика, които също са присъща част от тази среда.
Интервю на Георги Камарашев
Г-н Домарадски, новите и някогашните ръководещи в Полша водят тежка борба за публичните медии. Правителството на Доналд Туск приказва за промяна, а консервативната съпротива, която години наред беше на власт - за цензура. Стигна се до такава степен, че властта изиска " разпродажба " на държавните медии. Какво в действителност значи това?
Действително ние сме очевидци на една много сериозна борба, обвързвана с публичните медии. Това, което виждаме, в общи линии е последица от характера на полската медийна среда през последните години. Понеже публичните медии са непосредствено свързани с ръководещите, неслучайно откакто имахме парламентарни избори и смяна на властта, оттова произлезе потребността и желанието, свързани с контрола върху медиите. В същото време би трябвало да имаме поради, че публичните медии в Полша, с изключение на тяхната съществена функционалност да осведомят обществото, играят основна роля и в информирането и промоцията на обособените политики, осъществени от държавното управление.
В този ред на мисли, след смяната на властта в Полша се появи една обстановка, в която публичните медии бяха извънредно сериозни по отношение на новото болшинство в Народното събрание. И това докара до една обстановка, в която това ново болшинство не можеше да бъде пасивно, тъй като отношението на медиите не беше пасивно политически, а много ясно изразявайки избрани публични настройки, които бяха част от предходното държавно управление. И в този ред на мисли, стартира една политическа борба, която е част от един също тежък развой, който е на ръба на правовата страна. Защото имаме едно много разграничено общество, а на първо място управляващи, които сега се управляват от другите политически партии, от двата конкуриращи се политически блока. И това води до една парализа на политическата система.
Това в действителност до известна степен предопределя търсенето на изобретателни решения, които много постоянно могат да бъдат сложени под подозрение от юридическа позиция.
" Право и Справедливост " упреква ръководещите, че правят противозаконни дейности, лимитират плурализма на медиите и провеждат отпор против проектите им. Има ли аргумент в тяхната позиция?
Ситуацията е извънредно комплицирана, на първо място тъй като ние в общи линии сме очевидци на причините на предходната съпротива. Т.е. бих споделил, че причините, свързани с нарушение на свободата на словото и ограничението на опцията да се показват разнообразни отзиви, в известна степен се инструментализира в политическите борби и на първо място при контрола върху публичните медии, а не толкоз фактически акцентира този мотив. Нека не забравяме, че сме очевидци за последните 15 година за повторно на едни големи миграции на публицисти след изборите, според от това коя политическа алтернатива печели - към държавните медии и надлежно към частните медии, които поддържат опозицията. Преди 8 година видяхме това в едната посока, в този момент го виждаме в другата посока. Бих споделил, че в този ред на мисли тук не става въпрос толкоз за ограничение на свободата на словото, що се касае за ограничение на опцията да се употребяват най-популярните държавни канали за представянето на личната визия за политическата действителност в Полша, което е много по-различно от концепцията за свободата на словото.
На 23 декември президентът Анджей Дуда, подкрепян от " Право и Справедливост ", заяви, че ще наложи несъгласие на препоръчан от държавното управление законопроект, който планува разпределяне на 3 милиарда злоти за публичните медии. Според Дуда опитът те да се финансират посредством закон, обвързван с бюджета, е " недопустим в актуалната обстановка ". Как бихте коментирали това деяние на президента?
Действително, и това решение на президента докара до връщането на законопроекта за бюджета в Народното събрание, който в този момент заради други политически разтърсвания даже отсрочи своето съвещание, което трябваше да се случи през вчерашния ден и през днешния ден. Ние сме очевидци на една обстановка, в която политическата борба, т.е. тази политическа кохабитация, която се появява след последните избори, навлиза в извънредно твърда фаза, която, имайки поради останалите спорове, свързани с някогашни политици от ПиС, демонстрира, че загубата на изборите от ПиС, т.е. на първо място значи, че тази партия ще се отдръпне като един въздържан конкурент или съпротива и ще одобри тази роля без политическа борба, която би могла да бъде много остра.
Нуждаят ли се съгласно Вас полските публични медии от незабавни и незабавни промени?
Обществените медии в Полша са част от, както споделих, един политически развой, който в последните десетилетия се кристализира и съгласно мен в Полша на първо място има потребност от една основна полемика върху ролята на самите публични медии. Тя е обвързвана с ред проблеми, освен касаещи сегашната политическа обстановка.
Това е проблем, който мисля, че даже не касае единствено Полша, само че и ред други страни. Трябва да си зададем въпроса каква тъкмо би трябвало да е ролята на едни същински публични медии. Дали те би трябвало да осведомят на първо място, дали би трябвало да се занимават с лансирането на стратегии, които не са комерсиално обещаващи и доходоносни. Дали въобще публичните медии би трябвало да излъчват реклами, както частните малките екрани. Какъв би трябвало да бъде характерът на тяхното финансиране. И какво би трябвало да бъде тяхното отношение по отношение на властимащите.
Такава полемика към този миг няма, тъй като в сегашната конюнктура, в миг на промяна на властта в страната, бих споделил, че това е безусловно вторичен въпрос. Основата сега е да се откри новата формула на продължение на този остарял и в известна степен циничен модел, в който на първо място публичните медии са туба на партийните ползи, а не фактически една формула, която да играе ролята на един неутрален източник на информация в обществото.
Министър-председателят Доналд Туск арестува някогашния силов министър Камински и неговия заместител. Как тълкувате това деяние?
Това е следващият конфликт, в който сме очевидци на два аспекта. Единият аспект е правният съставен елемент, който е много абсурден. Парадоксален е поради ред аргументи, които сътвориха юридически парадокс и това се случи във времето, когато ПиС беше на власт. Президентът Дуда избърза да даде прошка на тези политици по отношение на един скандал отпреди 15 година, обвързван със аграрни земи. Когато имаше възможност съдът да се произнесе дефинитивно и решението да бъде неприятно за двамата политици, президентът Дуда избърза да им даде прошка преди да излезе правосъдното решение. Това на процедура сътвори юридически абсурд. Тъй като по-късно ПиС беше на власт, тази тематика до известна степен беше замразена.
Но сега, в който ПиС изгуби властта и контрола над някои от лостовете, се оказа, че тази тематика е към момента настояща. Аз бих споделил, че този проблем през днешния ден значително се инструментализира, тъй като той е много комфортен от политическа позиция за опозицията, която показва обстановката като детайл на политическа принуда. А въпреки това, за Доналд Туск - сегашният министър председател и за държавното управление - това пък е опция да нанесат по едно и също време удар против опозицията, чисто политически, само че също по този начин и чисто персонално. Същевременно, базирайки това на аргумента, че се възстановява правовата страна.
Според мен тъжната последица от тази обстановка е че на първо място като краен резултат се подкопава въобще концепцията за правовата страна и това е един много значителен проблем, върху който политиците би трябвало да се замислят. Това, също по този начин, води и до спомагателна радикализация в полската политика, което, мисля, че в този миг не е нужно.
Ситуацията в медиите в Полша предизвестие ли е за това, което може да се случи и в други европейски страни при напредък на крайнодесни обединения?
Това е много забавен феномен, що се отнася до характера и ролята на публичните медии в другите страни. Бих споделил, че това, което се случва в Полша, се случва в съответен политически подтекст и също по този начин е до известна степен резултат от избрана политическа просвета, която е присъща за тази страна.
Не съм специалист по обществени медии, само че това, с което съумях да се срещна, ме навежда на мисълта, че ние имаме доста разнообразни модели на обществени медии. В някои страни те играят ролята на един неутрален извор на информация. В други страни те играят ролята на проводник на политически хрумвания, свързани с властимащите. Така че това, което виждаме, е по-скоро борба сред два политически лагера, в сравнение с краен резултат на една крайнодясна политическа идея за страна.
В този ред на мисли, аз не бих търсил една генерализация на това какво може да се случи с публичните медии в Европа. Както знаем, от другите страни виждаме, че механизмите, които водят до контрола и опцията за това какво да се излъчва в медиите, на първо място зависят от управлението, което пък зависи от политическата формула, която го създава.
Как Ви се коства настоящото положение на медийната среда в България?
Наблюдавайки държавните медии в България, публичните медии, които имам опция да проследявам, оставам с усещането, че българският модел също е много характерен. Той не пасва изключително към формулата, за която говорихме до момента. Преди всичко тъй като, в някаква степен в България сякаш решенията, свързани с характера на публичните медии, са по-скоро неофициални, в сравнение с политически идеологизирани.
Това, което изключително в сегашната геополитическа среда е детайл, върху който можем да се замислим, е дали концепцията за свободата на словото като надали не едно равнище, на което всички причини би трябвало да бъдат изказани, без значение от това какви са, е най-правилният метод. Днес сме очевидци на един геополитически конфликт и в общи линии на една цивилизационна борба.
В този ред на мисли, лансирането на тези причини, които са в безспорен прорез с главните полезности, които са присъщи за Западната цивилизация, е аспект, който най-малко би трябвало да бъде детайл на избран спор и полемика. А не на причини, свързани с това, че надали не би трябвало да знаем едно към едно какво мислят и едните, и другите. Но това е една присъща линия, която съгласно мен е обвързвана с доста по-дълбоки механизми на въздействие в българската политика, които също са присъща част от тази среда.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ