Проф. Янакиев: Нашите архиереи ни дължат отговори за МПЦ
Това съобщи в изявление за Дир.бг проф. Калин Янакиев - мъдрец и създател на доста книги с богословско наличие, във връзка решението на Светия синод преди два дни по отношение на писмото на Македонската черква.
БПЦ стартира договаряния с останалите църкви за македонската >>>
- На какви въпроси решението на Светият Синод не дава отговори по отношение на писмото на Македонската православна черква (МПЦ)?
- Нищо не е казано по какъв начин Българската православна черква (БПЦ) дефинира Македонската православна черква (МПЦ) – Охридска архиепископия - дали продължава да я дефинира като схизматична черква, както и за евхаристийното общение.
Нашите архиери ни дължат отговор по какъв начин са се отнесли към първото предложение на МПЦ - влизат ли те с нея в евхаристийно общение или не, т. е. могат ли да съслужат предстоятелите на нашите две църкви дружно, могат ли да съслужат епископите и свещениците една литургия с македонските, или не могат. Защото в случай че ние се решаваме да ходатайстваме за МПЦ пред останалите църкви, една добра причина за това щеше да бъде възобновяване на евхаристийното общение с МПЦ, а по този въпрос безусловно нищо не ни е казано.
Бихме ли могли да бъдем ние от през вчерашния ден църква-майка на македонската, в случай че продължаваме да я дефинираме като схизматична, в случай че не - за какво не е споделила, че влизаме в евхаристийно единение.
- Има ли подобен проблем, който стопира БПЦ да признае в този момент евхаристийното общение?
- Няма подобен проблем. Аз съм склонен, че нашият Свети синод не би било редно да се произнася едностранно и независимо по каноническия статут на МПЦ, сирич дали да бъде автокефална. Това фактически би трябвало да решат всички поместни сестри православни църкви и в този случай БПЦ би могла да ходатайства. Но влизането в евхаристийно общение може да бъде осъществено едностранно и то няма общо с произнасянето по кананическия статут на МПЦ и ще ви дам образци.
В днешната обстановка на Православието съществува следната обстановка. Руската православна черква (РПЦ) и нашата, дружно с още някои други, признават така наречен Православна черква на Америка, която Константинопол не признава и не е в общение с тази черква. От това отчасти признание не произтичат каквито и да било недоразумения или схизми сред Константинопол и Москва, да кажем.
Обратно. Константинопол признава автономията на Естонската православна черква, която РПЦ изобщо не признава. От това също не произтича никаква схизма. Ето за какво, опасенията, че в случай че ние правим по-решителни дейности във връзка с МПЦ, на нас някой ще ни наложи някаква схизма, било то СПЦ, било останалите църкви, са мощно пресилени, да не кажа даже, че са съзнателно пресилени.
- Имате поради изявлението на Ловчанския митрополит Гавриил, който твърди, че това би могло да докара до схизма на БПЦ ли?
- Аз на многоуважаемия митрополит Гавриил малко съм изумен. Когато преди година и нещо, БПЦ отхвърли да отиде на Всеправославния събор в Крит и дори инициира по някакъв метод неговото саботиране, тъй като, базирайки се точно на решението на БПЦ, Антиохийската патриаршия, а по-късно и Грузинската православна църка отхвърлиха да отидат на този събор. И най-сетне базирайки се на това, че не всички ще отидат на събора се отхвърли да отиде на него и Руската черква. Тогава нашата черква ни минимум не се притесняваше, че от това нейно деяние ще произтече някакъв ерес във Вселенското православие, че нашата черква може да бъде сложена под схизма или да последват нежелателни последствия за нея. А в този момент при този доста по-малък проблем, какъвто е казуса с МПЦ, точно митрополит Гаврил ни осведоми, какъв брой огромни рискове могат да настъпят за нашата черква, в случай че ние предприемем някакви по-решителни дейности.
- Как си го обяснявате това?
Аз съм в неразбиране, за какво тогава не се притеснявахме, а в този момент се тормозим.
Освен това, вижте какъв брой неприятно стана, че ние не отидохме на Всеправославния събор. Сега ние поемаме протегната ръка на МПЦ и споделяме, че ще се консултираме с всички останали православни църкви. Но дайте си сметка в какво състояние сега е БПЦ. Тя единствено преди година не отиде на събора в Крит и това докара до несъмнено, да го нарека най-меко, изстудяване на отношението на останалите 10 православни църкви, които бяха на събора към нашата черква. Дайте си сметка от каква позиция с какъв престиж БПЦ ще може да преговоря с Константинополската православна черква, с гръцката архиепископия, даже в случай че щете със СПЦ, които всички отидоха на събора в Крит, а ние не отидохме. Така че ние сме в внимателно отношение заради това, което извършихме преди година.
- Възможно ли е заради това и решението на Светия синод да е много по-предпазливо от предстоящото?
- Аз не преставам да настоявам, че решението на Светия синод е вярно във връзка с статута на МПЦ. Тя не трябва да взема решение независимо това и вярно взе решение, че ще се съветва с останалите църкви. Но аз скърбя, че в решението на нашия Свети Синод не е казано нищо във връзка с първото искане на МПЦ – влизане в евхаристийно общение с нея.
Щеше да бъде доста по-логично БПЦ да съставлява и да ходайства за МПЦ пред останалите църкви в случай че би била в евхаристийно общение с нея. Тогава тя би била фактически нейна черква майка, тъй като не може някоя черква да бъде черква майка на друга, която продължа да я дефинира като схизматична, с която продължава да не е в евхаристийно общение.
Аз въпреки всичко не съм сигурен какво има поради Светия синод след решението й. В евхаристийно общение ли сме ние с македонците, ще можем ли след през вчерашния ден да съслужим дружно с тях или няма да може, дано архиереите да отговорят на този въпрос, с цел да знаем какво да мислим оттук насетне. Има и още нещо, което не е напълно ясно. Светият Синод декларира, че ще договаря с МПЦ и останалите поместни православни църкви. С останалите църкви е ясно защо ще преговаряме, а със самата МПЦ за какво ще преговаряме. В решението не е казано по какъв начин тъкмо ще ходайства, по какъв начин ще протекат тези договаряния с останалите църкви, какъв най-общо ще бъде сюжета за тези договаряния.
Аз мисля, че съгласно каноническите правила БПЦ би трябвало да стартира договаряния първо с Вселенската патриаршия. Тя е първенствуващата по чест патриаршия измежду сестрите поместни църкви. Именно Константинополската патриаршия би могла да инициира свикването на някакъв съборен формат - бил той архиерейски или различен, на който дружно да се разиска статута на МПЦ.
Но обстановката е деликатна, тъй като МПЦ през 1967 година едностранна е оповестила автокефалия от Сръбската патриаршия, под чиято юристдикция е била. В подобен случай, дали би трябвало първо със СПЦ да договаря или по едно и също време да води договаряния с Константинопол и СПЦ.
Нямаме изясненост по какъв начин тъкмо ще протекат тези договаряния. Единствено, което знаем, че след към месец на българския патриарх следва посещаване в Москва.
Нима с Москва ще стартират договарянията?
Сетне, докога ще протекат тези договаряния? И в случай че това не е упоменато в решението на Светия синод, по какъв начин нашите архиереи си го показват това нещо, докога е хоризонтът на договарянията, които самата БПЦ си слага. Защото в случай че те продължат 10 и повече години, това значи в действителност погребение на този развой.
- Значи е още рано да приказваме за историческо решение на Светия синод, както някои го оповестиха?
- Аз мисля, че към момента исторически акт не е осъществен, той може да бъде осъществен, в случай че напъните усилията фактически са интензивни и виновни и в случай че имаме някакво най-малко евхаристийно общение с МПЦ. А и по двата въпроса ние нямаме изясненост.
Три църкви са срещу ”осиновяването” на Македонската от БПЦ?
БПЦ стартира договаряния с останалите църкви за македонската >>>
- На какви въпроси решението на Светият Синод не дава отговори по отношение на писмото на Македонската православна черква (МПЦ)?
- Нищо не е казано по какъв начин Българската православна черква (БПЦ) дефинира Македонската православна черква (МПЦ) – Охридска архиепископия - дали продължава да я дефинира като схизматична черква, както и за евхаристийното общение.
Нашите архиери ни дължат отговор по какъв начин са се отнесли към първото предложение на МПЦ - влизат ли те с нея в евхаристийно общение или не, т. е. могат ли да съслужат предстоятелите на нашите две църкви дружно, могат ли да съслужат епископите и свещениците една литургия с македонските, или не могат. Защото в случай че ние се решаваме да ходатайстваме за МПЦ пред останалите църкви, една добра причина за това щеше да бъде възобновяване на евхаристийното общение с МПЦ, а по този въпрос безусловно нищо не ни е казано.
Бихме ли могли да бъдем ние от през вчерашния ден църква-майка на македонската, в случай че продължаваме да я дефинираме като схизматична, в случай че не - за какво не е споделила, че влизаме в евхаристийно единение.
- Има ли подобен проблем, който стопира БПЦ да признае в този момент евхаристийното общение?
- Няма подобен проблем. Аз съм склонен, че нашият Свети синод не би било редно да се произнася едностранно и независимо по каноническия статут на МПЦ, сирич дали да бъде автокефална. Това фактически би трябвало да решат всички поместни сестри православни църкви и в този случай БПЦ би могла да ходатайства. Но влизането в евхаристийно общение може да бъде осъществено едностранно и то няма общо с произнасянето по кананическия статут на МПЦ и ще ви дам образци.
В днешната обстановка на Православието съществува следната обстановка. Руската православна черква (РПЦ) и нашата, дружно с още някои други, признават така наречен Православна черква на Америка, която Константинопол не признава и не е в общение с тази черква. От това отчасти признание не произтичат каквито и да било недоразумения или схизми сред Константинопол и Москва, да кажем.
Обратно. Константинопол признава автономията на Естонската православна черква, която РПЦ изобщо не признава. От това също не произтича никаква схизма. Ето за какво, опасенията, че в случай че ние правим по-решителни дейности във връзка с МПЦ, на нас някой ще ни наложи някаква схизма, било то СПЦ, било останалите църкви, са мощно пресилени, да не кажа даже, че са съзнателно пресилени.
- Имате поради изявлението на Ловчанския митрополит Гавриил, който твърди, че това би могло да докара до схизма на БПЦ ли?
- Аз на многоуважаемия митрополит Гавриил малко съм изумен. Когато преди година и нещо, БПЦ отхвърли да отиде на Всеправославния събор в Крит и дори инициира по някакъв метод неговото саботиране, тъй като, базирайки се точно на решението на БПЦ, Антиохийската патриаршия, а по-късно и Грузинската православна църка отхвърлиха да отидат на този събор. И най-сетне базирайки се на това, че не всички ще отидат на събора се отхвърли да отиде на него и Руската черква. Тогава нашата черква ни минимум не се притесняваше, че от това нейно деяние ще произтече някакъв ерес във Вселенското православие, че нашата черква може да бъде сложена под схизма или да последват нежелателни последствия за нея. А в този момент при този доста по-малък проблем, какъвто е казуса с МПЦ, точно митрополит Гаврил ни осведоми, какъв брой огромни рискове могат да настъпят за нашата черква, в случай че ние предприемем някакви по-решителни дейности.
- Как си го обяснявате това?
Аз съм в неразбиране, за какво тогава не се притеснявахме, а в този момент се тормозим.
Освен това, вижте какъв брой неприятно стана, че ние не отидохме на Всеправославния събор. Сега ние поемаме протегната ръка на МПЦ и споделяме, че ще се консултираме с всички останали православни църкви. Но дайте си сметка в какво състояние сега е БПЦ. Тя единствено преди година не отиде на събора в Крит и това докара до несъмнено, да го нарека най-меко, изстудяване на отношението на останалите 10 православни църкви, които бяха на събора към нашата черква. Дайте си сметка от каква позиция с какъв престиж БПЦ ще може да преговоря с Константинополската православна черква, с гръцката архиепископия, даже в случай че щете със СПЦ, които всички отидоха на събора в Крит, а ние не отидохме. Така че ние сме в внимателно отношение заради това, което извършихме преди година.
- Възможно ли е заради това и решението на Светия синод да е много по-предпазливо от предстоящото?
- Аз не преставам да настоявам, че решението на Светия синод е вярно във връзка с статута на МПЦ. Тя не трябва да взема решение независимо това и вярно взе решение, че ще се съветва с останалите църкви. Но аз скърбя, че в решението на нашия Свети Синод не е казано нищо във връзка с първото искане на МПЦ – влизане в евхаристийно общение с нея.
Щеше да бъде доста по-логично БПЦ да съставлява и да ходайства за МПЦ пред останалите църкви в случай че би била в евхаристийно общение с нея. Тогава тя би била фактически нейна черква майка, тъй като не може някоя черква да бъде черква майка на друга, която продължа да я дефинира като схизматична, с която продължава да не е в евхаристийно общение.
Аз въпреки всичко не съм сигурен какво има поради Светия синод след решението й. В евхаристийно общение ли сме ние с македонците, ще можем ли след през вчерашния ден да съслужим дружно с тях или няма да може, дано архиереите да отговорят на този въпрос, с цел да знаем какво да мислим оттук насетне. Има и още нещо, което не е напълно ясно. Светият Синод декларира, че ще договаря с МПЦ и останалите поместни православни църкви. С останалите църкви е ясно защо ще преговаряме, а със самата МПЦ за какво ще преговаряме. В решението не е казано по какъв начин тъкмо ще ходайства, по какъв начин ще протекат тези договаряния с останалите църкви, какъв най-общо ще бъде сюжета за тези договаряния.
Аз мисля, че съгласно каноническите правила БПЦ би трябвало да стартира договаряния първо с Вселенската патриаршия. Тя е първенствуващата по чест патриаршия измежду сестрите поместни църкви. Именно Константинополската патриаршия би могла да инициира свикването на някакъв съборен формат - бил той архиерейски или различен, на който дружно да се разиска статута на МПЦ.
Но обстановката е деликатна, тъй като МПЦ през 1967 година едностранна е оповестила автокефалия от Сръбската патриаршия, под чиято юристдикция е била. В подобен случай, дали би трябвало първо със СПЦ да договаря или по едно и също време да води договаряния с Константинопол и СПЦ.
Нямаме изясненост по какъв начин тъкмо ще протекат тези договаряния. Единствено, което знаем, че след към месец на българския патриарх следва посещаване в Москва.
Нима с Москва ще стартират договарянията?
Сетне, докога ще протекат тези договаряния? И в случай че това не е упоменато в решението на Светия синод, по какъв начин нашите архиереи си го показват това нещо, докога е хоризонтът на договарянията, които самата БПЦ си слага. Защото в случай че те продължат 10 и повече години, това значи в действителност погребение на този развой.
- Значи е още рано да приказваме за историческо решение на Светия синод, както някои го оповестиха?
- Аз мисля, че към момента исторически акт не е осъществен, той може да бъде осъществен, в случай че напъните усилията фактически са интензивни и виновни и в случай че имаме някакво най-малко евхаристийно общение с МПЦ. А и по двата въпроса ние нямаме изясненост.
Три църкви са срещу ”осиновяването” на Македонската от БПЦ?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ