Горан Благоев: Цариградската патриаршия и Сръбската църква са зловещи асимилатори в Македония
Това съобщи в изявление за БГНЕС известният публицист, ефирен водещ и историк Горан Благоев. Неотдавна на пазара излезе неговата най-нова монография „ Църква и еднаквост на Балканите (Българската Екзархия и Вардарска Македония до края на Втората Световна война) “.
„ Православието има тази нелека орис да бъде етноформиращ детайл. Поставя националното над християнското. Нито една черква не е излекувана от тази болест “, сподели той, добавяйки, че България е потърпевша от етнофилитизма.
„ Ние, българите сме пострадали. Това, за което не си даваме сметка, е, че Сръбската православна черква навлиза във Вардарска Македония с помощта на Цариградската Патриаршия, а след Първата Световна война я измества, като изплаща епархиите против 1,6 милиона златни франка “, акцентира Горан Благоев.
Изследователят и публицист напомни, че Българската екзархия е изиграла значимо значение в оформянето на нашата еднаквост.
„ Тя има основно значение за укрепването на българския народен детайл във Вардарска Македония, Беломорието и Тракия. Тя е институцията, която съчетава църковното и грижата за етноса. Хората в Македония, които имат българска еднаквост, с готовност се включват в битката ни за църковна самостоятелност. Екзархията е по-скоро опазващ и стабилизиращ фактор за българската национална еднаквост. До 1912 година тя поддържа учебните заведения и има образован темперамент, само че, за жалост, тя се оказва уединен боец. В доста връзки нейната активност е възпрепятствана, в това число от Вътрешна македонска революционна организация “, уточни Благоев.
„ Българите от Македония по ред аргументи се включват с друга активност в църковните битки, тъй като там се концентрират ползите на Цариградската патриаршия, на прохождащата българска черква и на сръбската черква. Първите сръбски архиереи се употребяват с поддръжката на Цариградската патриаршия, с цел да стигнем до такава степен, че след края на Първата Световна война, Македония влиза в състава на СПЦ. Преговорите с Константинополската патриаршия за диоцезите в Повардарието се водят от страна на Кралството на сърби, хървати и словенци, а не от СПЦ. Практически е осъществена една покупко-продажба, която съм я описал в книгата. Сръбската черква получава тези епархии против 1,6 милиона златни франка, които се заплащат на Цариградската патриаршия “, съобщи журналистът и историк.
Българската екзархия е демократична институция, тя не е асимилатор, а опазва идентичността на българите в Македония. Горан Благоев напомни, че съгласно Фермана от 1870 година Българската екзархия получава от султана единствено една епархия в Македония. Останалите би трябвало да преминат към Екзархията вследствие на допитване до популацията, и това допитване е извоювано от българското население, макар тежката конюнктура, в която се организира. „ Българите непринудено декларират принадлежност към Екзархията, с ясното схващане, че това може да им коства работата и даже живота им. За страдание, обстановката не е в наша изгода след 1919 година, когато след пробива при Добро поле българските войски би трябвало да изоставен тези земи “, добави Горан Благоев.
„ Местните българи безусловно са смазани. В това отношение Сръбската православна черква е доста злокобен инструмент на Белград. В Македония се изпращат сръбски епископи, които са свързани с националистични организации, които извършат дебългаризаторска политика. Твърди се, че един сръбски митрополит като Варнава Росич, който става сръбски патриарх, издава значително смъртни присъди на българи. Или един Николай Велимирович, Охридски митрополит, за който даже сръбски историци пишат, че е антисемит, си е разрешавал да шамаросва остарели български свещеници в Повардарието. Безспорно ударът в тези земи против българите е бил доста нечовечен. Става въпрос за доста мощно сърбизиране на църквата. Много от българските свещеници са низвергнати от ранг. Сръбската власт поставя доста старания да спре след 1919 година съпротивителното придвижване в Източна Македония, където съумяват да минават чети на Вътрешна македонска революционна организация, част от които са подкрепяни от локалните духовници “, сподели Благоев.
Той акцентира, че Сръбската черква може да бъде дадена за образец по какъв начин се организира колонизаторска политика. За задачите на тази политика в Битоля е основана Семинария, в която се одобряват момчета от патриаршистки и сърбомански фамилии. В един миг управлението на Семинарията схваща, че в образователното заведение има незаконна организация на Вътрешна македонска революционна организация. Това става в края на 30-те година на ХХ век. Колкото и да е мощна сръбската агитация, въпреки всичко българският детайл оцелява.
„ Това, което се случва след 1941 година е неточност както на българската черква, по този начин и на българската страна. Местните българи са много изолирани от публичния и културен живот. И когато църквата прогласява, че е възобновено каноничното единение има боричкания в Синода, където отхвърлят да изберат титулярни митрополити във Вардарска Македония, макар гледище на локалните хора и на локалната интелигенция “, сподели Благоев.
Според него, в случай че този избор се е състоял след отдръпването на българските войски през 1944 година ориста на зараждащата се тогава Македонска православна черква може би е щяла да бъде друга.
Българската православна черква има огромна заслуга за спасяването на българските евреи. Тя не остава безразлична и към ориста на техните събратя от Македония. За това приказва и едно изобретение на самия Горан Благоев, което е намерило място в неговата монография.
„ От документите, които открих, се вижда, че БПЦ е пособия на евреите. Силен е жестът на Ловчанския митрополит Филарет, като ръководещ Битолската епархия, който отхвърля да съобщи трите синагоги в Битоля на страната, с цел да бъдат превърнати в хранилища. Събира всички свещени предмети в централната синагога и споделя, че когато пристигна време евреите още веднъж ще си ги употребяват. Има роля на локалните хора и локалната черква за отбрана на евреите и тази роля би трябвало да бъде показана “, разкрива журналистът и ефирен водещ.
„ Българската православна черква, за жалост, робува на практиката, храмът е отворен и който желае ще го посети. Не се съблюдава Христовата заръка: Идете научете всички нации! Това, което като процедура от предишното може да вземе българската православна черква, е тъкмо този мисионерски дух. Българската черква би трябвало да влезе измежду хората, да проповядва на понятен език. Днес ние не се нуждаем от църквата, с цел да утвърждаваме нашата българска еднаквост, само че е добре да ни бъдат показани българските светци, които са канонизирани от нея “, безапелационен е Горан Благоев.
Според него БПЦ не е съумяла да се приспособява към провокациите на пандемията от ковид.
„ В интервала на пандемията църквата изпусна момента да промени метода на причастие. Практиката това да става с една лъжица отблъсна доста хора. Църквата мъчно намира пътя към актуалния човек. Тя се е трансформирала единствено в ритуалщина. Човекът като че ли следва ритъма кръщене – венчаване – опело и църквата драговолно прибира таксите за тези ритуали. Всъщност тя би трябвало да мисионерства, да е наднационална “, сподели той.
Не се приказва задоволително за символиката на идните християнски празници.
„ Ето през днешния ден на Рождество, съвсем не се приказва за чудото от Витлеем. Няма го говоренето за Христос. Това би трябвало да направи точно църквата, на езика на актуалния човек “, добави Горан Благоев.
„ Православието има тази нелека орис да бъде етноформиращ детайл. Поставя националното над християнското. Нито една черква не е излекувана от тази болест “, сподели той, добавяйки, че България е потърпевша от етнофилитизма.
„ Ние, българите сме пострадали. Това, за което не си даваме сметка, е, че Сръбската православна черква навлиза във Вардарска Македония с помощта на Цариградската Патриаршия, а след Първата Световна война я измества, като изплаща епархиите против 1,6 милиона златни франка “, акцентира Горан Благоев.
Изследователят и публицист напомни, че Българската екзархия е изиграла значимо значение в оформянето на нашата еднаквост.
„ Тя има основно значение за укрепването на българския народен детайл във Вардарска Македония, Беломорието и Тракия. Тя е институцията, която съчетава църковното и грижата за етноса. Хората в Македония, които имат българска еднаквост, с готовност се включват в битката ни за църковна самостоятелност. Екзархията е по-скоро опазващ и стабилизиращ фактор за българската национална еднаквост. До 1912 година тя поддържа учебните заведения и има образован темперамент, само че, за жалост, тя се оказва уединен боец. В доста връзки нейната активност е възпрепятствана, в това число от Вътрешна македонска революционна организация “, уточни Благоев.
„ Българите от Македония по ред аргументи се включват с друга активност в църковните битки, тъй като там се концентрират ползите на Цариградската патриаршия, на прохождащата българска черква и на сръбската черква. Първите сръбски архиереи се употребяват с поддръжката на Цариградската патриаршия, с цел да стигнем до такава степен, че след края на Първата Световна война, Македония влиза в състава на СПЦ. Преговорите с Константинополската патриаршия за диоцезите в Повардарието се водят от страна на Кралството на сърби, хървати и словенци, а не от СПЦ. Практически е осъществена една покупко-продажба, която съм я описал в книгата. Сръбската черква получава тези епархии против 1,6 милиона златни франка, които се заплащат на Цариградската патриаршия “, съобщи журналистът и историк.
Българската екзархия е демократична институция, тя не е асимилатор, а опазва идентичността на българите в Македония. Горан Благоев напомни, че съгласно Фермана от 1870 година Българската екзархия получава от султана единствено една епархия в Македония. Останалите би трябвало да преминат към Екзархията вследствие на допитване до популацията, и това допитване е извоювано от българското население, макар тежката конюнктура, в която се организира. „ Българите непринудено декларират принадлежност към Екзархията, с ясното схващане, че това може да им коства работата и даже живота им. За страдание, обстановката не е в наша изгода след 1919 година, когато след пробива при Добро поле българските войски би трябвало да изоставен тези земи “, добави Горан Благоев.
„ Местните българи безусловно са смазани. В това отношение Сръбската православна черква е доста злокобен инструмент на Белград. В Македония се изпращат сръбски епископи, които са свързани с националистични организации, които извършат дебългаризаторска политика. Твърди се, че един сръбски митрополит като Варнава Росич, който става сръбски патриарх, издава значително смъртни присъди на българи. Или един Николай Велимирович, Охридски митрополит, за който даже сръбски историци пишат, че е антисемит, си е разрешавал да шамаросва остарели български свещеници в Повардарието. Безспорно ударът в тези земи против българите е бил доста нечовечен. Става въпрос за доста мощно сърбизиране на църквата. Много от българските свещеници са низвергнати от ранг. Сръбската власт поставя доста старания да спре след 1919 година съпротивителното придвижване в Източна Македония, където съумяват да минават чети на Вътрешна македонска революционна организация, част от които са подкрепяни от локалните духовници “, сподели Благоев.
Той акцентира, че Сръбската черква може да бъде дадена за образец по какъв начин се организира колонизаторска политика. За задачите на тази политика в Битоля е основана Семинария, в която се одобряват момчета от патриаршистки и сърбомански фамилии. В един миг управлението на Семинарията схваща, че в образователното заведение има незаконна организация на Вътрешна македонска революционна организация. Това става в края на 30-те година на ХХ век. Колкото и да е мощна сръбската агитация, въпреки всичко българският детайл оцелява.
„ Това, което се случва след 1941 година е неточност както на българската черква, по този начин и на българската страна. Местните българи са много изолирани от публичния и културен живот. И когато църквата прогласява, че е възобновено каноничното единение има боричкания в Синода, където отхвърлят да изберат титулярни митрополити във Вардарска Македония, макар гледище на локалните хора и на локалната интелигенция “, сподели Благоев.
Според него, в случай че този избор се е състоял след отдръпването на българските войски през 1944 година ориста на зараждащата се тогава Македонска православна черква може би е щяла да бъде друга.
Българската православна черква има огромна заслуга за спасяването на българските евреи. Тя не остава безразлична и към ориста на техните събратя от Македония. За това приказва и едно изобретение на самия Горан Благоев, което е намерило място в неговата монография.
„ От документите, които открих, се вижда, че БПЦ е пособия на евреите. Силен е жестът на Ловчанския митрополит Филарет, като ръководещ Битолската епархия, който отхвърля да съобщи трите синагоги в Битоля на страната, с цел да бъдат превърнати в хранилища. Събира всички свещени предмети в централната синагога и споделя, че когато пристигна време евреите още веднъж ще си ги употребяват. Има роля на локалните хора и локалната черква за отбрана на евреите и тази роля би трябвало да бъде показана “, разкрива журналистът и ефирен водещ.
„ Българската православна черква, за жалост, робува на практиката, храмът е отворен и който желае ще го посети. Не се съблюдава Христовата заръка: Идете научете всички нации! Това, което като процедура от предишното може да вземе българската православна черква, е тъкмо този мисионерски дух. Българската черква би трябвало да влезе измежду хората, да проповядва на понятен език. Днес ние не се нуждаем от църквата, с цел да утвърждаваме нашата българска еднаквост, само че е добре да ни бъдат показани българските светци, които са канонизирани от нея “, безапелационен е Горан Благоев.
Според него БПЦ не е съумяла да се приспособява към провокациите на пандемията от ковид.
„ В интервала на пандемията църквата изпусна момента да промени метода на причастие. Практиката това да става с една лъжица отблъсна доста хора. Църквата мъчно намира пътя към актуалния човек. Тя се е трансформирала единствено в ритуалщина. Човекът като че ли следва ритъма кръщене – венчаване – опело и църквата драговолно прибира таксите за тези ритуали. Всъщност тя би трябвало да мисионерства, да е наднационална “, сподели той.
Не се приказва задоволително за символиката на идните християнски празници.
„ Ето през днешния ден на Рождество, съвсем не се приказва за чудото от Витлеем. Няма го говоренето за Христос. Това би трябвало да направи точно църквата, на езика на актуалния човек “, добави Горан Благоев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ