Доц. Румяна Маринова-Христиди: Крайно десни и крайно леви се обединиха, за да спасят българските евреи
Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, където преподава специалността „ Хебраистика “.
„ Не можем да приказваме в никакъв случай за целия народ, тъй като в един народ постоянно има разнообразни хора, разнообразни кръгове. Можем да приказваме за държание на по-голямата част от българския народ, тъй като българският народ, в по-голямата си част, е Спасителят на българските евреи “, съобщи доцент Маринова-Христиди във връзка със събитията от март 1943 година, когато българите не позволяват изпращането на своите еврейски съграждани в лагерите на гибелта в хитлеристка Германия.
Тя акцентира, че тук не става дума за еднократен акт.
„ Говорим за дълготрайно държание, в течение на повече от три години, в което огромната част от българския народ, без значение дали става дума за хора, заемащи някакви позиции, или хора, които са свързани с евреите, или най-обикновените български жители, са посочили едно държание на съпричастност към еврейските сънародници.
Това държание дава оправдание на депутатите от опозицията в Народното събрание, на Българската православна черква, на някои от ръководителите на българската страна тогава да вземат решения, които в последна сметка ще доведат до спасението на тази общественост “, означи доцент Христиди.
В същото време не можем и да приватизираме спасението.
„ Не можем да създадем обстоен лист на спасителите и не е належащо да го създадем – ние имаме както „ знайните “ спасители, тези имена, които непрестанно повтаряме, по този начин имаме и доста „ незнайни “, сподели историкът.
Според нея би трябвало да има Пантеон на праведниците, т.е. на незабравените и непознатите лица на спасението, защото в архивите откриваме все нови и нови свидетелства за това по какъв начин елементарни жители, чиито имена ние не знаем, или не са необятно известни, са помагали съответно, защитавали са и са заемали почтена позиция.
„ Сред спасителите преди всичко би трябвало да откроим Българската православна черква. Тя е единствената православна черква в Европа като институция, а не като самостоятелни актове, която през цялото време на преследванията против евреите, почнали със Закона за отбрана на нацията, и се стигне до самия завършек на войната, заема една извънредно почтена обществена позиция.
Тя е документирана и в протоколите на Светия синод и в доста от дейностите на нейните духовни водачи – митрополитите Стефан и Кирил, което в действителност е европейско изключение и дава мотив за доста горделивост и почитание към БПЦ “, съобщи доцент Христиди.
На последващо място са Димитър Пешев и 43 депутати, които подписват подписката против депортацията, както и редица други професионални съюзи на юристи, лекари, доста интелектуалци, писатели и политици от целия политически набор.
„ За първи път в българската история виждаме хора, които са от извънредно левия до извънредно десния политически набор, които нямат нищо общо между тях, и се разминават по всички останали тематики, обединени в отбрана на еврейските ни сънародници.
Има доста други, които можем да споменем, само че главно става дума за държание – дълготрайно държание, доста години, на по-голямата част от българското общество, което не прояви неприятното отношение към своите сънародници, а в противен случай направи всичко допустимо да облекчи техните премеждия “, съобщи историкът.
Сред професионалните организации, които заемат почтена позиция, изключително се откроява Съюзът на юристите.
„ Говорим освен за юристите, които несъмнено имат доста огромна документирана заслуга с тяхното писмо против Закона за отбрана на нацията. Като представители на свободните специалности те могат да изкажат по-независимо мнение. Останалата част от юридическата колегия – съдиите, прокурорите, магистратите – са държавни чиновници, те би трябвало да служат на страната и на закона, даже той да е неправдив “, съобщи доцент Христиди и означи, че в действителност тъкмо тук се личи професионалното и почтено държание на по-голямата част от юридическата колегия.
„ Позицията на българските съдии, прокурори, следователи е доста комплицирана, тъй като те би трябвало да служат на страната. От друга страна те служат на съвестта си, и тъкмо тук е моментът да отбележим по какъв метод те са помагали.
Българската юридическа колегия в никакъв случай не е била кръволошка, тя има дълга история в отбрана на онеправданите в България, която стартира доста преди Втората международна война, само че тя сподели това свое държание, и по време на Втората международна война и на анти-еврейското законодателство точно посредством използването на закона.
Законът не е прилаган в цялата му тежест, или най-малко е бил прилаган по метод, в който е бил по-гъвкав, ненапълно с професионална ловкост. Това да бъдеш евреин не е било утежняващо събитие в очите на българските адвокати “, означи историкът.
„ Не можем да приказваме в никакъв случай за целия народ, тъй като в един народ постоянно има разнообразни хора, разнообразни кръгове. Можем да приказваме за държание на по-голямата част от българския народ, тъй като българският народ, в по-голямата си част, е Спасителят на българските евреи “, съобщи доцент Маринова-Христиди във връзка със събитията от март 1943 година, когато българите не позволяват изпращането на своите еврейски съграждани в лагерите на гибелта в хитлеристка Германия.
Тя акцентира, че тук не става дума за еднократен акт.
„ Говорим за дълготрайно държание, в течение на повече от три години, в което огромната част от българския народ, без значение дали става дума за хора, заемащи някакви позиции, или хора, които са свързани с евреите, или най-обикновените български жители, са посочили едно държание на съпричастност към еврейските сънародници.
Това държание дава оправдание на депутатите от опозицията в Народното събрание, на Българската православна черква, на някои от ръководителите на българската страна тогава да вземат решения, които в последна сметка ще доведат до спасението на тази общественост “, означи доцент Христиди.
В същото време не можем и да приватизираме спасението.
„ Не можем да създадем обстоен лист на спасителите и не е належащо да го създадем – ние имаме както „ знайните “ спасители, тези имена, които непрестанно повтаряме, по този начин имаме и доста „ незнайни “, сподели историкът.
Според нея би трябвало да има Пантеон на праведниците, т.е. на незабравените и непознатите лица на спасението, защото в архивите откриваме все нови и нови свидетелства за това по какъв начин елементарни жители, чиито имена ние не знаем, или не са необятно известни, са помагали съответно, защитавали са и са заемали почтена позиция.
„ Сред спасителите преди всичко би трябвало да откроим Българската православна черква. Тя е единствената православна черква в Европа като институция, а не като самостоятелни актове, която през цялото време на преследванията против евреите, почнали със Закона за отбрана на нацията, и се стигне до самия завършек на войната, заема една извънредно почтена обществена позиция.
Тя е документирана и в протоколите на Светия синод и в доста от дейностите на нейните духовни водачи – митрополитите Стефан и Кирил, което в действителност е европейско изключение и дава мотив за доста горделивост и почитание към БПЦ “, съобщи доцент Христиди.
На последващо място са Димитър Пешев и 43 депутати, които подписват подписката против депортацията, както и редица други професионални съюзи на юристи, лекари, доста интелектуалци, писатели и политици от целия политически набор.
„ За първи път в българската история виждаме хора, които са от извънредно левия до извънредно десния политически набор, които нямат нищо общо между тях, и се разминават по всички останали тематики, обединени в отбрана на еврейските ни сънародници.
Има доста други, които можем да споменем, само че главно става дума за държание – дълготрайно държание, доста години, на по-голямата част от българското общество, което не прояви неприятното отношение към своите сънародници, а в противен случай направи всичко допустимо да облекчи техните премеждия “, съобщи историкът.
Сред професионалните организации, които заемат почтена позиция, изключително се откроява Съюзът на юристите.
„ Говорим освен за юристите, които несъмнено имат доста огромна документирана заслуга с тяхното писмо против Закона за отбрана на нацията. Като представители на свободните специалности те могат да изкажат по-независимо мнение. Останалата част от юридическата колегия – съдиите, прокурорите, магистратите – са държавни чиновници, те би трябвало да служат на страната и на закона, даже той да е неправдив “, съобщи доцент Христиди и означи, че в действителност тъкмо тук се личи професионалното и почтено държание на по-голямата част от юридическата колегия.
„ Позицията на българските съдии, прокурори, следователи е доста комплицирана, тъй като те би трябвало да служат на страната. От друга страна те служат на съвестта си, и тъкмо тук е моментът да отбележим по какъв метод те са помагали.
Българската юридическа колегия в никакъв случай не е била кръволошка, тя има дълга история в отбрана на онеправданите в България, която стартира доста преди Втората международна война, само че тя сподели това свое държание, и по време на Втората международна война и на анти-еврейското законодателство точно посредством използването на закона.
Законът не е прилаган в цялата му тежест, или най-малко е бил прилаган по метод, в който е бил по-гъвкав, ненапълно с професионална ловкост. Това да бъдеш евреин не е било утежняващо събитие в очите на българските адвокати “, означи историкът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ