Ивайло Иванов за ФрогНюз: С ударите срещу хутите САЩ дава сигнал ...
Това съобщи пред за ФрогНюз Ивайло Иванов, специалист по национална и интернационална сигурност.
Ето и цялото изявление:
Свидетели сме на поредна ескалация в Близкия изток - в Йемен. Очаквана ли беше тази развръзка?
Определено това беше предстояща развръзка, защото през последните няколко дни хутите ескалираха напрежението в района с повече и по-мащабни офанзиви, освен това, пробвайки се непосредствено да ударят военни кораби на Съединени американски щати и Англия. Това няма по какъв начин да бъде толерирано от нито една от двете страни. Беше въпрос на време да отговорят, още повече преди два дни бе призната резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която прикани хутите неотложно да прекратят всевъзможни офанзиви към комерсиалните кораби, минаващи през района. Хутите изрично отхвърлиха това и обявиха, че ще продължат да правят сходни офанзиви.
Освен това, няма никакво подозрение, че тези удари са послания от Съединени американски щати и към всички останали ирански съдружници в района да не минават избрана директна линия. В последните дни видяхме сходни дейности на Съединени американски щати и в други места към региона на Близкия изток. Преди към седмица бе най-видимото обръщение от този вид, когато в Ирак беше нападнат водач на паравоенна формация, считана за виновна за нападенията против американските сили в Ирак. Откакто стартира спорът в Газа, подкрепяни от Иран милиции непрестанно нападнаха американските сили. Тези офанзиви зачестиха с опит да бъдат по-смъртоносни. Съединени американски щати явно минават в режим на отговор.
Както ще следим оттук нататък - Хизбула ще се включи ли по-активно?
Това беше огромното терзание още през цялото време, когато се обсъждаше опцията за сходни удари - дали те няма да ескалират ситуацията в района и да разширят спора с по-активното включване на разнообразни паравоенни групировки, дали няма да бъде замесен и Иран като страна, която директно или индиректно поддържа такива групировки.
Опасенията по отношение на хутите бяха, че могат да засилят нападенията против комерсиалните съдове, преминаващи през Червено море. Също по този начин, което се преглежда като по-неблагоприятен вид, е да рухне съществуващото към този момент съвсем две години помирение в Йемен сред воюващите от една страна хути и от другата - формалната власт, която беше подкрепена в това число с въоръжени сили от Саудитска Арабия. Това би възобновило още веднъж спора в Йемен и с изключение на своите ужасни филантропични измерения, може да докара до това хутите да възобновят своите офанзиви против Саудитска Арабия. До момента Саудитска Арабия съвсем не присъстваше в този диалог. Днешните изказвания от саудитска страна са за деескалиране на обстановката, защото Саудитска Арабия е уязвима от офанзиви с дронове и ракети. Спомняме си по какъв начин преди няколко години една такава офанзива против най-голямата рафинерия на Саудитска Арабия провокира суматоха на пазарите и докара до внезапно повишение цената на петрола. Между другото, през днешния ден виждаме същата реакция на пазарите. Цената на петрола “Брент ” се подвигна с 2 $. Освен военни измерения, спорът има и директни последствия върху международната геополитика и стопанска система.
Има го и опасението, че останалите групировки, които Иран поддържа, ще бъдат активизирани в опит да се окаже напън върху Съединени американски щати и останалите съдружници в района, които малко или повече поддържат Израел в интервенцията, която прави в Газа. Не мисля обаче, че Хизбула все още има предпочитание да се включи интензивно в бойни дейности и да търси метод да порази американски цели. Въпреки размяната на удари сред Израел и Хизбула, която следим от началото на спора в Газа, обстановката там е устойчива - има някакви неписани правила, които и двете страни съблюдават. Въпреки последните израелски удари, които доведоха до, виждаме, че няма сериозна ескалации. Да, Хизбула отговори с масирана ракетна офанзива, само че този отговор беше калибриран по този начин, че да не докара до сериозен спор с Израел.
Израел също показва, че не е подготвен да ескалира конфликта с Хизбула. Атаката против хутите от страна на Съединени американски щати и Англия няма да докара до директно включване на Хизбула в поддръжка бунтовниците в Йемен.
Предвид обстоятелството, че Съединени американски щати и Англия са страните, които оказват най-голяма помощ на Украйна, има ли заплаха дейностите им в Йемен да ги разфокусират и намалее?
Доколкото имаме нова зона на напрежение, в която Съединени американски щати директно са ангажирани, точно това бяха опасенията на част от администрацията на президента Джо Байдън - че един подобен удар или следващи удари могат да вкарат Съединени американски щати в спор с хутите, за което те несъмнено нямат предпочитание, тъй като нямат потребност от още един спор, който да гълтам тяхното политическо и военно внимание. Има терзания за сходен процес на събитията.
По отношение на военната помощ за Украйна по-скоро приказваме за проблем от позиция на политиката, който ще стои във вниманието на Съединени американски щати. От позиция на военната помощ, това на процедура няма да окаже въздействие на поддръжката за Украйна, защото ресурсите, които Съединени американски щати и Англия употребяват в тази ситуация, са такива, каквито украинската страна не може да употребява. Виждаме, че Съединени американски щати и Англия са употребявали авиация, употребявали са ракети, изстрелвани от транспортен съд, както и от подводници - Украйна все още не разполага с благоприятни условия да употребява подобен вид въоръжение и муниции. Затова няма да има директно въздействие върху Украйна.
От политическа позиция обаче потребността да се разисква и контролира още един спор - или най-малко зона, в която следим сериозна ескалация, е неподходяща. Тя е неподходяща и по повод световната политика, защото това е сензитивен район - изключително за Европа. Оттам е най-краткият път за корабите, които отиват от Европа към Азия, надлежно от Азия към Европа. Вече се появи информацията, че произвеждане в Германия е спряно поради забавянето на артикули, които идват от Азия. 15% от международния трафик минава през Червено море и през Суецкия канал. Ако има ескалация на спора в този район, това би имало своите отрицателни последствия в доста по-голям мащаб от мащаба, който следим сега.
Къде стои България в цялата картина - има ли рискове за нас, какви са рисковете, за какви процеси да следим?
На първо място би трябвало да кажем, че директна военна опасност от този спор за нас няма. Доколкото има такива - те минават през разширението на спора, който да обхване по-големи елементи в района и той да не остане стеснен на територията на линията Газа.
Това води със себе си заплахата от бежански талази, радикализация на страните и изключително обществата, които са съпричастни с палестинската идея. Може да се допусне и активизиране на терористичните организации в доста по-голям мащаб. През последните години световният тероризъм в известна степен бе изгубил общата цел, която да го сплотява. Нямаше изключително понижаване на терористичните офанзиви като цяло, само че в някакъв смисъл този проблем остана местен и след деградирането на инфраструктурата на Ислямска страна и качества видяхме продължаващи местни прояви на тероризъм, фокусиран върху локални проблеми и несъгласия. Палестинската идея с това, което направи Хамас и последвалият отговор от страна на Израел, за жалост даде ново гориво на световния тероризъм. По тази линия можем да търсим опасност за страната си.
Другите закани са в политически и стопански аспект. Допълнително се утежнява световната среда за сигурност. Това е още една точка, в която ще забележим познатите страни да влизат в една и съща настройка на опълчването - виждаме незабавно Русия, Иран, Китай. Те непосредствено осъдиха и упрекнаха Съединени американски щати и Англия за дейностите им. Виждаме още едно място, където тези обединения от страни ще се сблъскат.
Целта на Съединени американски щати от самото начало, още от началото на усилването на военноморското наличие в района, бе да попречи на свързването на сигурността на корабоплаването в Червено море и спора в Газа, тъй като Иран и страните, които поддържат нейната политика, се пробват да показват намесата на Вашингтон като поддръжка за израелската интервенция в Газа и да се настрои публичното мнение в арабските страни и други страни против Съединени американски щати. Тук виждаме опит Съединени американски щати да отделят тези две неща. Доколко ще бъде сполучлив този опит и чий разказ ще надделее, ще забележим. Притесненията са, че в случай че се сложи директна връзка, страните, които се опълчват на хутите, ще премислят своето присъединяване в тази коалиция.
Другата опасност във връзка с нашата страна е икономическа. Всякакви сходни рецесии, свързани със свободната търговия и нарушаването на логистиката на доставките по веригата на доставяне, крие рискове от позиция на това, което към този момент загатнах - прекъсване или закъснение на производството, повишение на цените, което се отразява директно на цената на петрола. Това ни удря директно във връзка с цената, която плащаме на бензиноколонката и всеки го усеща. Това води до повишаване на инфлацията и всичко се мултиплицира като отрицателни макроикономически процеси.
Споменахте водената от Съединени американски щати. Според вас България би трябвало ли да се включи и има ли с какво да способства?
Тази тематика беше разисквана и в предходните седмици, след и се сътвори много изкривена визия. България в никакъв случай не е взела участие в сходни интервенции с военноморските сили, тъй като на процедура нямаме и опцията за това. Участвали сме в задача “Алтеа ” с военноморски офицери, които са в щаба и планирането на задачата.
Сега имаме опция да участваме и би трябвало съществено да я обмислим. Регионът е основен. Бяхме и първите потърпевши от тази ескалация - на борда и би трябвало да защитим сигурността и ползите им. Сигурността в този основен район би трябвало да се поддържа и като държава-членка на НАТО и Европейски Съюз имаме своите ползи да участваме в този развой. Единственият метод да защитим тези свои ползи, е да сме на масата, на която се вземат решенията. Ако сме настрана, вероятността да им влияем е много по-малка.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Свидетели сме на поредна ескалация в Близкия изток - в Йемен. Очаквана ли беше тази развръзка?
Определено това беше предстояща развръзка, защото през последните няколко дни хутите ескалираха напрежението в района с повече и по-мащабни офанзиви, освен това, пробвайки се непосредствено да ударят военни кораби на Съединени американски щати и Англия. Това няма по какъв начин да бъде толерирано от нито една от двете страни. Беше въпрос на време да отговорят, още повече преди два дни бе призната резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която прикани хутите неотложно да прекратят всевъзможни офанзиви към комерсиалните кораби, минаващи през района. Хутите изрично отхвърлиха това и обявиха, че ще продължат да правят сходни офанзиви.
Освен това, няма никакво подозрение, че тези удари са послания от Съединени американски щати и към всички останали ирански съдружници в района да не минават избрана директна линия. В последните дни видяхме сходни дейности на Съединени американски щати и в други места към региона на Близкия изток. Преди към седмица бе най-видимото обръщение от този вид, когато в Ирак беше нападнат водач на паравоенна формация, считана за виновна за нападенията против американските сили в Ирак. Откакто стартира спорът в Газа, подкрепяни от Иран милиции непрестанно нападнаха американските сили. Тези офанзиви зачестиха с опит да бъдат по-смъртоносни. Съединени американски щати явно минават в режим на отговор.
Както ще следим оттук нататък - Хизбула ще се включи ли по-активно?
Това беше огромното терзание още през цялото време, когато се обсъждаше опцията за сходни удари - дали те няма да ескалират ситуацията в района и да разширят спора с по-активното включване на разнообразни паравоенни групировки, дали няма да бъде замесен и Иран като страна, която директно или индиректно поддържа такива групировки.
Опасенията по отношение на хутите бяха, че могат да засилят нападенията против комерсиалните съдове, преминаващи през Червено море. Също по този начин, което се преглежда като по-неблагоприятен вид, е да рухне съществуващото към този момент съвсем две години помирение в Йемен сред воюващите от една страна хути и от другата - формалната власт, която беше подкрепена в това число с въоръжени сили от Саудитска Арабия. Това би възобновило още веднъж спора в Йемен и с изключение на своите ужасни филантропични измерения, може да докара до това хутите да възобновят своите офанзиви против Саудитска Арабия. До момента Саудитска Арабия съвсем не присъстваше в този диалог. Днешните изказвания от саудитска страна са за деескалиране на обстановката, защото Саудитска Арабия е уязвима от офанзиви с дронове и ракети. Спомняме си по какъв начин преди няколко години една такава офанзива против най-голямата рафинерия на Саудитска Арабия провокира суматоха на пазарите и докара до внезапно повишение цената на петрола. Между другото, през днешния ден виждаме същата реакция на пазарите. Цената на петрола “Брент ” се подвигна с 2 $. Освен военни измерения, спорът има и директни последствия върху международната геополитика и стопанска система.
Има го и опасението, че останалите групировки, които Иран поддържа, ще бъдат активизирани в опит да се окаже напън върху Съединени американски щати и останалите съдружници в района, които малко или повече поддържат Израел в интервенцията, която прави в Газа. Не мисля обаче, че Хизбула все още има предпочитание да се включи интензивно в бойни дейности и да търси метод да порази американски цели. Въпреки размяната на удари сред Израел и Хизбула, която следим от началото на спора в Газа, обстановката там е устойчива - има някакви неписани правила, които и двете страни съблюдават. Въпреки последните израелски удари, които доведоха до, виждаме, че няма сериозна ескалации. Да, Хизбула отговори с масирана ракетна офанзива, само че този отговор беше калибриран по този начин, че да не докара до сериозен спор с Израел.
Израел също показва, че не е подготвен да ескалира конфликта с Хизбула. Атаката против хутите от страна на Съединени американски щати и Англия няма да докара до директно включване на Хизбула в поддръжка бунтовниците в Йемен.
Предвид обстоятелството, че Съединени американски щати и Англия са страните, които оказват най-голяма помощ на Украйна, има ли заплаха дейностите им в Йемен да ги разфокусират и намалее?
Доколкото имаме нова зона на напрежение, в която Съединени американски щати директно са ангажирани, точно това бяха опасенията на част от администрацията на президента Джо Байдън - че един подобен удар или следващи удари могат да вкарат Съединени американски щати в спор с хутите, за което те несъмнено нямат предпочитание, тъй като нямат потребност от още един спор, който да гълтам тяхното политическо и военно внимание. Има терзания за сходен процес на събитията.
По отношение на военната помощ за Украйна по-скоро приказваме за проблем от позиция на политиката, който ще стои във вниманието на Съединени американски щати. От позиция на военната помощ, това на процедура няма да окаже въздействие на поддръжката за Украйна, защото ресурсите, които Съединени американски щати и Англия употребяват в тази ситуация, са такива, каквито украинската страна не може да употребява. Виждаме, че Съединени американски щати и Англия са употребявали авиация, употребявали са ракети, изстрелвани от транспортен съд, както и от подводници - Украйна все още не разполага с благоприятни условия да употребява подобен вид въоръжение и муниции. Затова няма да има директно въздействие върху Украйна.
От политическа позиция обаче потребността да се разисква и контролира още един спор - или най-малко зона, в която следим сериозна ескалация, е неподходяща. Тя е неподходяща и по повод световната политика, защото това е сензитивен район - изключително за Европа. Оттам е най-краткият път за корабите, които отиват от Европа към Азия, надлежно от Азия към Европа. Вече се появи информацията, че произвеждане в Германия е спряно поради забавянето на артикули, които идват от Азия. 15% от международния трафик минава през Червено море и през Суецкия канал. Ако има ескалация на спора в този район, това би имало своите отрицателни последствия в доста по-голям мащаб от мащаба, който следим сега.
Къде стои България в цялата картина - има ли рискове за нас, какви са рисковете, за какви процеси да следим?
На първо място би трябвало да кажем, че директна военна опасност от този спор за нас няма. Доколкото има такива - те минават през разширението на спора, който да обхване по-големи елементи в района и той да не остане стеснен на територията на линията Газа.
Това води със себе си заплахата от бежански талази, радикализация на страните и изключително обществата, които са съпричастни с палестинската идея. Може да се допусне и активизиране на терористичните организации в доста по-голям мащаб. През последните години световният тероризъм в известна степен бе изгубил общата цел, която да го сплотява. Нямаше изключително понижаване на терористичните офанзиви като цяло, само че в някакъв смисъл този проблем остана местен и след деградирането на инфраструктурата на Ислямска страна и качества видяхме продължаващи местни прояви на тероризъм, фокусиран върху локални проблеми и несъгласия. Палестинската идея с това, което направи Хамас и последвалият отговор от страна на Израел, за жалост даде ново гориво на световния тероризъм. По тази линия можем да търсим опасност за страната си.
Другите закани са в политически и стопански аспект. Допълнително се утежнява световната среда за сигурност. Това е още една точка, в която ще забележим познатите страни да влизат в една и съща настройка на опълчването - виждаме незабавно Русия, Иран, Китай. Те непосредствено осъдиха и упрекнаха Съединени американски щати и Англия за дейностите им. Виждаме още едно място, където тези обединения от страни ще се сблъскат.
Целта на Съединени американски щати от самото начало, още от началото на усилването на военноморското наличие в района, бе да попречи на свързването на сигурността на корабоплаването в Червено море и спора в Газа, тъй като Иран и страните, които поддържат нейната политика, се пробват да показват намесата на Вашингтон като поддръжка за израелската интервенция в Газа и да се настрои публичното мнение в арабските страни и други страни против Съединени американски щати. Тук виждаме опит Съединени американски щати да отделят тези две неща. Доколко ще бъде сполучлив този опит и чий разказ ще надделее, ще забележим. Притесненията са, че в случай че се сложи директна връзка, страните, които се опълчват на хутите, ще премислят своето присъединяване в тази коалиция.
Другата опасност във връзка с нашата страна е икономическа. Всякакви сходни рецесии, свързани със свободната търговия и нарушаването на логистиката на доставките по веригата на доставяне, крие рискове от позиция на това, което към този момент загатнах - прекъсване или закъснение на производството, повишение на цените, което се отразява директно на цената на петрола. Това ни удря директно във връзка с цената, която плащаме на бензиноколонката и всеки го усеща. Това води до повишаване на инфлацията и всичко се мултиплицира като отрицателни макроикономически процеси.
Споменахте водената от Съединени американски щати. Според вас България би трябвало ли да се включи и има ли с какво да способства?
Тази тематика беше разисквана и в предходните седмици, след и се сътвори много изкривена визия. България в никакъв случай не е взела участие в сходни интервенции с военноморските сили, тъй като на процедура нямаме и опцията за това. Участвали сме в задача “Алтеа ” с военноморски офицери, които са в щаба и планирането на задачата.
Сега имаме опция да участваме и би трябвало съществено да я обмислим. Регионът е основен. Бяхме и първите потърпевши от тази ескалация - на борда и би трябвало да защитим сигурността и ползите им. Сигурността в този основен район би трябвало да се поддържа и като държава-членка на НАТО и Европейски Съюз имаме своите ползи да участваме в този развой. Единственият метод да защитим тези свои ползи, е да сме на масата, на която се вземат решенията. Ако сме настрана, вероятността да им влияем е много по-малка.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ