Проф. Веселин Янчев за Фрог: Борците ни за национално освобождени...
Това съобщи пред ФрогНюз историкът проф. Веселин Янчев по отношение на отбелязването на националния ни празник - Трети март.
Вижте и цялото изявление:
Проф, Янчев, по-различен ли е Трети март през днешния ден, на фона на войната, която се води покрай нас?
Безспорно е по-различен. В подтекста на протичащите се събития, които ни връщат в от дълго време, съгласно мен, отминали столетия и времена на тъпчене на интернационално правни актове, на неуважение на интернационалното право, на извънзаконово и нечовешко принуждение. Това са все неща, които най-малко за мен, са несъвместими с XXI век и изобщо с цивилизацията.
С какво би трябвало да се гордеем на Трети март?
Това фактически е доста добър въпрос - с какво би трябвало да се гордеем? Преди всичко, би трябвало да се гордеем с напъните на генерации български дейци, които поставиха освен напъните си, само че и костите си за освобождението на България. Тези хора бяха твърдо уверени и твърдо имаха вяра, че пътят и бъдещето на България е с цивилизованите европейски страни и че в България би трябвало да се наложат тези правила, тези права и свободи, които има в свободна и цивилизована Европа. Тези хора също по този начин живяха с убеждението, че напъните би трябвало да бъдат съсредоточени както към политическата независимост, по този начин и към правото на независимо развиване, правото на свободен избор за всеки един жител и несъмнено стремежът да се живее в общество, в което са зачетени главните права и свободи на всеки един обособен жител, където има почит към човешкия живот, към човешките визии и убеждения. Ако щете даже и към собствеността, която имат хората.
Натрапен празник ли ни е Трети март?
Аз съм историк и се занимавам тъкмо с историята на Третата българска страна. Не смятам, че 3 март е наложен празник. Този празник стартира да се чества още през 1879 година Отбелязан е по време на Учредителното заседание. После с идването на княз Александър Първи в България той постоянно е бил отбелязван като празник с прояви, които са свързани както с чисто войнски празнувания, по този начин и с цивилен и религиозни такива. Събитията, свързани, предшестващи и последващи от Трети март са свързани с една разграничителна линия, която откъсва България от властта на Османската империя и дава опция за независимо развиване. И това постоянно е било отчитано от българския народ и от българските политически дейци. Не смятам, че това е наложен празник. Българският народ е заслужен. Той постоянно се е отнасял с почитание и почит към всички тези, които имат своя принос, своя дял за неговото избавление, за независимото му развиване, за културния и за стопанския прогрес.
В общественото пространство виреят отзиви, че 24 май или 6 септември би трябвало да бъде същинският ни народен празник. Вие какво смятате по въпроса?
Това фактически е сериозен въпрос. Защото би трябвало ясно да се разграничат нещата. Аз съм твърдо уверен и имам вяра, че няма рационален човек в България, който да смята, че 3 март би трябвало да бъде изхвърлен или зачеркнат от празничния ни календар. Тъй като има и доста събития, случили се на 3 март, които би трябвало да бъдат отбелязвани. Въпросът в действителност се свежда до това дали точно 3 март би трябвало да бъде Националният ни празник? За страдание, през годините от ден на ден се стига до делене и опълчване вътре в българското общество по този проблем, в сравнение с до вдъхновяване и сливане. Защото задачата на един народен празник е да сплотява и да въодушевява общността. Да открива някакви хоризонти и вероятности за обща съпричастност и общо деяние.
Очевидно нещата потеглиха по една линия на борба и опълчване, което постоянно се случва при нас. Не се изслушват причините и позицията на другите страни. Има и научни, и прочувствени, и всевъзможни други причини, които подлагат под подозрение празнуването на Трети март като народен празник, не като формален. Лошото е, че вместо да се стигне до една цивилизована полемика по отношение на това събитие или по отношение на изобщо празничната календарна система, тези проблеми бяха употребявани за нагнетяване на политическо опълчване, за обидни квалификации към хората, които просто предлагаха полемики и разисквания на този проблем. Аз мога изрично да кажа, че за жалост, с цялото ми почитание, политическата класа в България още веднъж не се оказа на нужното равнище и просто профанизира и злоупотреби с опцията от една полемика, разумна, премерена и аргументирана. Подобна естествена полемика по този начин и не се организира в българското общество.
Какъв е ползата на политиците да профанизират тематиката и за какво толкоз държат да нагнетяват напрежение, за което Вие самичък споменахте?
Има несъмнено редица условия и обстоятелства, които ги карат да употребяват всеки един проблем като бухалка, обосновка за техните цели и ползи. Има едно неосъзнаване на мястото и ролята на политиката в обществото. Все отново тяхната цел е да дават вероятност и бъдеще на хората, на обществото и на страната. Тяхната цел да сплотяват, да сплотяват, да извличат позитивите от опциите на цялото общество и на всеки един негов член. За страдание, явно има нещо сбъркано в логиката и държанието на актуалния български политически хайлайф. Става дума за разнообразни разбирания, които не дават отговор на упованията и на настояванията на обществото.
На Трети март през днешния ден на кого би трябвало да се поклоним и върху какво би трябвало да се замислим?
Трябва да се поклоним на всички тези знайни и незнайни, както е признато да се споделя, борци за национална независимост. На тези хора, които се стремяха и желаеха да видят България в редиците на цивилизования свят или като част от цивилизования свят. На хората, които надскочиха своите дребни от време на време, или обикновени желания и упования за персонално благополучие и разцвет, осъзнавайки, че в случай че нацията и общността не са свободни и не са проспериращи, няма по какъв начин обособената персона да бъде свободна и просперираща. Онези хора, чийто небосвод на мислене и на взор към бъдещето, не се лимитираха със идващия ден, идващия месец, идната година, а гледаха десетилетия напред.
Мисля, че това е заветът на тези хора и те заслужават в действителност нашето поклонение и нашият реверанс, нашето почитание без патетизма на тези думи, тъй като и героите на националноосвободителните битки, и българските опълченци и тези, които по-късно поставиха костите си за националното избавление и обединяване, това е духът и заветът на българина. Разбира се, желая да подчертая, че не всичко е толкоз ясно, изрично и патетично. Но сме длъжни да се обръщаме и да стъпваме върху идеалите на тези наши прародители.
Интервю на Георги Камарашев
Вижте и цялото изявление:
Проф, Янчев, по-различен ли е Трети март през днешния ден, на фона на войната, която се води покрай нас?
Безспорно е по-различен. В подтекста на протичащите се събития, които ни връщат в от дълго време, съгласно мен, отминали столетия и времена на тъпчене на интернационално правни актове, на неуважение на интернационалното право, на извънзаконово и нечовешко принуждение. Това са все неща, които най-малко за мен, са несъвместими с XXI век и изобщо с цивилизацията.
С какво би трябвало да се гордеем на Трети март?
Това фактически е доста добър въпрос - с какво би трябвало да се гордеем? Преди всичко, би трябвало да се гордеем с напъните на генерации български дейци, които поставиха освен напъните си, само че и костите си за освобождението на България. Тези хора бяха твърдо уверени и твърдо имаха вяра, че пътят и бъдещето на България е с цивилизованите европейски страни и че в България би трябвало да се наложат тези правила, тези права и свободи, които има в свободна и цивилизована Европа. Тези хора също по този начин живяха с убеждението, че напъните би трябвало да бъдат съсредоточени както към политическата независимост, по този начин и към правото на независимо развиване, правото на свободен избор за всеки един жител и несъмнено стремежът да се живее в общество, в което са зачетени главните права и свободи на всеки един обособен жител, където има почит към човешкия живот, към човешките визии и убеждения. Ако щете даже и към собствеността, която имат хората.
Натрапен празник ли ни е Трети март?
Аз съм историк и се занимавам тъкмо с историята на Третата българска страна. Не смятам, че 3 март е наложен празник. Този празник стартира да се чества още през 1879 година Отбелязан е по време на Учредителното заседание. После с идването на княз Александър Първи в България той постоянно е бил отбелязван като празник с прояви, които са свързани както с чисто войнски празнувания, по този начин и с цивилен и религиозни такива. Събитията, свързани, предшестващи и последващи от Трети март са свързани с една разграничителна линия, която откъсва България от властта на Османската империя и дава опция за независимо развиване. И това постоянно е било отчитано от българския народ и от българските политически дейци. Не смятам, че това е наложен празник. Българският народ е заслужен. Той постоянно се е отнасял с почитание и почит към всички тези, които имат своя принос, своя дял за неговото избавление, за независимото му развиване, за културния и за стопанския прогрес.
В общественото пространство виреят отзиви, че 24 май или 6 септември би трябвало да бъде същинският ни народен празник. Вие какво смятате по въпроса?
Това фактически е сериозен въпрос. Защото би трябвало ясно да се разграничат нещата. Аз съм твърдо уверен и имам вяра, че няма рационален човек в България, който да смята, че 3 март би трябвало да бъде изхвърлен или зачеркнат от празничния ни календар. Тъй като има и доста събития, случили се на 3 март, които би трябвало да бъдат отбелязвани. Въпросът в действителност се свежда до това дали точно 3 март би трябвало да бъде Националният ни празник? За страдание, през годините от ден на ден се стига до делене и опълчване вътре в българското общество по този проблем, в сравнение с до вдъхновяване и сливане. Защото задачата на един народен празник е да сплотява и да въодушевява общността. Да открива някакви хоризонти и вероятности за обща съпричастност и общо деяние.
Очевидно нещата потеглиха по една линия на борба и опълчване, което постоянно се случва при нас. Не се изслушват причините и позицията на другите страни. Има и научни, и прочувствени, и всевъзможни други причини, които подлагат под подозрение празнуването на Трети март като народен празник, не като формален. Лошото е, че вместо да се стигне до една цивилизована полемика по отношение на това събитие или по отношение на изобщо празничната календарна система, тези проблеми бяха употребявани за нагнетяване на политическо опълчване, за обидни квалификации към хората, които просто предлагаха полемики и разисквания на този проблем. Аз мога изрично да кажа, че за жалост, с цялото ми почитание, политическата класа в България още веднъж не се оказа на нужното равнище и просто профанизира и злоупотреби с опцията от една полемика, разумна, премерена и аргументирана. Подобна естествена полемика по този начин и не се организира в българското общество.
Какъв е ползата на политиците да профанизират тематиката и за какво толкоз държат да нагнетяват напрежение, за което Вие самичък споменахте?
Има несъмнено редица условия и обстоятелства, които ги карат да употребяват всеки един проблем като бухалка, обосновка за техните цели и ползи. Има едно неосъзнаване на мястото и ролята на политиката в обществото. Все отново тяхната цел е да дават вероятност и бъдеще на хората, на обществото и на страната. Тяхната цел да сплотяват, да сплотяват, да извличат позитивите от опциите на цялото общество и на всеки един негов член. За страдание, явно има нещо сбъркано в логиката и държанието на актуалния български политически хайлайф. Става дума за разнообразни разбирания, които не дават отговор на упованията и на настояванията на обществото.
На Трети март през днешния ден на кого би трябвало да се поклоним и върху какво би трябвало да се замислим?
Трябва да се поклоним на всички тези знайни и незнайни, както е признато да се споделя, борци за национална независимост. На тези хора, които се стремяха и желаеха да видят България в редиците на цивилизования свят или като част от цивилизования свят. На хората, които надскочиха своите дребни от време на време, или обикновени желания и упования за персонално благополучие и разцвет, осъзнавайки, че в случай че нацията и общността не са свободни и не са проспериращи, няма по какъв начин обособената персона да бъде свободна и просперираща. Онези хора, чийто небосвод на мислене и на взор към бъдещето, не се лимитираха със идващия ден, идващия месец, идната година, а гледаха десетилетия напред.
Мисля, че това е заветът на тези хора и те заслужават в действителност нашето поклонение и нашият реверанс, нашето почитание без патетизма на тези думи, тъй като и героите на националноосвободителните битки, и българските опълченци и тези, които по-късно поставиха костите си за националното избавление и обединяване, това е духът и заветът на българина. Разбира се, желая да подчертая, че не всичко е толкоз ясно, изрично и патетично. Но сме длъжни да се обръщаме и да стъпваме върху идеалите на тези наши прародители.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ