Премиер в будна кома
Това към този момент не е държавно управление, това не е министър председател, това не е власт - това е някакъв машинален общ брой от случайни хора, които при появяването на проблем замязват на заек, заледен от боязън пред автомобилни фарове. Това не е смешно, това е трагично. Смешни са жълтите патета, оплетени в кълчища. Коалиционно болшинство, което не може да вземе решение - това е библейска тъга.
Един министър-председател, който се чуди по какъв начин да избяга от отговорност и моли народа да реши вместо него, прави по едно и също време две неща - широко развява своята нефелност и намерено слага значимия въпрос - защо са ни всички тези хора, които не могат да разделят на две магарета сламата? Защо сме им делегирали права? За какво ни е министър председател? Премиерът би трябвало да е водач - човек, който води. Би трябвало да прокарва с неотстъпчивост решения в социална изгода, без значение от персоналната цена, която би трябвало да заплати. Напоследък получаваме тъкмо противоположното - неработеща власт, която оправдава личната си некадърност със... своя съдружен първичен грях. Такава била обединението, по тази причина не можело да вземат решения.
Когато Кирил Петков пусна " нигерийската " сметка на украинското МО с молба българите да пращат по една заплата за " военна помощ ", министър председателят ни се трансформира от държавен водач в водач на неправителствена организация, която събира средства за значима идея. Капачки за войната. Жълти стотинки за ракети. В същия миг държавата като такава - с цялата й организационна и финансова мощност, изчезна като пролетен сън. (Факт, който, от една страна, изобщо не звучи зле.) Вместо министър председател, получихме човек в будна кома - дава тип, че е измежду нас, само че в действителност няма досег до действителността.
По цялата " украинска " тематика дейностите на държавното управление на Кирил Петков са все такива - доста шизофренни. Товарни самолети летят постоянно за Жешов, само че ние оръжия за Украйна не пращаме, щото Корнелия Нинова по този начин сподели. Украинският външен министър Дмитро Кулеба ни носи лист с нужните за Киев оръжия, само че ние пращаме делегация, с цел да забележим действителните потребности на украинците, щото очевидно не му имаме вяра. Цял свят разбра, че там има война, само че Петков и българското мнозинство искат да се уверят сами в това. Посещението хем било значимо, хем било " символика ". Всичко е толкоз неуместно, че даже и за PR не става. По средата на този безпорядък стои Кирил Петков, който безшумно подрежда:
Те чертаят червени линии, аз нищо не мога да направя
А спасяването на моряците от " Царевна "? Същата работа - цялостен месец крепко нищоправене, все " имаме директен контакт ", а най-после моряците сами слязоха, съгласуваност с руснаците, боже опази, не сме имали.
А работата с бежанците? Два месеца десетки доброволци, НПО-та и частни хотели изнасят на гърба си цялата работа по посрещането, настаняването и изхранването на дамите и децата, а държавното управление седи в профил и регистрира триумфи. Толкова доста триумфи регистрира, че най-после даже на шефа на правителствения щаб за посрещане на украинските бежанци полк. Валери Рачев му писна и хвърли оставка. Сега чакаме да забележим по какъв начин ще изкарат бежанците от хотелите и ще ги пратят да работят нейде след 31 май.
Не е единствено Украйна - и по тематиката " Македония " работата е същата - люти закани за дейности, последвани от крепко мотаене. След първичните закани, че ще се оправи за 6 месеца със противоречивите проблеми, в този момент диалозите със Скопие са качени на трупчета. Зациклиха крепко. Вместо прогрес, Петков реши да реже лентата на ремонтирания клуб " Ванче Михайлов " в Битоля, което, несъмнено, не способства с нищичко за решение на проблемите. Напротив, този ход наля вода в антибългарската мелница на Скопие.
Лошата вест е, че нашият министър председател се държи като неправителствен водач освен по интернационалните проблеми -
той по този начин се държи по принцип
На Великден Петков заявява, че ще избавя цепнатина в църквата в Царево с персонални средства и с... кутия за дарения в Министерския съвет. Ако има повреди по храма вследствие на земетресение, за какво просто те не бъдат оправени? Ако ще оправяме " цепнатина по цепнатина " страната, като събираме дарения, не знам в кой мандат на Кирил Петков ще свършим с оправянето. Защо страната събира налози, откакто министър председателят ни приканва да правим публични акции за набиране на финансов запас?
Лошото е, че блокажът на властта е цялостен по всички посоки.
Казусът с финансирането и възлагането на поддръжката на пътищата бе явен образец за неспособността на това държавно управление да взема решения. Този казус нямаше по какъв начин да бъде пробутан на популацията, та по тази причина го пробутаха на Народното събрание. Казусът с неизбрания нов управител на Българска народна банка - безапелационен образец за продължаващ блокаж. От ноември насам блокиралата ни власт не може да избере двама конституционни съдии. И тъй наречените, и така нататък
Лошото е, че
тази управническа отпадналост се простира
и върху неща, които засягат бита на всеки един от нас. Вманиачено по великански планове като големи акумулатори за запазване на сила и миниреактори за производството на сила, държавното управление изпуска, да вземем за пример, контрола върху шоковите придвижвания на цените - всички дейности в тази посока са просто невнятни. И явно ще стават още по-невнятни, в случай че се одобряват и 1/3 от предложенията за държавна интервенция на пазара.
Мнозина препатили нашенци несъмнено ще си кажат - какво толкоз, от политиците какво друго може да се чака с изключение на пунтиране на активност? Лека промяна - Кирил Петков даже не е политик, в този момент зорлем го вършим подобен. Политици има в обединението към Петков - в Българска социалистическа партия, в " Демократична България ". И е безусловно неуместно тези политици да следят, без да им трепне окото, неработещата власт, която сякаш поддържат, само че в действителност интензивно саботират. Меракът да останеш на власт непременно е понятен - той е натурален. Но още по-ясно е, че сходно ръководство по никакъв метод не оказва помощ на партиите, които го крепят сега. Пречи им, дърпа ги обратно и това ще се види прелестно на възможните нови предварителни парламентарни избори.
Управление, което не може да взема бързи, безапелационни и стимулирани решения, става безсмислено и дори опасно.
Един министър-председател, който се чуди по какъв начин да избяга от отговорност и моли народа да реши вместо него, прави по едно и също време две неща - широко развява своята нефелност и намерено слага значимия въпрос - защо са ни всички тези хора, които не могат да разделят на две магарета сламата? Защо сме им делегирали права? За какво ни е министър председател? Премиерът би трябвало да е водач - човек, който води. Би трябвало да прокарва с неотстъпчивост решения в социална изгода, без значение от персоналната цена, която би трябвало да заплати. Напоследък получаваме тъкмо противоположното - неработеща власт, която оправдава личната си некадърност със... своя съдружен първичен грях. Такава била обединението, по тази причина не можело да вземат решения.
Когато Кирил Петков пусна " нигерийската " сметка на украинското МО с молба българите да пращат по една заплата за " военна помощ ", министър председателят ни се трансформира от държавен водач в водач на неправителствена организация, която събира средства за значима идея. Капачки за войната. Жълти стотинки за ракети. В същия миг държавата като такава - с цялата й организационна и финансова мощност, изчезна като пролетен сън. (Факт, който, от една страна, изобщо не звучи зле.) Вместо министър председател, получихме човек в будна кома - дава тип, че е измежду нас, само че в действителност няма досег до действителността.
По цялата " украинска " тематика дейностите на държавното управление на Кирил Петков са все такива - доста шизофренни. Товарни самолети летят постоянно за Жешов, само че ние оръжия за Украйна не пращаме, щото Корнелия Нинова по този начин сподели. Украинският външен министър Дмитро Кулеба ни носи лист с нужните за Киев оръжия, само че ние пращаме делегация, с цел да забележим действителните потребности на украинците, щото очевидно не му имаме вяра. Цял свят разбра, че там има война, само че Петков и българското мнозинство искат да се уверят сами в това. Посещението хем било значимо, хем било " символика ". Всичко е толкоз неуместно, че даже и за PR не става. По средата на този безпорядък стои Кирил Петков, който безшумно подрежда:
Те чертаят червени линии, аз нищо не мога да направя
А спасяването на моряците от " Царевна "? Същата работа - цялостен месец крепко нищоправене, все " имаме директен контакт ", а най-после моряците сами слязоха, съгласуваност с руснаците, боже опази, не сме имали.
А работата с бежанците? Два месеца десетки доброволци, НПО-та и частни хотели изнасят на гърба си цялата работа по посрещането, настаняването и изхранването на дамите и децата, а държавното управление седи в профил и регистрира триумфи. Толкова доста триумфи регистрира, че най-после даже на шефа на правителствения щаб за посрещане на украинските бежанци полк. Валери Рачев му писна и хвърли оставка. Сега чакаме да забележим по какъв начин ще изкарат бежанците от хотелите и ще ги пратят да работят нейде след 31 май.
Не е единствено Украйна - и по тематиката " Македония " работата е същата - люти закани за дейности, последвани от крепко мотаене. След първичните закани, че ще се оправи за 6 месеца със противоречивите проблеми, в този момент диалозите със Скопие са качени на трупчета. Зациклиха крепко. Вместо прогрес, Петков реши да реже лентата на ремонтирания клуб " Ванче Михайлов " в Битоля, което, несъмнено, не способства с нищичко за решение на проблемите. Напротив, този ход наля вода в антибългарската мелница на Скопие.
Лошата вест е, че нашият министър председател се държи като неправителствен водач освен по интернационалните проблеми -
той по този начин се държи по принцип
На Великден Петков заявява, че ще избавя цепнатина в църквата в Царево с персонални средства и с... кутия за дарения в Министерския съвет. Ако има повреди по храма вследствие на земетресение, за какво просто те не бъдат оправени? Ако ще оправяме " цепнатина по цепнатина " страната, като събираме дарения, не знам в кой мандат на Кирил Петков ще свършим с оправянето. Защо страната събира налози, откакто министър председателят ни приканва да правим публични акции за набиране на финансов запас?
Лошото е, че блокажът на властта е цялостен по всички посоки.
Казусът с финансирането и възлагането на поддръжката на пътищата бе явен образец за неспособността на това държавно управление да взема решения. Този казус нямаше по какъв начин да бъде пробутан на популацията, та по тази причина го пробутаха на Народното събрание. Казусът с неизбрания нов управител на Българска народна банка - безапелационен образец за продължаващ блокаж. От ноември насам блокиралата ни власт не може да избере двама конституционни съдии. И тъй наречените, и така нататък
Лошото е, че
тази управническа отпадналост се простира
и върху неща, които засягат бита на всеки един от нас. Вманиачено по великански планове като големи акумулатори за запазване на сила и миниреактори за производството на сила, държавното управление изпуска, да вземем за пример, контрола върху шоковите придвижвания на цените - всички дейности в тази посока са просто невнятни. И явно ще стават още по-невнятни, в случай че се одобряват и 1/3 от предложенията за държавна интервенция на пазара.
Мнозина препатили нашенци несъмнено ще си кажат - какво толкоз, от политиците какво друго може да се чака с изключение на пунтиране на активност? Лека промяна - Кирил Петков даже не е политик, в този момент зорлем го вършим подобен. Политици има в обединението към Петков - в Българска социалистическа партия, в " Демократична България ". И е безусловно неуместно тези политици да следят, без да им трепне окото, неработещата власт, която сякаш поддържат, само че в действителност интензивно саботират. Меракът да останеш на власт непременно е понятен - той е натурален. Но още по-ясно е, че сходно ръководство по никакъв метод не оказва помощ на партиите, които го крепят сега. Пречи им, дърпа ги обратно и това ще се види прелестно на възможните нови предварителни парламентарни избори.
Управление, което не може да взема бързи, безапелационни и стимулирани решения, става безсмислено и дори опасно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ