Това са много зли хора“, са думите на военния говорител

„ Това са доста зли хора “, са думите на военния представител Джо-Ар Херера на конференция през 2016 година Въпросните са ново ислямистко формирование, което обкръжава град Марави за към 5 седмици. Херера обаче не приказва за обстановката и престрелките, които са почнали в града. В началото борбата е лишила живота на 100 души, само че до края на военния спор ще бъдат избити към 250 000, а това несъмнено не е най-хубавото число. Причината за недоволството на военния представител е фактът, че въпросните партизани не се борят сами, а постоянно взимат заложници. Не се тормозят да влизат в непознати домове и да ги принуждават да сменят религията си, отказалите най-често са изнасилвани.

Битката за Марави влиза в новините по целия свят. Само една седмица по-рано се приказва, че в град Ракка, Сирия е почнало събирането на плебеи, множеството са за половото облекчаване на бойците. Жените, които в миналото са били робини на ИДИЛ имат опцията да приказват и да описват по какъв начин техните „ съпрузи “ доста постоянно не обръщали внимание на възрастта, някои се възползвали от 9-годишни девойки и не се тормозили да ги вземат от родителите им. И тогава се роди един малко по-специален въпрос: каква е практиката на ислямистите в историята и в действителност ли са били постоянно толкоз жестоки, колкото се счита? Краткият отговор е: да. Робството постоянно е било част от Арабия.

Много преди появяването на Мохамед през VII век, районът се направлявал от племена, които постоянно намирали време за една бърза и бутикова война. Впрочем мирът е последното, което бихте разкрили на тази територия. По някаква причина, във времето всичко се взема решение с принуждение и откакто осъзнали, че войната изисква запаси, прибягнали до най-древната традиция – взимането на плебеи и продаването им за трупане на богатства. В началото стартират да взимат плебеи през цяла Месопотамия, Персия и Северна Африка. Заловените са стотици и постоянно са откарвани към огромните градове, където търговията става все по-сериозна.

Нямало и значение какво в действителност ще се докара: по-големи деца, млади дами, мъже за работа, всичко се купува и пазари в територията на ислямистите. И тъкмо по този начин стартира да се изхранва една специфична територия на империята. Купувачите имали право да употребяват закупената стока по най-хубавия метод, който си изберат. Африканските мъже се предложили за тежка работа в солните мини и захарните плантации. По-възрастните мъже и дами били избирани да чистят улиците и къщите на своите господари.

Момчетата и девойките били запазвани за полови цели. Мъжете и постоянно дребните момчета, могат да бъдат изпратени в армията и откакто преминат своята свирепа подготовка се зачисляват към еничарите. Хиляди се кастрират и се изпращат за работа в харемите като защита. Робите се считали за нещо като развлечение и показали класата на владетеля. Веднъж щом закупите плебей, може да вършиме с него каквото пожелаете. Боят и изнасилванията се случвали на дневен ред, към това се добавял и пердах с бич, при положение, че някой реши да прояви темперамент, само че това се случвало много рядко. В един миг робите почнали да се товарят и на кораби, с цел да бъдат търгувани на всички места другаде.

Някои потеглят към Ирак, където да се продават на други пазари. След като териториите там били наводнявани доста постоянно, мнозина просто се отказали да се занимават със земеделие. Земята се продава на заможни владетели, които идват с орда от своите плебеи и стартират да засаждат захарна тръстика. Процесът лишил време, само че откакто има работна ръка и хиляди хора влизали в блатата, с цел да ги пресушават, скоро почнали да се появяват и първите посеви. Онези, които отказвали да работят или просто към този момент не можели, идвало времето за още санкции като осакатяване и гибел. Не си правете илюзии, доста постоянно робите в действителност предпочитали да умрат, в сравнение с да се занимават с каквото и да било. През 869 година робите най-сетне намират сили и вземат решение да се изправят против поробителя. Според историята, това въстание продължава към 14 години, като единствено за два дни бунтовниците съумяват да влязат в Багдад. По калкулации, към 2.5 милиона умират в тази борба и откакто най-сетне протестът е сподавен, владетелите вземат решение да вземат ограничения за възможни бъдещи упоритости.

Малко след въпросната година се измислят нови закони, с които да се ограничи концентрацията на плебеи в една зона, т.е. никой не е помислил по какъв начин да направи живота им малко по-добър, мюсюлманите желали да запазят всичко, само че без да се постанова да влагат още средства в идната война. Новите ограничения давали шансове единствено на избрани хора да развъждат плебеи, всички останали трябвало да се кастрират и сексът сред плебеи бил изцяло неразрешен. По това време Мохамед се считал за безспорен избавител и било неразрешено да се взимат мюсюлмани за плебеи.

Така робите постоянно преценявали, че е надалеч по-добре да одобряват това, което лудите хора желали от тях, в сравнение с да се отдават на всевъзможни други форми изтезание. Робството е записано към 30 пъти в Корана и се счита за безусловно естествена процедура. Робите обаче остават плебеи и в случай че един човек направи семейство, неговите деца също няма да бъдат свободни. Чужденците и гостите се считат за свободни, до момента в който не се реши нещо друго или просто даден държател не реши да ги пороби. Освен това, даже и да не са свободни, тях също ги очаквал съда на Аллах, затова трябвало да извършват същите ритуали.

Макар и да се счита, че робите можели да бъдат свободни с исляма, не всеки държател изпълнявал обещанието. Позволявало се обучение за опознаването на религията, само че нищо повече. Старите плебеи можели да бъдат освободени, само че в следствие почнал да се изисква и налог, който също се заплащал с хора. Още при започване на Ислямската епоха, племената по крайбрежието са непрекъснато нападани. Някъде през IX век стартира събирането на плебеи от Кения и Уанда. Някои плебеи идват от още по-далече – Мозамбик и Судан. Жителите се изпращали да работят на мини и плантации в Близкия изток, само че други отпътуват за Индия. Поробеният човек има цената на валута и стотици са предлагани на Китай като форма на почитание. Когато търговците стават по-силни и отпътуват за Северна Африка, откриват, че пазарите към този момент са създадени от Европа, а Средиземно море се е трансформирало в директна линия.

Някои португалски мисионери виждат една забавна процедура, освен това през 1609 година Един арабски търговец зашивал половите органи на младите дами, с цел да не им разреши да бъдат интимни. Става ясно, че когато може да се потвърди девствеността на една жена, тя може да увеличи своята стойност доста. И несъмнено, през днешния ден мнозина упрекват Европа за търговия на плебеи към III века от 1500 година до 1800 година Арабският свят стартира тази процедура през VIII век и продължава и до през днешния ден. До през днешния ден не е изчислено какъв брой тъкмо плебеи са взети от Европа, само че по калкулации са сред 1 и 4 милиона души по времето на Османската империя. Само през XIX век са продадени към 10 милиона души.

И това ни връща до известния ИДИЛ, който на практика връща старите правила, до този миг няма нито една страна, която да е признала и да практикува робството. Това значи, че хората, които не са приели въпросната вяра и не са съумели да избягат на време, автоматизирано се трансформират в плебеи и нямат никакви права. Веднага след усилването на организацията, Мосул се радва на нов рабски фронт за търговия. Момичета на по 6 години се продават на територията на страната и всички практики и блудства не се считат за грях, откакто не се правят върху правоверния.

Снимки: Wikipedia