Това, разбира се, е заглавието на едно мое суперлюбимо парче

Това, несъмнено, е заглавието на едно мое суперлюбимо парче на безконечните Led Zeppelin. В него се пее за викингски воини – берсерки, побеснели в багра, устремени към гибелта и към Валхала. Там имигрират, един тип. Всъщност може би се пее за първите скандинавци, стигнали до Америка 10 и повече века преди Христофор Колумб, само че не съумели да оставят отпечатък от генофонда си там.

Снимките, които ще видите в галерията, са на хората, пристигнали на същото място сред 1892 и 1954 година и оставили гените си в кръвта на днешния междинен американец. Те дебаркират на остров Елис, който служи като контролна станция за милиони имигранти, идващи в Съединени американски щати. Първата преселница, предходна през станцията, е 17-годишната Ани Мур от Корк, Ирландия – една от 700-те души, пристигнали в деня на откриването й на 1 януари 1892 г.Снимките са правени от фотографа фен Огъстъс Шърман, работил като писар в контролната станция на остров Елис. Хората на фотосите най-вероятно са арестувани, до момента в който чакат да получат пари, билети или просто някой да пристигна да ги прибере от острова. Те са бежанци и пришълци от всички краища на Европа, Африка и Азия, всеки в националната си носия. В очите им няма и сянка от беса на берсерките. Има цялостно комплициране, интерес и плаха вяра за по-добър живот, която би могла да те разплаче.

В мъчителната реалност на следващото преселение на народите – този път в посока към Стария континент – тези фотоси работят доста отрезвяващо. Осъзнаваме, че няма потребност различен да ни споделя кой преселник е емигрант и кой – завоевател. Като го забележим, сами ще го познаем – и единия, и другия. И от нас зависи дали ще подадем ръка на оня, който в действителност търси помощ.