Това представление е доста старо, но пък се играе само

Това зрелище е много остаряло, само че пък се играе единствено няколко пъти годишно и е същински шанс, че попаднах на един от дребното спектакли в Сити Марк Арт Център.

Вацлав Хавел не се нуждае от никакво показване, само че евентуално мнозина също като мен го познават извънредно като политик и единствено на доктрина знаят, че в действителност той е публицист, мъдрец и драматург. Пиесата " Аудиенция " е една рядка опция за запознаване с творчеството на този чешки създател.

Постановката е дело на Филип Трифонов, който я играе дружно с Николай Гундеров. Двамата са извънредно смешни и в цялостен синхрон. Освен това Гундеров приказва чешки великолепно. Специално потърсих информация за този приветлив артист, до момента чужд за мен, и се оказа, че той работи в България единствено като режисьор, само че по тази причина пък дълги години е учил и работил в Чехия и даже се е снимал във филм на Иржи Менцел. Неговите чешки реплики в постановката несъмнено придават безспорна достоверност на прекарването. " Аудиенция " е автобиографичен театър. Изселен от Прага и заставен да работи като елементарен преносвач в провинциална пивоварна, героят на Гундеров се помирява със обстановката, несъмнено добре с сътрудниците си в цеха и сякаш има единствено един дребен проблем – той въобще не понася усета на бирата. Един ден началникът на цеха го вика на диалог. Диалогът е съпроводен с доста бутилки бира, които е невероятно да бъдат отказани. В хода на все по-откровения диалог излиза наяве, че началникът постоянно написа доноси за известния си зависещ, само че наличието им е проблематично при толкоз образцово държание на обвинения. Ето за какво – не би ли могъл драматургът самичък да написа доносите за себе си? В подмяна ще получи по-добра работа и бира на стомах.

Наглед неуместна и смешна, изиграна с огромен комедиен гений, историята в действителност не е чак толкоз занимателна. Сигурна съм, че за огромна част от възрастните хора в залата – а те доминираха, е ясно, че написаното от Хавел е безспорна истина и тази истина е горчива и не трябва да се не помни. В този смисъл постановката е изнесена малко отвън осмислянето на обстоятелствата, някъде към чистата клоунада и геговете без необикновен смисъл. Талантът на двамата реализатори оправдава това, а изводите очевидно всеки би трябвало да направи самичък.