Дъновист ли е Васил Терзиев?
Това в действителност е въпрос, в действителност ме интересува - дъновист ли е претендентът за кмет на София Васил Терзиев? Някои споделиха, че бил. Казаха, че ходил на дъновистките сборища и - кой знае? - танцувал е и паневритмия. Така или другояче в едно свое присъединяване в Българска национална телевизия ( " Денят стартира " ) на въпроса на водещата " Имате ли кумири? " Терзиев: " Ами аз съм го споделял: Петър Дънов ". А пък когато Цветанка Ризова в БТВ го попита: " Кога разбрахте, че сте същински демократ, тъй като по този начин твърдите? ", той изясни: " Когато разбрах, че по-скоро ми харесва индивидът да е в центъра на всичко, общо взето протестантската нравственос ... ".
По отношение на второто изявление, Терзиев или е искрено нахален, или не е напълно наясно какво приказва. Защото да изповядваш антропоцентризъм, да поставяш индивида в центъра на всичко, т.е. на мястото на Бог, е същината, фундаментът, квинтесенцията на грехопадението. Но да речем, че Терзиев най-малко умишлено не си е давал сметка за това, а единствено се е опитвал да наподобява по малкия екран хуманист, който ще е същинско богатство за гласоподавателите си, в случай че успее да рентира инвестицията и да стане столичен кмет.
Що се отнася до " протестантската нравственос ", надълбоко се колебая, че Терзиев е имал поради освен това от това да помагаш на стара жена да пресече улицата, носейки торбите ѝ с покупки. А може пък и в миналото да му е попадала (нали е огромен капиталист) - на него или на някого от проникновените му пиари - книгата на Макс Вебер " Протестантската нравственос и духът на капитализма " (1905). Но пък в случай че е по този начин, става още по-интересно, тъй като концепцията на тази книга е, че за буржоазията в изискванията на капитализма няма нищо по-важно от натрупването на колкото може по-голяма облага, че стремежът към придобиване на доста повече от нужното за персонално ползване е природа на капиталиста, а протестантството трансформира натрупването на благосъстояние за инвестиция в детайл на етиката си. " Именно протестантството - споделя Вебер, - с помощта на характерната " протестантска нравственос ", предлага най-благоприятна среда за развиването капиталистическата икономическа активност ". Това ли имаше поради за себе си Васил Терзиев? Ако е било това - евала! Звучи напълно правдоподобно. Цялата " Промяна " желае от властта едно само нещо - принадена стойност. Влагаш (по формулата на Маркс) " пари ", с цел да влезеш във властта, и излизаш от нея с " пари прим ", където " пари прим " > " пари ". Много по-голямо.
Но мен ме интересува по-скоро претекстът с Петър Дънов и откровено се надявам да ви заинтересува и вас.
Дъновист ли е Васил Терзиев? Звучи прекомерно правдоподобно, тъй като хората от неговата порода имат афинитет към по-особена нематериалност. Често те са атеисти (или по-интелигентните от тях - агностици, тъй като виждат каква тъпота е атеизмът), само че има и такива, които търсят път към духовното и нормално го намират в Ню ейдж, което е синкретичен сбирток от окултизъм и еретически лъжеучения. Дънов отлично се вписва в Ню ейдж, придавайки му нотка на национална горделивост - и ний сме дали нещо на света! Всъщност не сме дали нищо, не и по тази линия.
Дънов рано се е отрекъл от православието, с цел да стане протестант (дали е споделял " протестантската нравственос " като Васил Терзиев?), само че и от протестантството се е отказал, тъй като самият той е БОГ. Отказал се е, обаче е взел доста от протестантството за личното си лъжеучение. Дори и именитата паневритмия не е негова, а е копирана от Рудолф Щайнер, създателят на антропософията, откакто се скарва с Блаватска и напуща теософията. Само че при Щайнер се споделя " евритмия ". Дънов поставя едно " пан- ", тъй като без друго е по-велик и по-космически.
Според Дънов всички религии, в това число и християнската, са идентични и се намират на ниска степен на развиване . Дънов мечтае да стане " втори Христос " и даже се показва към този момент за подобен пред своите почитатели, а същинският Христос преглежда като собствен предтеча. Нарича Българската черква - църквата на св. княз Борис-Михаил, на св. цар Петър и първия български патриарх Дамян, на св. патриарх Евтимий, най-накрая на св. Иоан Рилски - " шише със застаряла вода ". В лъжеучението си смесва по машинален метод християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и други и най-много свои персонални ясновидски " прозрения ".
Иван Костов - религиозен човек, постещ и причастяващ се - когато даде оценка на Терзиев като претендент за кмет, с изключение на неговото Държавна сигурност родословие, пропусна на спомене и безбожието му, увлечението му по Ню ейдж. Ако ли пък в действителност Терзиев е дъновист, както се приказва и като какъвто самият той се е представял, то към този момент не става дума просто за безбожие, а за нещо по-лошо - за осквернение. И нищо чудно - безбожието и богохулството са метод за мислене на целия политически сегмент, който Терзиев съставлява и от чието име се готви да ръководи София - града на Божията премъдрост.
Но идеолозите в щаба на Васил Терзиев позволяват една неточност.
Със сигурност в България православните са повече от дъновистите. Пък и освен това състояние, не е наложително, дъновистите да гласоподават за Терзиев, обаче е отвън подозрение, че православните няма да гласоподават. Защото за тях това би било осквернение.
Светлина. На някакъв собствен протест Терзиев накара хората да си извадят телефоните и да светят с тях в мрака. Демек Терзиев носи светлината " по европейския път на България ". Хубаво е да се носи светлина. Но, може би инцидентно, на латински изразът " този, който носи светлина " гласи " Lucifer ". Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
По отношение на второто изявление, Терзиев или е искрено нахален, или не е напълно наясно какво приказва. Защото да изповядваш антропоцентризъм, да поставяш индивида в центъра на всичко, т.е. на мястото на Бог, е същината, фундаментът, квинтесенцията на грехопадението. Но да речем, че Терзиев най-малко умишлено не си е давал сметка за това, а единствено се е опитвал да наподобява по малкия екран хуманист, който ще е същинско богатство за гласоподавателите си, в случай че успее да рентира инвестицията и да стане столичен кмет.
Що се отнася до " протестантската нравственос ", надълбоко се колебая, че Терзиев е имал поради освен това от това да помагаш на стара жена да пресече улицата, носейки торбите ѝ с покупки. А може пък и в миналото да му е попадала (нали е огромен капиталист) - на него или на някого от проникновените му пиари - книгата на Макс Вебер " Протестантската нравственос и духът на капитализма " (1905). Но пък в случай че е по този начин, става още по-интересно, тъй като концепцията на тази книга е, че за буржоазията в изискванията на капитализма няма нищо по-важно от натрупването на колкото може по-голяма облага, че стремежът към придобиване на доста повече от нужното за персонално ползване е природа на капиталиста, а протестантството трансформира натрупването на благосъстояние за инвестиция в детайл на етиката си. " Именно протестантството - споделя Вебер, - с помощта на характерната " протестантска нравственос ", предлага най-благоприятна среда за развиването капиталистическата икономическа активност ". Това ли имаше поради за себе си Васил Терзиев? Ако е било това - евала! Звучи напълно правдоподобно. Цялата " Промяна " желае от властта едно само нещо - принадена стойност. Влагаш (по формулата на Маркс) " пари ", с цел да влезеш във властта, и излизаш от нея с " пари прим ", където " пари прим " > " пари ". Много по-голямо.
Но мен ме интересува по-скоро претекстът с Петър Дънов и откровено се надявам да ви заинтересува и вас.
Дъновист ли е Васил Терзиев? Звучи прекомерно правдоподобно, тъй като хората от неговата порода имат афинитет към по-особена нематериалност. Често те са атеисти (или по-интелигентните от тях - агностици, тъй като виждат каква тъпота е атеизмът), само че има и такива, които търсят път към духовното и нормално го намират в Ню ейдж, което е синкретичен сбирток от окултизъм и еретически лъжеучения. Дънов отлично се вписва в Ню ейдж, придавайки му нотка на национална горделивост - и ний сме дали нещо на света! Всъщност не сме дали нищо, не и по тази линия.
Дънов рано се е отрекъл от православието, с цел да стане протестант (дали е споделял " протестантската нравственос " като Васил Терзиев?), само че и от протестантството се е отказал, тъй като самият той е БОГ. Отказал се е, обаче е взел доста от протестантството за личното си лъжеучение. Дори и именитата паневритмия не е негова, а е копирана от Рудолф Щайнер, създателят на антропософията, откакто се скарва с Блаватска и напуща теософията. Само че при Щайнер се споделя " евритмия ". Дънов поставя едно " пан- ", тъй като без друго е по-велик и по-космически.
Според Дънов всички религии, в това число и християнската, са идентични и се намират на ниска степен на развиване . Дънов мечтае да стане " втори Христос " и даже се показва към този момент за подобен пред своите почитатели, а същинският Христос преглежда като собствен предтеча. Нарича Българската черква - църквата на св. княз Борис-Михаил, на св. цар Петър и първия български патриарх Дамян, на св. патриарх Евтимий, най-накрая на св. Иоан Рилски - " шише със застаряла вода ". В лъжеучението си смесва по машинален метод християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и други и най-много свои персонални ясновидски " прозрения ".
Иван Костов - религиозен човек, постещ и причастяващ се - когато даде оценка на Терзиев като претендент за кмет, с изключение на неговото Държавна сигурност родословие, пропусна на спомене и безбожието му, увлечението му по Ню ейдж. Ако ли пък в действителност Терзиев е дъновист, както се приказва и като какъвто самият той се е представял, то към този момент не става дума просто за безбожие, а за нещо по-лошо - за осквернение. И нищо чудно - безбожието и богохулството са метод за мислене на целия политически сегмент, който Терзиев съставлява и от чието име се готви да ръководи София - града на Божията премъдрост.
Но идеолозите в щаба на Васил Терзиев позволяват една неточност.
Със сигурност в България православните са повече от дъновистите. Пък и освен това състояние, не е наложително, дъновистите да гласоподават за Терзиев, обаче е отвън подозрение, че православните няма да гласоподават. Защото за тях това би било осквернение.
Светлина. На някакъв собствен протест Терзиев накара хората да си извадят телефоните и да светят с тях в мрака. Демек Терзиев носи светлината " по европейския път на България ". Хубаво е да се носи светлина. Но, може би инцидентно, на латински изразът " този, който носи светлина " гласи " Lucifer ". Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ