Операция „Епщайн“
Аферата нанесе удар по всички полезности, с които се гордееха западните общества
Скандалната история „ Епщайн “ на пристъпи продължава да припламва и затихва в общественото пространство. Несъмнени са опитите да бъде потулена, напъхана надълбоко под масата с нови сензационни разкрития и стресиращи вести. Но тя отново изплува и боде очите. Разрушителният ù заряд се оказва прекомерно мощен, всяко ново разобличаване не захлупва историята, а я уголемява. Вместо за заключителен епизод се получава чувство за многосерийност. Показателно единствено по себе си.
В общественото пространство циркулират разнообразни версии - от строго открити обстоятелства до крайни спекулации. След като се отсее зърното от плявата, отново остава премного - съществувала е замъглена зона на незаконна непосредственост сред власт, благосъстояние и безотговорност, която не е принадлежала на една партия или една страна.
Осъденият за тежки престъпни закононарушения Епщайн е имал голяма неофициална власт и въздействие. Списъкът от негови контакти се чете като обществена карта на световния хайлайф. В него няма идеологическа логичност, само че има принадлежност към кръг, където политическите разлики наподобяват второстепенни най-малко на пръв взор.
Публиката към този момент не възприема случая като изолирано закононарушение, а като прозорец към среда, която постоянно е оставала скрита. Постепенно се обрисува картина на свят, в който обществените, политическите и икономическите върхове не са чак толкоз разединени. Разкритията около действията на Джефри Епщайн блестящо демонстрират степента на разложението на западните елити.
Имена от разнообразни партии, страни и институции се оказват в здрави неофициални контакти посредством тлъсти взаимни услуги, преференциален достъп и въздействие - политически просветените го знаеха от дълго време. Покрай тази престъпна спекулация заизскачаха облици на извратеняци, насилвачи и фенове на тъмни сили, някои от които с пределно неприветлив морално-психологически образ.
В предаването Redacted News някогашният водещ на Fox News Клейтън Морис изнесе потресаващи данни от документи. Сред тях имейли за поръчкови изтезания на деца и доказателства за медийно съучастничество на водещи американски публицисти.
„ Знаем сигурно, че Министерството на правораздаването крие клипове с изтезания на деца, фотоси и всевъзможни други доказателства, свързани с изнасилвания, мъчения и убийства на деца, и педофилия... дали Епщайн е бил сътрудник на Мосад. Мисля, че неговата роля е била доста по-голяма. Мисля, че ще забележим още данни за въздействието на Епстийн през Израел в доста страни по света. “
Освен котило за гнусни забави теренът на Епщейн е бил и комфортно място за тайни срещи на лица от секрети мрежи за политическо въздействие и сенчести бизнес покупко-продажби. Тъкър Карлсън разкрива връзките на Епщайн с израелското разузнаване и Централно разузнавателно управление на САЩ, показва, че убийството му в пандиза е било съзнателно скрито.
В Съединени американски щати е наранена съвсем всяка политическа група, двете огромни партии, значими институции. Засегнати са също европейски монархически домове, доста видни европейски политици. Точно това прави абсурда толкоз унищожителен.
Най-дълбокият въпрос е: какво в действителност демонстрира този скандал - закононарушение или устройство на властта? А дали свърталището му не е било част от това Вашингтонско тресавище, което преди време Доналд Тръмп се заканваше да пресуши? Дали Случаят или Аферата не са в действителност Операцията „ Епщайн “ за очистване най-малко на част от жабозмиярника?
Най-често употребеното пояснение за всяка воняща спекулация е да бъде сведена до една или няколко персони. Обществото от време на време има потребност от страшилище, тъй като то е единично - може да бъде наказано, жигосано, разпънато и забравено. Този случай обаче не наподобява като отклоняване от нормата, а като опция, разрешена от самата регламентираща и контролираща спазването на разпоредбите конструкция.
А има още доста материал за отваряне, освен това президентът е разпоредил да се направи! Знае се за към 6 млн. документи, измежду тях хиляди клипове и фотоси, само че са оповестен единствено към 3 млн. Заплашващи с разлюляване на американски институти и идни големи разтърсвания там и в Европа. В Лондон вървят с цялостна мощ, в Съединени американски щати отново заговориха за революция. Типично време, когато управниците в огромни страни елементарно вземат решение да стартират и огромни войни.
Там, където парите, властта и информацията се пресичат, пораждат връзки отвън нормалния честен надзор. Нанесен е удар по всички полезности, с които се гордееха западните общества. Не се вижда какво филтриране да се приложи, какви акции има смисъл да се проведат, че американското общество да си каже, че за него има търпимо общо бъдеще.
Най-често реакциите към сходни разкрития се движат сред две крайности - цялостно отричане или грандиозна интрига. Между тях обаче стои по-проста догадка - всяка система основава механизми за самозапазване. Колкото по-високо е равнището на въздействие, толкоз по-силна е отбраната му. Парадоксално огромните разобличения по едно и също време подкопават и стабилизират.
Подкопават, тъй като удостоверяват съмненията на обществото. Стабилизират, тъй като демонстрират, че въпреки всичко част от истината е позволена до гласност. Системите рядко се унищожават отвън; те се пренареждат от вътрешната страна. При лимитираните кавги се получава самобитен баланс - задоволително разобличаване, с цел да няма гърмеж с задоволително неизясненост, с цел да се отсрочва края.
„ Прочистване на елитите “ в политиката, в действителност постоянно се осъществя по сходство на „ стартирането на кръв “ в мафиите една част от тях жертва друга част, с цел да пребъде цялото. Така би изглеждала интервенцията „ Епщайн “, в случай че сегашната власт в Белия дом управлява „ пресушаването на блатото “. Все нещо от доверието в системата би останало в главите на жителите, с цел да се доразрушава последователно.
Изглежда това е настоящият сюжет. Вместо дефинитивна истина да се предложи допустима версия - комфортна, краткотрайна, политически преференциална. Скандалът да се трансформира в развой на ръководство, а не в изключение. И да завърши не с присъда, а с привършване на вниманието.
Рибата се вмирисва от главата, страната - от елита си, абсурдът „ Епщайн “ е сладкодумен.
Във време на най-голямата политическа смяна след Студената война живеем. В епохата след доверието. В която институциите действат по инерция, избори се организират, решения се извършват. Обаче вътрешното разбиране, че редът е един за всички, ускорено отслабва. Хората, които съблюдават разпоредбите, тъй като би трябвало, почитат полезностите, тъй като имат вяра в тях, стават все по-малко. Гражданите официално вземат участие, само че вътрешно се дистанцират.
В западните общества няма градивни цели, липсват здрави претекстове за пътешестване в бъдещето. Цари идейна празнина, витае духовна пустота. Това предизвиква нихилистични настройки и самоунищожителни настроения. Не яд и митинг, а подигравка и отмалялост с чувство за невъзможност последователно обгръща обществата. Публичният диалог се измества от обстоятелствата към принадлежността, политиката се трансформира в ръководство на настроения, а не на правила.
Най-големият риск не е сривът, а привикването. Може да се живее дълго без възторг, само че е мъчно без смисъл. Институциите могат да оцелеят и без доверие, само че не и цивилизациите. Защото доверието не е морална декорация на системата, а нейното гориво. А ред, който не се приема, рано или късно се заменя.
Случаят „ Епщайн “ най-вероятно ще донесе огромни промени в Съединени американски щати и Западна Европа. По-млади и радикални политици безспорно ще се възползват във вътрешнопартийните битки. Може да затихне и по-безболезнено, само че неговото значение няма да завърши с опрощение. Ще остане знак за ера, в която обществото към този момент не пита единствено кой е отговорен, а дали още е допустимо да се има вяра.
Скандалната история „ Епщайн “ на пристъпи продължава да припламва и затихва в общественото пространство. Несъмнени са опитите да бъде потулена, напъхана надълбоко под масата с нови сензационни разкрития и стресиращи вести. Но тя отново изплува и боде очите. Разрушителният ù заряд се оказва прекомерно мощен, всяко ново разобличаване не захлупва историята, а я уголемява. Вместо за заключителен епизод се получава чувство за многосерийност. Показателно единствено по себе си.
В общественото пространство циркулират разнообразни версии - от строго открити обстоятелства до крайни спекулации. След като се отсее зърното от плявата, отново остава премного - съществувала е замъглена зона на незаконна непосредственост сред власт, благосъстояние и безотговорност, която не е принадлежала на една партия или една страна.
Осъденият за тежки престъпни закононарушения Епщайн е имал голяма неофициална власт и въздействие. Списъкът от негови контакти се чете като обществена карта на световния хайлайф. В него няма идеологическа логичност, само че има принадлежност към кръг, където политическите разлики наподобяват второстепенни най-малко на пръв взор.
Публиката към този момент не възприема случая като изолирано закононарушение, а като прозорец към среда, която постоянно е оставала скрита. Постепенно се обрисува картина на свят, в който обществените, политическите и икономическите върхове не са чак толкоз разединени. Разкритията около действията на Джефри Епщайн блестящо демонстрират степента на разложението на западните елити.
Имена от разнообразни партии, страни и институции се оказват в здрави неофициални контакти посредством тлъсти взаимни услуги, преференциален достъп и въздействие - политически просветените го знаеха от дълго време. Покрай тази престъпна спекулация заизскачаха облици на извратеняци, насилвачи и фенове на тъмни сили, някои от които с пределно неприветлив морално-психологически образ.
В предаването Redacted News някогашният водещ на Fox News Клейтън Морис изнесе потресаващи данни от документи. Сред тях имейли за поръчкови изтезания на деца и доказателства за медийно съучастничество на водещи американски публицисти.
„ Знаем сигурно, че Министерството на правораздаването крие клипове с изтезания на деца, фотоси и всевъзможни други доказателства, свързани с изнасилвания, мъчения и убийства на деца, и педофилия... дали Епщайн е бил сътрудник на Мосад. Мисля, че неговата роля е била доста по-голяма. Мисля, че ще забележим още данни за въздействието на Епстийн през Израел в доста страни по света. “
Освен котило за гнусни забави теренът на Епщейн е бил и комфортно място за тайни срещи на лица от секрети мрежи за политическо въздействие и сенчести бизнес покупко-продажби. Тъкър Карлсън разкрива връзките на Епщайн с израелското разузнаване и Централно разузнавателно управление на САЩ, показва, че убийството му в пандиза е било съзнателно скрито.
В Съединени американски щати е наранена съвсем всяка политическа група, двете огромни партии, значими институции. Засегнати са също европейски монархически домове, доста видни европейски политици. Точно това прави абсурда толкоз унищожителен.
Най-дълбокият въпрос е: какво в действителност демонстрира този скандал - закононарушение или устройство на властта? А дали свърталището му не е било част от това Вашингтонско тресавище, което преди време Доналд Тръмп се заканваше да пресуши? Дали Случаят или Аферата не са в действителност Операцията „ Епщайн “ за очистване най-малко на част от жабозмиярника?
Най-често употребеното пояснение за всяка воняща спекулация е да бъде сведена до една или няколко персони. Обществото от време на време има потребност от страшилище, тъй като то е единично - може да бъде наказано, жигосано, разпънато и забравено. Този случай обаче не наподобява като отклоняване от нормата, а като опция, разрешена от самата регламентираща и контролираща спазването на разпоредбите конструкция.
А има още доста материал за отваряне, освен това президентът е разпоредил да се направи! Знае се за към 6 млн. документи, измежду тях хиляди клипове и фотоси, само че са оповестен единствено към 3 млн. Заплашващи с разлюляване на американски институти и идни големи разтърсвания там и в Европа. В Лондон вървят с цялостна мощ, в Съединени американски щати отново заговориха за революция. Типично време, когато управниците в огромни страни елементарно вземат решение да стартират и огромни войни.
Там, където парите, властта и информацията се пресичат, пораждат връзки отвън нормалния честен надзор. Нанесен е удар по всички полезности, с които се гордееха западните общества. Не се вижда какво филтриране да се приложи, какви акции има смисъл да се проведат, че американското общество да си каже, че за него има търпимо общо бъдеще.
Най-често реакциите към сходни разкрития се движат сред две крайности - цялостно отричане или грандиозна интрига. Между тях обаче стои по-проста догадка - всяка система основава механизми за самозапазване. Колкото по-високо е равнището на въздействие, толкоз по-силна е отбраната му. Парадоксално огромните разобличения по едно и също време подкопават и стабилизират.
Подкопават, тъй като удостоверяват съмненията на обществото. Стабилизират, тъй като демонстрират, че въпреки всичко част от истината е позволена до гласност. Системите рядко се унищожават отвън; те се пренареждат от вътрешната страна. При лимитираните кавги се получава самобитен баланс - задоволително разобличаване, с цел да няма гърмеж с задоволително неизясненост, с цел да се отсрочва края.
„ Прочистване на елитите “ в политиката, в действителност постоянно се осъществя по сходство на „ стартирането на кръв “ в мафиите една част от тях жертва друга част, с цел да пребъде цялото. Така би изглеждала интервенцията „ Епщайн “, в случай че сегашната власт в Белия дом управлява „ пресушаването на блатото “. Все нещо от доверието в системата би останало в главите на жителите, с цел да се доразрушава последователно.
Изглежда това е настоящият сюжет. Вместо дефинитивна истина да се предложи допустима версия - комфортна, краткотрайна, политически преференциална. Скандалът да се трансформира в развой на ръководство, а не в изключение. И да завърши не с присъда, а с привършване на вниманието.
Рибата се вмирисва от главата, страната - от елита си, абсурдът „ Епщайн “ е сладкодумен.
Във време на най-голямата политическа смяна след Студената война живеем. В епохата след доверието. В която институциите действат по инерция, избори се организират, решения се извършват. Обаче вътрешното разбиране, че редът е един за всички, ускорено отслабва. Хората, които съблюдават разпоредбите, тъй като би трябвало, почитат полезностите, тъй като имат вяра в тях, стават все по-малко. Гражданите официално вземат участие, само че вътрешно се дистанцират.
В западните общества няма градивни цели, липсват здрави претекстове за пътешестване в бъдещето. Цари идейна празнина, витае духовна пустота. Това предизвиква нихилистични настройки и самоунищожителни настроения. Не яд и митинг, а подигравка и отмалялост с чувство за невъзможност последователно обгръща обществата. Публичният диалог се измества от обстоятелствата към принадлежността, политиката се трансформира в ръководство на настроения, а не на правила.
Най-големият риск не е сривът, а привикването. Може да се живее дълго без възторг, само че е мъчно без смисъл. Институциите могат да оцелеят и без доверие, само че не и цивилизациите. Защото доверието не е морална декорация на системата, а нейното гориво. А ред, който не се приема, рано или късно се заменя.
Случаят „ Епщайн “ най-вероятно ще донесе огромни промени в Съединени американски щати и Западна Европа. По-млади и радикални политици безспорно ще се възползват във вътрешнопартийните битки. Може да затихне и по-безболезнено, само че неговото значение няма да завърши с опрощение. Ще остане знак за ера, в която обществото към този момент не пита единствено кой е отговорен, а дали още е допустимо да се има вяра.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ