Каква партия искам да бъде БСП?
Това може да бъде едно мислено изявление на конгрес на партията. И несъмнено бих почнал с това, че желая Българска социалистическа партия да бъде партия с ясна идеология, правила и морал. В своята над стогодишна история Българска социалистическа партия постоянно се е отличавала с ясни, безкомпромисни идеологически правила. За нея идеалът е бил над всичко. Тя постоянно е била идейна партия. Защото всеки човек, класа, каста може да изрази себе си посредством хрумвания, посредством идеология. Не може да има сполучлива партия, сполучлива политика без идеологически правила, без мироглед за развиването както на партията, по този начин и на обществото, на страната.
Историята е посочила, че индивидът, а и цялото общество не може да живее единствено с материални неща. Това ясно се вижда от настоящето положение на България. Защото всичко е идеология. Законите, които се одобряват, се базират на идеологията, решенията, които се одобряват за разрешаването на даден проблем, също. Не би трябвало да се поддаваме на лъжата, че няма " ляво ", няма " дясно ". Това също е идеология на деидеологизацията. Измислено, с цел да се докара общественият живот единствено до материалния интерес, до софтуерни, административни решения. Неолиберализмът желае да не се водят обществени диспути за хрумвания и полезности и по тази причина разгласи завършек на историята.
Само че историята не свършва
човечеството, както и обособената персона постоянно се развиват, не стоят на едно място. Мечтата за безконечния неолиберализъм няма по какъв начин да се сбъдне. И ми се желае партията да постави завършек на социално-либералния модел, който от дълги години господства в Българска социалистическа партия като идеология и политика. Защото той докара до многочислени загуби както на избори, по този начин и на доверие в нея. Хората се нуждаят от велика цел и блян, с цел да имат вяра, да имат вяра, да се активизират, да бъдат оптимисти. Всъщност в програмата на партията е записано ясно: " Днес Българска социалистическа партия следва още веднъж да се потвърди като партия на социалистическия блян. " На всички е ясно, че в близко бъдеще социализмът няма да бъде претворен на процедура. Да, през днешния ден ние живеем в капиталистическо общество. Прагматизмът е наложителен. Но идеалът не би трябвало да бъде загърбван. Не може да се приказва единствено за реализиране на непосредствени материални цели, тъй като след тяхното реализиране какво следва? Край на света? Българска социалистическа партия може ли да формулира ляв план, посредством който да се подсигурява обществена правдивост, господство на закона, равнопоставеност, очистване на унизителната беднотия и геноцида в българското опазване на здравето, промяна в безредното и политизирано обучение? Ясно би трябвало да се сложи въпросът за екологичните проблеми и доста остро най-важният проблем - за демографската злополука, за оцеляването на нацията. И този план да бъде подплатен с идеали и идеологически полезности. Защото, както е споделил Хосе Марти: " Бастионите на концепциите са по-силни от каменните бастиони. " Лявото постоянно е било фантазия в сърцата на хората, постоянно е носело вяра, религия и оптимизъм.
И в тази връзка желая да слага още един въпрос, обвързван с идеала и полезностите. Не веднъж съм писал и приказвал на тази тематика - тематиката за предишното на Българска социалистическа партия. Партията не би трябвало да се отхвърля от своето минало, от Съпротивата, от строителството на социализма.
Антифашизмът не е маргинална тематика
Уви, и през днешния ден тематиката за възраждането на фашизма е на дневен ред в доста страни на Европа. Идеите на антифашизма и подвигът на хилядите починали не би трябвало да бъдат забравяни. Да, днешният ден и бъдещето са по-важни, само че предишното би трябвало да се помни, да се учи, тъй като то ни води към бъдещето и ни защищава от неточности. Трябва да се признаят грешките, неприятните практики, само че да не се отхвърля всичко. Необходимо е да се запазят полезностите на предишното, с цел да има полезности на бъдещето.
Говорейки за идеали и полезности, би трябвало да кажем, че без морал и нравственос те увисват във въздуха и са бездиханни. Загубата на тези правила води до разделяне освен в партията, само че и в обществото. Всички приказки за идеали, полезности, религия са помпозни и мъртви без морал и нравственос.
Изключително значим е въпросът за организационното положение на партията. Този въпрос беше прегледан на пленум на Народно събрание на Българска социалистическа партия на 18 ноември 2017 година В отчета на Кирил Добрев ясно бяха обрисувани слабостите в тази област. За страдание, съвсем нищо не се промени по-късно. Същите недостатъци, същите проблеми не престават да тежат и в този момент. Те пречат на партията да бъде мощна, енергична, мобилизирана, да бъде водеща политическа мощ по места и в народен мащаб. И тук поражда законният въпрос - за какво, откакто се знаят проблемите, не се вземат решение. Един от вероятните отговори е, че няма задоволително готови хора, способни да вдигнат нивото на организационната активност, да раздвижат главните и общинските организации. Защото не е загадка, че доста организации са кухи, други едвам вегетират, няма сериозна организационна активност. На доста места по незнайни аргументи или по знайни се избират хора, които не са готови, само че са комфортни на локални бизнес кръгове. В доста общини се влиза в колаборация с ГЕРБ, с цел да се вземат решение персонални въпроси или за бизнес, или за работа. Всичко това деморализира редовите партийни членове, убива желанието им за работа по време на изборни акции.
Негативно въздействие върху духа и морала на организациите оказват и непрекъснатите вътрешнопартийни битки и разпри. Крайно време е да се спре с
търсенето на врага с партиен билет
да спре разграничаването един от различен. Клюките, интригите и недообмислените медийни изяви единствено утежняват атмосферата в партията и водят до разколебаване. Различните отзиви, разногласията, полемиките в партията са наложителни, с цел да се намерят най-верните решения. Различното мнение не значи битка за власт и постове в партията. Критиката, когато е кардинална и градивна, не би трябвало да се посреща на нож. Мнителността не води до нищо положително. Необходимо е да се ускори диалогичността в управителните органи на партията, диалозите да бъдат спокойни, съдържателни, кардинални, а не личностни, безпринципни, дребнави и заядливи. Особено значимо е да се съблюдава правилото за груповото начало в активността на партията. То е значимо, тъй като груповият разум може да вземе най-хубавото решение, да уточни правилния път за решение на проблемите. Ръководството на партията би трябвало да умее да сплотява, да сплотява, да убеждава, а не да постанова силови решения.
Искам партията да бъде консолидирана, обединена, само че не към персони, а към хрумвания, цели и правила. Само тогава Българска социалистическа партия ще бъде мощна, енергична, водеща, безапелационна и ще се трансформира в водач на публичното мнение. Можем да прибавим и да не се позволява разминаване сред думи и каузи.
Иска ми се Българска социалистическа партия да дефинира дневния ред на обществото, а не да следва ГЕРБ. Не Българска социалистическа партия да разяснява и изяснява, а да остави тази роля на ГЕРБ. Партията да отсява дребните от едрите проблеми. Да не дава отговор на провокации от страна ГЕРБ, на злословия, на несъстоятелни изявления. Българска социалистическа партия би трябвало да се заеме интензивно с решаването на проблемите, които тревожат хората. Да бъде опция на егоизма, на разрухата, на грабежа, на цинизма, на бездуховността, на неналичието на взаимност и правдивост, на безверието и безвремието. Да има мощни и безапелационни послания, да бъде партия на вярата, на оптимизма, на бъдещето. Много или малко желая. Не знам.
Историята е посочила, че индивидът, а и цялото общество не може да живее единствено с материални неща. Това ясно се вижда от настоящето положение на България. Защото всичко е идеология. Законите, които се одобряват, се базират на идеологията, решенията, които се одобряват за разрешаването на даден проблем, също. Не би трябвало да се поддаваме на лъжата, че няма " ляво ", няма " дясно ". Това също е идеология на деидеологизацията. Измислено, с цел да се докара общественият живот единствено до материалния интерес, до софтуерни, административни решения. Неолиберализмът желае да не се водят обществени диспути за хрумвания и полезности и по тази причина разгласи завършек на историята.
Само че историята не свършва
човечеството, както и обособената персона постоянно се развиват, не стоят на едно място. Мечтата за безконечния неолиберализъм няма по какъв начин да се сбъдне. И ми се желае партията да постави завършек на социално-либералния модел, който от дълги години господства в Българска социалистическа партия като идеология и политика. Защото той докара до многочислени загуби както на избори, по този начин и на доверие в нея. Хората се нуждаят от велика цел и блян, с цел да имат вяра, да имат вяра, да се активизират, да бъдат оптимисти. Всъщност в програмата на партията е записано ясно: " Днес Българска социалистическа партия следва още веднъж да се потвърди като партия на социалистическия блян. " На всички е ясно, че в близко бъдеще социализмът няма да бъде претворен на процедура. Да, през днешния ден ние живеем в капиталистическо общество. Прагматизмът е наложителен. Но идеалът не би трябвало да бъде загърбван. Не може да се приказва единствено за реализиране на непосредствени материални цели, тъй като след тяхното реализиране какво следва? Край на света? Българска социалистическа партия може ли да формулира ляв план, посредством който да се подсигурява обществена правдивост, господство на закона, равнопоставеност, очистване на унизителната беднотия и геноцида в българското опазване на здравето, промяна в безредното и политизирано обучение? Ясно би трябвало да се сложи въпросът за екологичните проблеми и доста остро най-важният проблем - за демографската злополука, за оцеляването на нацията. И този план да бъде подплатен с идеали и идеологически полезности. Защото, както е споделил Хосе Марти: " Бастионите на концепциите са по-силни от каменните бастиони. " Лявото постоянно е било фантазия в сърцата на хората, постоянно е носело вяра, религия и оптимизъм.
И в тази връзка желая да слага още един въпрос, обвързван с идеала и полезностите. Не веднъж съм писал и приказвал на тази тематика - тематиката за предишното на Българска социалистическа партия. Партията не би трябвало да се отхвърля от своето минало, от Съпротивата, от строителството на социализма.
Антифашизмът не е маргинална тематика
Уви, и през днешния ден тематиката за възраждането на фашизма е на дневен ред в доста страни на Европа. Идеите на антифашизма и подвигът на хилядите починали не би трябвало да бъдат забравяни. Да, днешният ден и бъдещето са по-важни, само че предишното би трябвало да се помни, да се учи, тъй като то ни води към бъдещето и ни защищава от неточности. Трябва да се признаят грешките, неприятните практики, само че да не се отхвърля всичко. Необходимо е да се запазят полезностите на предишното, с цел да има полезности на бъдещето.
Говорейки за идеали и полезности, би трябвало да кажем, че без морал и нравственос те увисват във въздуха и са бездиханни. Загубата на тези правила води до разделяне освен в партията, само че и в обществото. Всички приказки за идеали, полезности, религия са помпозни и мъртви без морал и нравственос.
Изключително значим е въпросът за организационното положение на партията. Този въпрос беше прегледан на пленум на Народно събрание на Българска социалистическа партия на 18 ноември 2017 година В отчета на Кирил Добрев ясно бяха обрисувани слабостите в тази област. За страдание, съвсем нищо не се промени по-късно. Същите недостатъци, същите проблеми не престават да тежат и в този момент. Те пречат на партията да бъде мощна, енергична, мобилизирана, да бъде водеща политическа мощ по места и в народен мащаб. И тук поражда законният въпрос - за какво, откакто се знаят проблемите, не се вземат решение. Един от вероятните отговори е, че няма задоволително готови хора, способни да вдигнат нивото на организационната активност, да раздвижат главните и общинските организации. Защото не е загадка, че доста организации са кухи, други едвам вегетират, няма сериозна организационна активност. На доста места по незнайни аргументи или по знайни се избират хора, които не са готови, само че са комфортни на локални бизнес кръгове. В доста общини се влиза в колаборация с ГЕРБ, с цел да се вземат решение персонални въпроси или за бизнес, или за работа. Всичко това деморализира редовите партийни членове, убива желанието им за работа по време на изборни акции.
Негативно въздействие върху духа и морала на организациите оказват и непрекъснатите вътрешнопартийни битки и разпри. Крайно време е да се спре с
търсенето на врага с партиен билет
да спре разграничаването един от различен. Клюките, интригите и недообмислените медийни изяви единствено утежняват атмосферата в партията и водят до разколебаване. Различните отзиви, разногласията, полемиките в партията са наложителни, с цел да се намерят най-верните решения. Различното мнение не значи битка за власт и постове в партията. Критиката, когато е кардинална и градивна, не би трябвало да се посреща на нож. Мнителността не води до нищо положително. Необходимо е да се ускори диалогичността в управителните органи на партията, диалозите да бъдат спокойни, съдържателни, кардинални, а не личностни, безпринципни, дребнави и заядливи. Особено значимо е да се съблюдава правилото за груповото начало в активността на партията. То е значимо, тъй като груповият разум може да вземе най-хубавото решение, да уточни правилния път за решение на проблемите. Ръководството на партията би трябвало да умее да сплотява, да сплотява, да убеждава, а не да постанова силови решения.
Искам партията да бъде консолидирана, обединена, само че не към персони, а към хрумвания, цели и правила. Само тогава Българска социалистическа партия ще бъде мощна, енергична, водеща, безапелационна и ще се трансформира в водач на публичното мнение. Можем да прибавим и да не се позволява разминаване сред думи и каузи.
Иска ми се Българска социалистическа партия да дефинира дневния ред на обществото, а не да следва ГЕРБ. Не Българска социалистическа партия да разяснява и изяснява, а да остави тази роля на ГЕРБ. Партията да отсява дребните от едрите проблеми. Да не дава отговор на провокации от страна ГЕРБ, на злословия, на несъстоятелни изявления. Българска социалистическа партия би трябвало да се заеме интензивно с решаването на проблемите, които тревожат хората. Да бъде опция на егоизма, на разрухата, на грабежа, на цинизма, на бездуховността, на неналичието на взаимност и правдивост, на безверието и безвремието. Да има мощни и безапелационни послания, да бъде партия на вярата, на оптимизма, на бъдещето. Много или малко желая. Не знам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ