Проф. Лучия Антонова: Езикът обича разнообразието и е огледало на човешката душа
Това разяснява пред ФрогНюз проф. доктор Лучия Антонова от Института за български език в Българска академия на науките.
Ето и цялото изявление:
Проф. Антонова, честваме Деня на българската книжовност. Бихте ли ни споделили какъв е произходът на българската книжовност?
Съществуват податки, че по българските земи е имало книжовност още от предхристиянско време. По разнообразни предмети, каменни и глинени плочи са откривани черти и внезапни, за които се допуска, че служат като йероглифи, съставляват нещо като руническо писмо.
Например проф. Й. Заимов – изтъкнат лингвист, през 1983 в сп. „ Български език “ разказва тъй наречените „ Първомайски надпис “, изрязан върху глинен откъс. Проф. Казимир Попконстантинов – археолог и учител с огромни приноси в региона на старобългарската епиграфика, в сп. „ Векове “ от 1980, разказва „ Два старобългарски надписа от Преслав “ и мн. други
По-нататък ние знаем от историята, че през IX век. е основана българската писменост, като се допуска, че първо е основана глаголицата, а след това кирилицата – в края на IX или началото на X в. в Преслав.
За какъв интервал от време се използва глаголицата? Употребявали ли са се редом двете писмености с кирилицата?
Старобългарската глаголица се използва на цялата българска езикова територия по време на първата българска страна и през византийското иго – 1018-1186 година Тя се е употребявала и в Далмация, само че там знаците се разграничават по форма и се назовава „ хърватска “ или „ ъглеста “ глаголица.
По начертание глаголицата е напълно нова графика, като се допуска, че обособените детайли на буквените знаци демонстрират техните звукови особености, а също така имат отношение към християнската символика – например кръст, кръг, триъгълник.
Кирилицата е по-тясно обвързвана с византийската книжовност. През 2023 година се отбелязва 1160-годишнината от основаването на глаголическата писменост от св. Константин-Кирил Философ.
Смята се, че точно глаголицата е основана от Константин-Кирил Философ. В България тя е донесена от Кирило-Методиевите възпитаници. Следи от нейното потребление откриваме и по време на византийското господство, а даже и до края на XIV в. Рядко в общественото пространство се загатва, че точно на глаголица са били осъществени доста от първите преводи в България и точно тя е служела за преписване на книги, а и в ежедневния живот епохи наред.
Най-вероятната причина за появяването на кирилицата е стремежът за опростяване на писмеността и за уеднаквяване на културните обичаи в България с тези във Византия.
Да, съществуват текстове, които са написани на глаголица, след това изтрити и по-късно писани на кирилица. Така че те много дълго време са се употребявали редом.
Как се е развивала писмеността през вековете, да вземем за пример през интервала на Османското
господство?
Кирилската писменост се използва в България и след рухването под Османско господство. Знаем, че тя се е изучавала в килийните учебни заведения. Грамотността е била много необятно публикувана след българското население.
Кирилското писмо е било главното през Възраждането и в Румъния – на първо място във Влашко. Както е известно, употребява се и в доста други страни, сред които преди всичко в Русия. Там се използват разновидности на съветския „ цивилен шрифт “ – непосредствен до актуалната българска кирилица. Защото вие виждате, че има много огромна разлика сред старобългарската писменост и актуалната българска кирилица. Имаме отпаднали знаци, да вземем за пример ятовата гласна или е-двойно, носовите гласни или ъ-двойно.
Този вид през днешния ден употребяват книжовният български език, съветският, беларуският, украинският, русинският, така наречен македонски, сръбският и неговите разновидности в страните от някогашна Югославия, а също по този начин монголският и някои от езиците на страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Азия и Източна Европа.
Има и много други разлики в националните разновидности на кирилицата – с изключение на в Беларуска кирилица, Румънска и Молдовска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.
Кирилицата в първичния си тип се употребява през днешния ден в редица православни църкви в Източна Европа. Съществувала е и Хърватско-босненска кирилица, която към този момент не се употребява, с изключение на спорадично със стилистично-декоративна цел. Нарича се Босанчица.
Знаем за съществуващите диспути с районен съд Македония по въпроса за езика. Какъв, чисто лингвистично, е езикът, който се приказва в районен съд Македония?
Книжовният език в Р. Северна Македония всъщност съставлява писмена районна норма на българския език. Най-видните книжовници от Македония демонстрират българско народностно съзнание. По този въпрос Институтът за български език неведнъж е изказвал своето мнение.
Има издадена неотдавна и книга, съдържаща главните причини по въпроса „ За формалния език на Република Северна Македония “, оповестена и на британски език. На уеб страницата на Българска академия на науките се намира и в електронен тип.
Трябва незабавно да кажа, че това наше мнение ни минимум не накърнява националното съзнание и възприятието за национална еднаквост на съседите от Р. Северна Македония. Има доста страни, включително и такива, които са водещи в международната политика, които не приказват езици, посочени с име като това на страната.
Например целия свят знае, че в Съединени американски щати се приказва британски. Някъде се загатва американски британски, само че въпреки всичко за всички е ясно, че това е британски.
Повечето хора знаят, че в Швейцария не се приказва швейцарски, а немски, френски, италиански и реторомански. Може се изброяват още доста образци. На доста места по света пораждат районни езици, писмени районни правила на даден език разнообразни от формалния литературен език на даден народ.
Например има писмена районна норма на банатските българи, зародила въз основата на говора на преселници от България в региона Банат, ситуиран в граничния регион на Румъния, Унгария и Сърбия. Местните поданици пазят жив загатна за своето преселване след погрома на Чипровското въстание.
Наричат го „ палкенски “ или „ палкенски български “, само че знаят че той е районен павликенски вид на българския език. Имат издадена богат книжнина – религиозна, художествена, образователна, само че в цялата им книжовна процедура постоянно се разяснява, че това е локален вид на българския език без значение от обстоятелството, че употребяват латинската писменост.
Намираме се в ера на глобализацията. Знаем, че езикът се развива. Как въздейства необятното разпространяване на британския език, на актуалния български език?
В българския език навлизат доста думи, които са възприети от британски. Това постоянно се случва в процеса на културното развиване на народите. Много от заемките са непотребни като се изключи тези, които са свързани с терминологията или с най-новите механически средства, които навлизат в живота ни и за които нямаме лични думи.
Но би трябвало да си напомним, че, в случай че не беше измислена думата часовник, ние в български език щяхме да назоваваме този обект с дума от непознат генезис, както това е в доста други езици.
Добре е също по този начин, че имаме лични думи като летище и пристанище. Но ми се коства, че в последно време те отстъпват на назад във времето и се заменят с аерогара може би, тъй като използваме и заемката гара.
Интересно е, че има мода на чуждиците в езика. По-рано се е употребявали да вземем за пример необятно думите адвокатска фирма и кабинет, в този момент и двете постоянно се заменят от офис.
Доскоро се използваха извънредно думите комплект или сервиз, а в този момент те се изместват от британската заемка сет, което съгласно мен е изцяло ненужно. В момента британските думи са доста съвременни, само че в бъдеще може и те да бъдат изместени. Например в миналото сме употребявали думата пазарище, след това думата пазар, в този момент използваме магазин, маркет, супермаркет, мол.
Езикът се развива съгласно публичния живот и обича разнообразието, изключително в региона на лексиката. Добре е да се стремим да приказваме чист български език. Да не позволяваме да вземем за пример да използваме глагол " артикулирам " вместо споделям, изказвам, декларирам, дефинирам или нещо сходно. Защото артикулирам значи просто изговарям – нещо напълно друго от това да изкажеш една ясна избрана мисъл. Трудно може да му се припише даже и смисъла ‘изказвам отчетливо’.
Николай Хайтов беше прав, когато споделяше, че езикът е огледало на човешката душа. Хубаво е да показваме тъкмо и чисто своите мисли, с цел да съществува посред ни съгласие и изясненост.
На този ярък и обичан празник – 24 май, какво ще пожелаете на българите?
Желая доста светли дни на българския народ, на българската книжнина и просвета. Дни, изпълнени с прогрес, с типичния за нашия народ блян към развиване на културата и на духовността. Този блян съществува и до наши дни. Макар че, както през днешния ден, по този начин и преди, той не обгръща изцяло еднообразно всички пластове от популацията, само че значимото е че го има. Желая на българите да обръщат внимание на потребността от култура и просвета, тъй като духовността е тази, която ни оказва помощ в напредъка.
Проф. доктор Лучия Антонова приключва висшето си обучение в СУ „ Св. Климент Охридски “, Факултет по славянски филологии, компетентност „ Българска лингвистика ” през 1979 година През 1985 година приключва курс по новогръцки език в Солун, Гърция. От 1980 година постъпва на работа в Института за български език, Българска академия на науките. Защитава дисертация за научна и просветителна степен лекар, научна област Българска диалектология, тема – български приказва на територията на Рeпублика Гърция. През 2001 година в Института за български език в Българска академия на науките придобива научна степен „ доцент ”. През 2017 година придобива научна степен професор в Института за български език в Българска академия на науките.
През 2015 година получава Грамота за присъединяване в плана „ Интегриране на нови практики и познания в образованието по компютърна филология “ – план, финансиран от Европейските обществени фондове и Оперативната стратегия за развиване на човешките запаси –– участник.
През 2021 година получава премия за Книга на годината на Института за български език за труда Говорът на българите в Раховец, Призренско. София .
Разговаря Росица Николаева
Ето и цялото изявление:
Проф. Антонова, честваме Деня на българската книжовност. Бихте ли ни споделили какъв е произходът на българската книжовност?
Съществуват податки, че по българските земи е имало книжовност още от предхристиянско време. По разнообразни предмети, каменни и глинени плочи са откривани черти и внезапни, за които се допуска, че служат като йероглифи, съставляват нещо като руническо писмо.
Например проф. Й. Заимов – изтъкнат лингвист, през 1983 в сп. „ Български език “ разказва тъй наречените „ Първомайски надпис “, изрязан върху глинен откъс. Проф. Казимир Попконстантинов – археолог и учител с огромни приноси в региона на старобългарската епиграфика, в сп. „ Векове “ от 1980, разказва „ Два старобългарски надписа от Преслав “ и мн. други
По-нататък ние знаем от историята, че през IX век. е основана българската писменост, като се допуска, че първо е основана глаголицата, а след това кирилицата – в края на IX или началото на X в. в Преслав.
За какъв интервал от време се използва глаголицата? Употребявали ли са се редом двете писмености с кирилицата?
Старобългарската глаголица се използва на цялата българска езикова територия по време на първата българска страна и през византийското иго – 1018-1186 година Тя се е употребявала и в Далмация, само че там знаците се разграничават по форма и се назовава „ хърватска “ или „ ъглеста “ глаголица.
По начертание глаголицата е напълно нова графика, като се допуска, че обособените детайли на буквените знаци демонстрират техните звукови особености, а също така имат отношение към християнската символика – например кръст, кръг, триъгълник.
Кирилицата е по-тясно обвързвана с византийската книжовност. През 2023 година се отбелязва 1160-годишнината от основаването на глаголическата писменост от св. Константин-Кирил Философ.
Смята се, че точно глаголицата е основана от Константин-Кирил Философ. В България тя е донесена от Кирило-Методиевите възпитаници. Следи от нейното потребление откриваме и по време на византийското господство, а даже и до края на XIV в. Рядко в общественото пространство се загатва, че точно на глаголица са били осъществени доста от първите преводи в България и точно тя е служела за преписване на книги, а и в ежедневния живот епохи наред.
Най-вероятната причина за появяването на кирилицата е стремежът за опростяване на писмеността и за уеднаквяване на културните обичаи в България с тези във Византия.
Да, съществуват текстове, които са написани на глаголица, след това изтрити и по-късно писани на кирилица. Така че те много дълго време са се употребявали редом.
Как се е развивала писмеността през вековете, да вземем за пример през интервала на Османското
господство?
Кирилската писменост се използва в България и след рухването под Османско господство. Знаем, че тя се е изучавала в килийните учебни заведения. Грамотността е била много необятно публикувана след българското население.
Кирилското писмо е било главното през Възраждането и в Румъния – на първо място във Влашко. Както е известно, употребява се и в доста други страни, сред които преди всичко в Русия. Там се използват разновидности на съветския „ цивилен шрифт “ – непосредствен до актуалната българска кирилица. Защото вие виждате, че има много огромна разлика сред старобългарската писменост и актуалната българска кирилица. Имаме отпаднали знаци, да вземем за пример ятовата гласна или е-двойно, носовите гласни или ъ-двойно.
Този вид през днешния ден употребяват книжовният български език, съветският, беларуският, украинският, русинският, така наречен македонски, сръбският и неговите разновидности в страните от някогашна Югославия, а също по този начин монголският и някои от езиците на страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Азия и Източна Европа.
Има и много други разлики в националните разновидности на кирилицата – с изключение на в Беларуска кирилица, Румънска и Молдовска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.
Кирилицата в първичния си тип се употребява през днешния ден в редица православни църкви в Източна Европа. Съществувала е и Хърватско-босненска кирилица, която към този момент не се употребява, с изключение на спорадично със стилистично-декоративна цел. Нарича се Босанчица.
Знаем за съществуващите диспути с районен съд Македония по въпроса за езика. Какъв, чисто лингвистично, е езикът, който се приказва в районен съд Македония?
Книжовният език в Р. Северна Македония всъщност съставлява писмена районна норма на българския език. Най-видните книжовници от Македония демонстрират българско народностно съзнание. По този въпрос Институтът за български език неведнъж е изказвал своето мнение.
Има издадена неотдавна и книга, съдържаща главните причини по въпроса „ За формалния език на Република Северна Македония “, оповестена и на британски език. На уеб страницата на Българска академия на науките се намира и в електронен тип.
Трябва незабавно да кажа, че това наше мнение ни минимум не накърнява националното съзнание и възприятието за национална еднаквост на съседите от Р. Северна Македония. Има доста страни, включително и такива, които са водещи в международната политика, които не приказват езици, посочени с име като това на страната.
Например целия свят знае, че в Съединени американски щати се приказва британски. Някъде се загатва американски британски, само че въпреки всичко за всички е ясно, че това е британски.
Повечето хора знаят, че в Швейцария не се приказва швейцарски, а немски, френски, италиански и реторомански. Може се изброяват още доста образци. На доста места по света пораждат районни езици, писмени районни правила на даден език разнообразни от формалния литературен език на даден народ.
Например има писмена районна норма на банатските българи, зародила въз основата на говора на преселници от България в региона Банат, ситуиран в граничния регион на Румъния, Унгария и Сърбия. Местните поданици пазят жив загатна за своето преселване след погрома на Чипровското въстание.
Наричат го „ палкенски “ или „ палкенски български “, само че знаят че той е районен павликенски вид на българския език. Имат издадена богат книжнина – религиозна, художествена, образователна, само че в цялата им книжовна процедура постоянно се разяснява, че това е локален вид на българския език без значение от обстоятелството, че употребяват латинската писменост.
Намираме се в ера на глобализацията. Знаем, че езикът се развива. Как въздейства необятното разпространяване на британския език, на актуалния български език?
В българския език навлизат доста думи, които са възприети от британски. Това постоянно се случва в процеса на културното развиване на народите. Много от заемките са непотребни като се изключи тези, които са свързани с терминологията или с най-новите механически средства, които навлизат в живота ни и за които нямаме лични думи.
Но би трябвало да си напомним, че, в случай че не беше измислена думата часовник, ние в български език щяхме да назоваваме този обект с дума от непознат генезис, както това е в доста други езици.
Добре е също по този начин, че имаме лични думи като летище и пристанище. Но ми се коства, че в последно време те отстъпват на назад във времето и се заменят с аерогара може би, тъй като използваме и заемката гара.
Интересно е, че има мода на чуждиците в езика. По-рано се е употребявали да вземем за пример необятно думите адвокатска фирма и кабинет, в този момент и двете постоянно се заменят от офис.
Доскоро се използваха извънредно думите комплект или сервиз, а в този момент те се изместват от британската заемка сет, което съгласно мен е изцяло ненужно. В момента британските думи са доста съвременни, само че в бъдеще може и те да бъдат изместени. Например в миналото сме употребявали думата пазарище, след това думата пазар, в този момент използваме магазин, маркет, супермаркет, мол.
Езикът се развива съгласно публичния живот и обича разнообразието, изключително в региона на лексиката. Добре е да се стремим да приказваме чист български език. Да не позволяваме да вземем за пример да използваме глагол " артикулирам " вместо споделям, изказвам, декларирам, дефинирам или нещо сходно. Защото артикулирам значи просто изговарям – нещо напълно друго от това да изкажеш една ясна избрана мисъл. Трудно може да му се припише даже и смисъла ‘изказвам отчетливо’.
Николай Хайтов беше прав, когато споделяше, че езикът е огледало на човешката душа. Хубаво е да показваме тъкмо и чисто своите мисли, с цел да съществува посред ни съгласие и изясненост.
На този ярък и обичан празник – 24 май, какво ще пожелаете на българите?
Желая доста светли дни на българския народ, на българската книжнина и просвета. Дни, изпълнени с прогрес, с типичния за нашия народ блян към развиване на културата и на духовността. Този блян съществува и до наши дни. Макар че, както през днешния ден, по този начин и преди, той не обгръща изцяло еднообразно всички пластове от популацията, само че значимото е че го има. Желая на българите да обръщат внимание на потребността от култура и просвета, тъй като духовността е тази, която ни оказва помощ в напредъка.
Проф. доктор Лучия Антонова приключва висшето си обучение в СУ „ Св. Климент Охридски “, Факултет по славянски филологии, компетентност „ Българска лингвистика ” през 1979 година През 1985 година приключва курс по новогръцки език в Солун, Гърция. От 1980 година постъпва на работа в Института за български език, Българска академия на науките. Защитава дисертация за научна и просветителна степен лекар, научна област Българска диалектология, тема – български приказва на територията на Рeпублика Гърция. През 2001 година в Института за български език в Българска академия на науките придобива научна степен „ доцент ”. През 2017 година придобива научна степен професор в Института за български език в Българска академия на науките.
През 2015 година получава Грамота за присъединяване в плана „ Интегриране на нови практики и познания в образованието по компютърна филология “ – план, финансиран от Европейските обществени фондове и Оперативната стратегия за развиване на човешките запаси –– участник.
През 2021 година получава премия за Книга на годината на Института за български език за труда Говорът на българите в Раховец, Призренско. София .
Разговаря Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ