Велизар Шаламанов за ФрогНюз: НАТО не е само отбрана и армия, НАТ...
Това сподели пред ФрогНюз отбранителният специалист и някогашен министър на защитата доцент Велизар Шаламанов.
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон. На 29 март 2004 година във Вашингтон са подадени документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България, дружно с още шест страни от Източна Европа, става пълновръстен член на Алианса. На 2 април 2004 година в Главната квартира на НАТО в Брюксел се организира публична гала по отбелязване присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт.
Какво е мястото на България в НАТО и какви са опциите за страната ни, четете в изявление:
През март 2024 година се навършват. Доц. Шаламанов, съгласно Вас нашата страна съумя ли да се интегрира за тези 20 години в структурите на Алианса?
Това е един в действителност доста комплициран развой и той не може да се случи без старания на цялата страна, на всички жители. България стартира финалната си подготовка за участие в НАТО посредством План на деяние за участие от 1999 година Този проект има четири раздела. Първо, демократизация. Второ, пазарна стопанска система. Трето, качества на армията. Четвърто, сигурност и успеваемост на контраразузнавателните служби, тъй че страната ни да бъде предпазена от нездравословни външни въздействия, от навлизане на вражески разследващи служби в структурите на нашата страна.
Можем да оценим до каква степен демокрацията е зряла и политическият разговор, политическата просвета е на равнището на свободния свят, до каква степен пазарната стопанска система е задоволително развита, конкуренцията е на равнище, готовността ни за влизане в еврозоната е на равнище.
По отношение на сигурността - елементарно е да бъде оценено какво е равнището на въздействие на непознати разследващи служби,, агитация, какви са пречките за Шенген.
Стигаме и до въоръжените сили - в последните няколко години се поставиха доста съществени старания най-много в областта на превъоръжаването. Вече над 10 милиарда са ангажираните средства за нови самолети, бойни кораби, бронирани машини, напълно скоро и съвременни радари. В Народното събрание е импортирана капиталова стратегия за най-малко още 10 милиарда за противовъздушна защита, артилерия, брегова защита, безпилотни летателни апарати и други.
Накратко - България към момента не е достигнала равнището на желаната от нас оперативна съгласуемост и цялостна интеграция, в това число присъединяване в многонационални сили и домакинстване на многонационални сили. Усилията, които се поставят обаче, дават резултат. Гледайки салдото сред четирите области - народна власт, пазар, сигурност и качества на въоръжените сили, напълно не може да кажем, че въоръжени сили изостават. Тяхното придвижване напред обаче неизбежно зависи от придвижването напред в другите три области.
Какво значи нашето участие в НАТО през днешния ден - какво ни носи то?
Това, което ни носи, е гаранция за нашата защита посредством член 5. от Вашингтонския контракт. Гаранция, че всякога, когато имаме оценка за опасности за нашата сигурност, имаме опция по член 4. да желаяме съвещания със страните в Алианса и то когато и да е на денонощието. Носи ни това, че в границите на осъществяването на член 2. и 3. от Вашингтонския контракт може да участваме в многонационални контракти за превъоръжаване, в икономическо съдействие, в това число енергийно, в съдействие във връзка с превоз, във връзка с нововъведения с най-развитите страни в света.
Не на последно място, обезпечената защита ни разрешава по най-ефективен метод да използваме лимитираните средства във военния бюджет по този начин, че да реализираме най-хубавото, на което сме способни в България - и като технологии, и като асортимент и образование на личния състав, а пък другите средства да се употребяват в другите области, нужни за развиване на обществото.
Нека не забравяме, че по време на Варшавския контракт България стигаше до 7-8% от Брутния вътрешен артикул за защита. Сега сме на към 2% и имаме доста по-висока степен на сигурност.
Сякаш има някакво разделяне във връзка с нашето участие в НАТО. Естествено, то е резултат и от проруски дезинформация. Как обаче обясняваме, че да сме част от НАТО е достижение, от което би трябвало да сме горди и да се възползваме по оптимално добър метод?
Смятам, че въпросът има две елементи. Първият от тях е не по какъв начин, а кой. Ако желаеме да бъдем ефикасен член на НАТО в интерес на българските жители, връзката за това какви са изгодите и отговорностите от участието в НАТО, би трябвало да идва от президента, от ръководителя на Народното събрание, от премиера, от министрите, от депутатите. Оттам, въз основата на стратегическа връзка, това ще бъде уплътнено от всички други - от учители, от преподаватели, от водачи на публично мнение. “Кой ” е доста значим въпрос.
По въпроса “как ” - съгласно мен, откровено. Когато не се употребяват клишета, не се търси идеологизация, а когато НАТО е показан като един съюз на полезности и благоприятни условия сред свободни страни, който надалеч не се изчерпва с защитата, с армията, с въоръжените сили, а е съюз, който разрешава свободно развиване на страните и на жителите в тези страни. НАТО разрешава нововъведения, разрешава икономическо развиване, разрешава съдействие и разрешава най-много - отбрана на достолепието на свободните хора.
Казахте при започване на диалога ни за нашата народна власт, за нейното равнище и какъв брой развита е тя. В момента следим. В същото време, от другата страна на Черно море, в Одеса, която е обитаема в това число с хиляди украински българи, продължава ракетният обстрел на Руската федерация,, преди седмици. Какво демонстрираме с политическата неустойчивост?
В предприсъединителния интервал нашият План на деяние за участие включваше уравновесено развиване и на политическата народна власт, и на пазара, и на въоръжените сили, и на службите ни за сигурност. Сега виждаме, че най-голямото затруднение да се движим напред, е неналичието на политическа просвета, неналичието на способността да се водят договаряния и разговор, неналичието на взаимно почитание, неналичието на воля да се търси единодушие по значими въпрос, като най-важният въпрос е защитата и сигурността на страната.
Неумението на хората, ангажирани в политическата активност, да доближат до решения, неизбежно разклаща доверието в България като благонадежден съдружник. Всички тежки решения в НАТО се взимат с консенсус, в съвещания сред хора, които умеят да водят договаряния. Ако ние демонстрираме не просто на българските жители, само че на всички съдружници, че политическата ни просвета не разрешава да се водят ефикасни договаряния, да се стига до единодушие, да се стига до решение в сериозни моменти, това слага под риск и процесът на консултация и взимане на решения в НАТО, защото вземат участие същите хора - министри, министър председатели и президенти.
Вчера разбрахме, че “Възраждане ” са внесли, всъщност - за излизане от НАТО. Не ми се желае да отдаваме толкоз внимание на самите “Възраждане ”, а по-скоро на следния въпрос - в случай, че даже законодателният ни орган е платформа за разпространяване на, време ли е да се вземат радикални ограничения против такива извънредно отрицателни осведомителни въздействия?
Трябва да сме наясно, че по член 13. има опция всяка една страна да излезе от НАТО. Именно от това се възползват “Възраждане ”. Действително, значимият въпрос е този, който задавате - извънредно време е да имаме министър председател, който ще сложи като съществена задача на Министерския съвет потенциал и действително деяние в областта на стратегическата връзка, на противодействието на дезинформацията и на ясна външнополитическа тактика, която активизира български жители в една посока, която е добра за България, в един свободен свят, в който ние сме измежду мощни съдружници, а не сме буферна зона, сива зона, върху която се борят остарели империи за зони за въздействие и в отбрана на техни имперски ползи.
Това минава и през доста съществено подсилване на нашата разследваща общественост, на контраразузнаването. Минава през доста съществено внимание върху проблемите на киберсигурността, на сигурността на осведомителните системи, от които ние ставаме все по-зависим. Всичко това е приоритет в съглашението, което беше сложено на масата за държавно управление. Не разбирам за какво евроатлантическите сили нямат мотивация да подпишат това съглашение, да изберат министър председател, който да предложи конструкция и състав на държавното управление, и да вървим напред.
Всяко друго деяние от това дава повече причини на “Възраждане ” и на сходни партии, които евентуално ще продължат да се появяват в бъдеще, и може да докара до най-неочакван и нежелателен резултат за България и за българските жители.
Какъв резултат имате поради?
Имам поради постигане дотам на дезориентация на българските жители, че да стане допустимо излизането от НАТО и Европейския съюз и попадането в областта на въздействие на една все по-агресивна Русия - изключително в случай че тя успее да раздели Украйна и да бъде преобладаващ фактор в Черноморието.
Илияна Маринкова
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон. На 29 март 2004 година във Вашингтон са подадени документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България, дружно с още шест страни от Източна Европа, става пълновръстен член на Алианса. На 2 април 2004 година в Главната квартира на НАТО в Брюксел се организира публична гала по отбелязване присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт.
Какво е мястото на България в НАТО и какви са опциите за страната ни, четете в изявление:
През март 2024 година се навършват. Доц. Шаламанов, съгласно Вас нашата страна съумя ли да се интегрира за тези 20 години в структурите на Алианса?
Това е един в действителност доста комплициран развой и той не може да се случи без старания на цялата страна, на всички жители. България стартира финалната си подготовка за участие в НАТО посредством План на деяние за участие от 1999 година Този проект има четири раздела. Първо, демократизация. Второ, пазарна стопанска система. Трето, качества на армията. Четвърто, сигурност и успеваемост на контраразузнавателните служби, тъй че страната ни да бъде предпазена от нездравословни външни въздействия, от навлизане на вражески разследващи служби в структурите на нашата страна.
Можем да оценим до каква степен демокрацията е зряла и политическият разговор, политическата просвета е на равнището на свободния свят, до каква степен пазарната стопанска система е задоволително развита, конкуренцията е на равнище, готовността ни за влизане в еврозоната е на равнище.
По отношение на сигурността - елементарно е да бъде оценено какво е равнището на въздействие на непознати разследващи служби,, агитация, какви са пречките за Шенген.
Стигаме и до въоръжените сили - в последните няколко години се поставиха доста съществени старания най-много в областта на превъоръжаването. Вече над 10 милиарда са ангажираните средства за нови самолети, бойни кораби, бронирани машини, напълно скоро и съвременни радари. В Народното събрание е импортирана капиталова стратегия за най-малко още 10 милиарда за противовъздушна защита, артилерия, брегова защита, безпилотни летателни апарати и други.
Накратко - България към момента не е достигнала равнището на желаната от нас оперативна съгласуемост и цялостна интеграция, в това число присъединяване в многонационални сили и домакинстване на многонационални сили. Усилията, които се поставят обаче, дават резултат. Гледайки салдото сред четирите области - народна власт, пазар, сигурност и качества на въоръжените сили, напълно не може да кажем, че въоръжени сили изостават. Тяхното придвижване напред обаче неизбежно зависи от придвижването напред в другите три области.
Какво значи нашето участие в НАТО през днешния ден - какво ни носи то?
Това, което ни носи, е гаранция за нашата защита посредством член 5. от Вашингтонския контракт. Гаранция, че всякога, когато имаме оценка за опасности за нашата сигурност, имаме опция по член 4. да желаяме съвещания със страните в Алианса и то когато и да е на денонощието. Носи ни това, че в границите на осъществяването на член 2. и 3. от Вашингтонския контракт може да участваме в многонационални контракти за превъоръжаване, в икономическо съдействие, в това число енергийно, в съдействие във връзка с превоз, във връзка с нововъведения с най-развитите страни в света.
Не на последно място, обезпечената защита ни разрешава по най-ефективен метод да използваме лимитираните средства във военния бюджет по този начин, че да реализираме най-хубавото, на което сме способни в България - и като технологии, и като асортимент и образование на личния състав, а пък другите средства да се употребяват в другите области, нужни за развиване на обществото.
Нека не забравяме, че по време на Варшавския контракт България стигаше до 7-8% от Брутния вътрешен артикул за защита. Сега сме на към 2% и имаме доста по-висока степен на сигурност.
Сякаш има някакво разделяне във връзка с нашето участие в НАТО. Естествено, то е резултат и от проруски дезинформация. Как обаче обясняваме, че да сме част от НАТО е достижение, от което би трябвало да сме горди и да се възползваме по оптимално добър метод?
Смятам, че въпросът има две елементи. Първият от тях е не по какъв начин, а кой. Ако желаеме да бъдем ефикасен член на НАТО в интерес на българските жители, връзката за това какви са изгодите и отговорностите от участието в НАТО, би трябвало да идва от президента, от ръководителя на Народното събрание, от премиера, от министрите, от депутатите. Оттам, въз основата на стратегическа връзка, това ще бъде уплътнено от всички други - от учители, от преподаватели, от водачи на публично мнение. “Кой ” е доста значим въпрос.
По въпроса “как ” - съгласно мен, откровено. Когато не се употребяват клишета, не се търси идеологизация, а когато НАТО е показан като един съюз на полезности и благоприятни условия сред свободни страни, който надалеч не се изчерпва с защитата, с армията, с въоръжените сили, а е съюз, който разрешава свободно развиване на страните и на жителите в тези страни. НАТО разрешава нововъведения, разрешава икономическо развиване, разрешава съдействие и разрешава най-много - отбрана на достолепието на свободните хора.
Казахте при започване на диалога ни за нашата народна власт, за нейното равнище и какъв брой развита е тя. В момента следим. В същото време, от другата страна на Черно море, в Одеса, която е обитаема в това число с хиляди украински българи, продължава ракетният обстрел на Руската федерация,, преди седмици. Какво демонстрираме с политическата неустойчивост?
В предприсъединителния интервал нашият План на деяние за участие включваше уравновесено развиване и на политическата народна власт, и на пазара, и на въоръжените сили, и на службите ни за сигурност. Сега виждаме, че най-голямото затруднение да се движим напред, е неналичието на политическа просвета, неналичието на способността да се водят договаряния и разговор, неналичието на взаимно почитание, неналичието на воля да се търси единодушие по значими въпрос, като най-важният въпрос е защитата и сигурността на страната.
Неумението на хората, ангажирани в политическата активност, да доближат до решения, неизбежно разклаща доверието в България като благонадежден съдружник. Всички тежки решения в НАТО се взимат с консенсус, в съвещания сред хора, които умеят да водят договаряния. Ако ние демонстрираме не просто на българските жители, само че на всички съдружници, че политическата ни просвета не разрешава да се водят ефикасни договаряния, да се стига до единодушие, да се стига до решение в сериозни моменти, това слага под риск и процесът на консултация и взимане на решения в НАТО, защото вземат участие същите хора - министри, министър председатели и президенти.
Вчера разбрахме, че “Възраждане ” са внесли, всъщност - за излизане от НАТО. Не ми се желае да отдаваме толкоз внимание на самите “Възраждане ”, а по-скоро на следния въпрос - в случай, че даже законодателният ни орган е платформа за разпространяване на, време ли е да се вземат радикални ограничения против такива извънредно отрицателни осведомителни въздействия?
Трябва да сме наясно, че по член 13. има опция всяка една страна да излезе от НАТО. Именно от това се възползват “Възраждане ”. Действително, значимият въпрос е този, който задавате - извънредно време е да имаме министър председател, който ще сложи като съществена задача на Министерския съвет потенциал и действително деяние в областта на стратегическата връзка, на противодействието на дезинформацията и на ясна външнополитическа тактика, която активизира български жители в една посока, която е добра за България, в един свободен свят, в който ние сме измежду мощни съдружници, а не сме буферна зона, сива зона, върху която се борят остарели империи за зони за въздействие и в отбрана на техни имперски ползи.
Това минава и през доста съществено подсилване на нашата разследваща общественост, на контраразузнаването. Минава през доста съществено внимание върху проблемите на киберсигурността, на сигурността на осведомителните системи, от които ние ставаме все по-зависим. Всичко това е приоритет в съглашението, което беше сложено на масата за държавно управление. Не разбирам за какво евроатлантическите сили нямат мотивация да подпишат това съглашение, да изберат министър председател, който да предложи конструкция и състав на държавното управление, и да вървим напред.
Всяко друго деяние от това дава повече причини на “Възраждане ” и на сходни партии, които евентуално ще продължат да се появяват в бъдеще, и може да докара до най-неочакван и нежелателен резултат за България и за българските жители.
Какъв резултат имате поради?
Имам поради постигане дотам на дезориентация на българските жители, че да стане допустимо излизането от НАТО и Европейския съюз и попадането в областта на въздействие на една все по-агресивна Русия - изключително в случай че тя успее да раздели Украйна и да бъде преобладаващ фактор в Черноморието.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ