Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Това го знае всяко хлапе - 365 дни са нужни на Земята, с цел да направи цялостна обиколка към Слънцето. Но по този начин ли е? Това пътешестване в действителност продължава към 365 и четвърт дни. Високосните години оказват помощ 12-месечният календар да подхожда на придвижването на Земята към нашето величие. След четири години тези остатъчни часове се събират до през целия ден. Във високосна година прибавяме този спомагателен ден към месец февруари, което го прави дълъг 29 дни вместо нормалните 28.
Идеята за годишно наваксване датира от античен Рим. Тогава календарът бил с 355 дни вместо 365, защото бил основан на лунните цикли и етапи. Древните умни глави забелязали, че календарът им се разминава със сезоните. Добавили още един месец – Мерцедоний, с цел да наваксат изчезналите дни. Марцедоний настъпвал на всеки две години след 23 февруари и продължавал от време на време 22, а от време на време 23 дни.
През 45 година прочие н. е. римският император Юлий Цезар вкарва безоблачен календар, изработен по сходство на създадения в Египет. На всеки четири години февруари получава спомагателен ден, с цел да поддържа календара в сходство с пътуването на Земята към Слънцето. В чест на Цезар тази система към момента е известна като Юлианския календар.
С течение на времето станало ясно, че пътуването на Земята не е тъкмо 365,25 дни – а 365,24219 дни, което е с към 11 минути по-малко. Така че прибавянето на през целия ден на всеки четири години в действителност е малко пресолена промяна. През 1582 година папа Григорий XIII подписва заповед с следващата смяна. Високосна ще е всяка една на четири години, с изключение на в годините от „ века “, делими на 100, като 1700 или 2100, в случай че те също не се разделят на 400.
Може да звучи малко като пъзел, само че тази промяна прави календара още по-точен. Оттогава имаме Григорианския календар.
Ако календарът не правеше тази дребна промяна на всеки четири години, той последователно щеше да не подхожда на сезоните. В продължение на епохи това може да докара до слънцестоене и равноденствие, настъпващи по друго от предстоящото време. Щеше да е още зима, а календарът да демонстрира лято и фермерите да се объркат по кое време да засаждат нивите си.
Други календари по света имат свои лични способи за опазване на времето. Еврейският календар, който се контролира както от Луната, по този начин и от Слънцето, е като огромен пъзел с 19-годишен цикъл. От време на време той прибавя високосен месец, с цел да се увери, че специфичните тържества се случват в точното време.
Ислямският календар е още по-уникален. Следва етапите на Луната и не прибавя спомагателни дни. Тъй като една лунна година е дълга единствено към 355 дни, основните дати в ислямския календар се реалокират с 10 до 11 дни по-рано всяка година в слънчевия календар. Например Рамадан, ислямският месец на постене, попада в деветия месец от ислямския календар. През 2024 година той ще продължи от 11 март до 9 април. През 2025 година това ще се случи от 1 до 29 март, а през 2026 година ще се празнува от 18 февруари до 19 март.
Астрономията поражда като метод да осмислим всекидневието си, свързвайки събитията към нас с небесните феномени. Концепцията за високосните години е образец за това по какъв начин от ранна възраст хората намират ред в условия, които наподобяват безредни.
Автор на тази публикация, оповестена в The Conversation под лиценз Creative Commons, е Бхагия Субраян, докторант по физика и астрономия в университета Purdue.
Идеята за годишно наваксване датира от античен Рим. Тогава календарът бил с 355 дни вместо 365, защото бил основан на лунните цикли и етапи. Древните умни глави забелязали, че календарът им се разминава със сезоните. Добавили още един месец – Мерцедоний, с цел да наваксат изчезналите дни. Марцедоний настъпвал на всеки две години след 23 февруари и продължавал от време на време 22, а от време на време 23 дни.
През 45 година прочие н. е. римският император Юлий Цезар вкарва безоблачен календар, изработен по сходство на създадения в Египет. На всеки четири години февруари получава спомагателен ден, с цел да поддържа календара в сходство с пътуването на Земята към Слънцето. В чест на Цезар тази система към момента е известна като Юлианския календар.
С течение на времето станало ясно, че пътуването на Земята не е тъкмо 365,25 дни – а 365,24219 дни, което е с към 11 минути по-малко. Така че прибавянето на през целия ден на всеки четири години в действителност е малко пресолена промяна. През 1582 година папа Григорий XIII подписва заповед с следващата смяна. Високосна ще е всяка една на четири години, с изключение на в годините от „ века “, делими на 100, като 1700 или 2100, в случай че те също не се разделят на 400.
Може да звучи малко като пъзел, само че тази промяна прави календара още по-точен. Оттогава имаме Григорианския календар.
Ако календарът не правеше тази дребна промяна на всеки четири години, той последователно щеше да не подхожда на сезоните. В продължение на епохи това може да докара до слънцестоене и равноденствие, настъпващи по друго от предстоящото време. Щеше да е още зима, а календарът да демонстрира лято и фермерите да се объркат по кое време да засаждат нивите си.
Други календари по света имат свои лични способи за опазване на времето. Еврейският календар, който се контролира както от Луната, по този начин и от Слънцето, е като огромен пъзел с 19-годишен цикъл. От време на време той прибавя високосен месец, с цел да се увери, че специфичните тържества се случват в точното време.
Ислямският календар е още по-уникален. Следва етапите на Луната и не прибавя спомагателни дни. Тъй като една лунна година е дълга единствено към 355 дни, основните дати в ислямския календар се реалокират с 10 до 11 дни по-рано всяка година в слънчевия календар. Например Рамадан, ислямският месец на постене, попада в деветия месец от ислямския календар. През 2024 година той ще продължи от 11 март до 9 април. През 2025 година това ще се случи от 1 до 29 март, а през 2026 година ще се празнува от 18 февруари до 19 март.
Астрономията поражда като метод да осмислим всекидневието си, свързвайки събитията към нас с небесните феномени. Концепцията за високосните години е образец за това по какъв начин от ранна възраст хората намират ред в условия, които наподобяват безредни.
Автор на тази публикация, оповестена в The Conversation под лиценз Creative Commons, е Бхагия Субраян, докторант по физика и астрономия в университета Purdue.
А знаете ли, че през 28 години календарите на високосните години съответстват изцяло – и по дати, и по дни от седмицата? Ако инцидентно сте останали без календар за тази година, можете да ползвате от 1996 година...Същата работа ще ви свърши и календар от 1968 година
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ