Това е заглавието на новата книга на Продрум Димов, която

Това е заглавието на новата книга на Продрум Димов, която излиза с марката на " Българска книжница ". Става дума за родения в гр. Пещера Димитър Горов, който емигрира в Румъния на 26 години и с трудолюбието си преуспява, като основава фабрика за свещи и сапун. Превръща се в филантроп на българските революционери в Браила и Гюргево и става непосредствен другар на Ботев, Стамболов, Каравелов и други Цялото си благосъстояние той дава за поддръжка на революционната активност за Освобождението. Финансира четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а също по този начин и единствената стихосбирка на Ботев и Стамболов, както и вестниците на двамата, издавани във Влашко. Спонсорира Васил Левски и революционните комитети (съпругата му е сестра на Ангел Кънчев - главния сподвижник на Левски). Горов подсигурява със средства четата на Христо Ботев и с жена си, нейната сестра и по-малкия си брат Атанас се качват на кораба " Радецки ", с цел да изпроводят бунтовниците до Козлодуй. Атанас Горов, тогава на двадесет години, потегля с четата и умира в багра при Милин камък. От тридесет писма на Ботев, написани преди да се качи на кораба, шест са до Димитър Горов. На разлъка войводата предава точно на него най-ценните си движимости: писма, телеграми, персоналния си дневник. Сред тях е и прощалното писмо до брачната половинка на Ботев - Венета. 
В своята творба Продрум Димов в детайли се стопира на другарството сред Димитър Горов и Христо Ботев, което е от изключително значение и за двамата. 
" Двамата с него си харесват с вродената си лоялност към великото освободително дело. При това не трябва да забравяме, че в нравствено отношение, с неукротимата си обич към сънародниците си Горов е един самобитен честен връх измежду многолюдната ни емиграция оттатък Дунава. Кого не е подслонил и на кого, изпаднал в неволя, не е оказал помощ? Та непрестанно безпаричният първороден наследник на даскал Ботьо Петков дали щеше да бъде Ботев без непрекъснатата безкористна поддръжка на Горов? Няма материално усложнение, а такива постоянно са притискали поета, което да не е преодоляно навреме с навременната интервенция на най-близкия му съмишленик, незаменимия му другар от Пещера. В лицето на Димитър Горов поетът в действителност намира най-вярното огледало, в което се оглежда, търсейки себе си. Затова и двамата в никакъв случай не са се спречквали и са се радвали на топли другарски връзки, изтъкани от взаимно доверие, почитание и взаимна любов. Именно това изяснява здравината и високите стойности на тяхното неоценимо пожизнено другарство. Неслучайно той се е доверявал най-вече на него и му е поверявал най-съкровени секрети, писма и доверителните си документи. "