Това е вторият спектакъл на театър Реплика“, който гледам, и

Това е вторият театър на спектакъл „ Реплика “, който виждам, и към този момент съм отявлена почитателка на трупата. След като предложих на всичките си другари „ Истина оттатък полярния кръг “, в този момент имам ново, еднообразно незабравимо прекарване – „ Двама небогати румънци, които приказват на полски “.

Пиесата е на Дорота Масловска, която ме завоюва още с „ Всичко ни е наред “. На сцената на „ Червената къща “ с текста й се случва нещо като опит, който го съблича от неговата превзетост и го прави мъчителен разговор, в който публиката е съвсем пълновръстен участник.

Преживяването стартира още с влизането в залата, където актьорите се ръкуват с всеки новопостъпил. В горещата юнска вечер бяхме тъкмо девет души аудитория и чувството за фамилиарност в залата беше безусловно достоверно. Милко Йовчев е нещо като модератор на прекарването, по едно и също време участник, наблюдаващ и анализатор на протичащото се. Останалите участници са Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев и Боряна Пенева.Историята стартира на околовръстното шосе на Варшава, където мъж и жена в неприветлив тип и очевидно надрусани се пробват да спрат кола на стоп. Тяхното безумство, неучтивост и безсърдечност като че ли ескалират от взаимната им непосредственост и надъхване, като в същото време рефлектират в отвращението и бездушието на всички други забъркани. Постепенно в хода на това пътешестване героите изтрезняват и се приближават до действителните си лица – един съумял артист и една нещастна самотна майка. И обратно на логиката и упованията ни, точно във втората и видимо „ естествена “ част на тяхното другарство връзката им се разпада, а на повърхността излиза най-лошото у всеки. До неизбежния край.

Смисълът на сходен театър е точно в съпреживяването и в това да не се разкриват тайните на сюжета. Това е спектакъл, изработен в най-класическите догми на нещастието – с същински катарзис най-после. При това еднообразно ангажиращ както за мен, която съм просто любопитен фен, по този начин и за нашата Лили, с която бях, и която гледа на психо драмата изцяло професионално. Театър за нелюбовта, изработен с обич – не се среща постоянно, не пропускайте!