Полк. В. Миленски за Фрог: Възмутително е генерали да получават и заплата, и пенсия
Това е възмутително, тъй като е аморално. Не желая да разясня дали е законно, тъй като то сигурно е, което обаче не го прави ни на йота законно. Така полковник от запаса Владимир Миленски разяснява за Фрог преди 6 май решението генералите и полковниците да получават и пенсия, и заплата.
Знаем от опит, че със закони, дописвани „ на коляно “ и прокарвани под сурдинка от мощните на деня, всичко може да се окаже законно. Не мисля, обаче, че българското общество, в това число и голямата част от офицерите в армията, утвърждават това селективно двойно заплащане на дребна група „ богопомазани “. Докато офицерът е на дейна работа – получава заплата. След като се отдръпна от дейна работа и дава отговор на възрастовите условия – получава пенсия. Как генерали и полковници получават по едно и също време и заплата – тъй като са към момента на дейна работа, само че и пенсия – без към момента да са се отдръпнали от дейна военна работа, е следващ образец на българския законотворчески талант, показва още той.
Не мога да злоупотребявам чия тъкмо глава е родила концепцията и е предложила тази корекция в закона и с каква цел. Но има остаряло предписание – qui bono?, или търсете кой печели. За да отговорим у кого отиват изгодите, първо да помислим какъв е резултатът от тази корекция в закона. Непосредствената група печеливши несъмнено са няколкото (предполагам) десетки генерали и полковници, които са попрехвърлили годините и към този момент дават отговор на изискванията за пенсия, само че очевидно са толкоз скъпи и незаменими в дадения миг, че началниците им не ги освобождават, а ги държат на дейна работа. Преценката за оставане на дейна работа е на началника и в последна сметка на министъра. Тоест, в случай че те са удовлетворени от този човек, той ще продължи да бъде на работа, т.е., ще продължава да получава заплатата си, само че стартира по право да получава и пенсия. Тези офицери сигурно към този момент са по-доволни от новото си финансово състояние на „ цялостна заплата плюс пенсия “. Тук би било добре да ревизирате дали са получили също и компенсацията от двайсетина заплати, които се поставят при пенсиониране след толкоз работа, счита специалистът.
Втората, и по-малко явна група печеливши от тази обстановка можем да се предположим, че е самата отбранителна система, с други думи – цялото българско общество, тъй като чакаме отбранителната система да бъде по някакъв метод по-ефективна и по-ефикасна. Предполагам, че причините за поправката в закона са били нещо сходно на: „ по този начин ще бъдат непокътнати извънредно скъпи офицерски фрагменти в този тежък миг на краен дефицит от човешки запаси в армията, без това да води до в допълнение финансово задължение за бюджета “ - завършек на хипотетичния откъс. И в действителност, наподобява явно, че в случай че бъдат пенсионирани, тези хора ще стартират да получават пенсията си, а на техните места ще бъдат назначени нови, които надлежно ще получават заплата, без да имат опита на преди малко пенсионираните. Звучи примамливо да се резервира и опита, до момента в който наподобява не се подвига цената, само че е илюзия, тъй като за защитата и за обществото резултатът е единствено и само отрицателен. В армията е общоизвестно какво се случва с офицерите, сега в който с изключение на заплатата си, стартират да получават и пенсия – кротват. Има остаряла българска сентенция „ кроткото агне от две майки цица “. Така и тук. Защото до момента в който пенсията е обезпечена на този към този момент пенсионер, заплатата му зависи от благоволението на началника, респективно благоволението на министъра на защитата, а за генералите – благоволението на президента. Така до момента в който пенсията е право на този човек, заплатата му внезапно за него се е трансформирала в „ царска благосклонност “. В момента, в който „ царят “ реши, може да приключи дейната работа на този офицер и той да остане да получава единствено пенсията си. Всеки в такава обстановка се замисля съществено какво приказва, по кое време и пред кого, декларира полковникът.
Резултатът е политизиране на тези офицери и превръщането им в конформисти, в подготвеност да нагодят „ експертизата “ си, с цел да е удовлетворен този, от който зависи тяхното моментно, само че нестабилно финансово благополучие. Какво очаквате от тяхната експертиза по сериозно значими и спорни въпроси? Това са въпросите, от които следват тежки държавнически решения, само че тези решения се аргументират и оправдават пред обществото точно с експертното мнение на висшите военни офицери – та нали единствено те имат монополното познание по тематиката. Вече стана въпрос за този монопол. Може да има и изключения, само че като общо предписание тези офицери стопират да имат мнение, друго от това на началника и губят най-важното си качество – сериозното мислене и откровеното излагане на обстоятелствата въз основата на своята експертиза. А тази експертиза е неповторима – обърнете внимание, че политиците, които са на власт, няма от кое място другаде да я получат, с изключение на от офицерите на дейна военна работа. И когато някой политик е обещавал безогледно и откъснато от действителностите – а в региона на защитата това се случва непрекъснато – и в този момент е изправен пред невъзможността да осъществя обещаното, какъв е неговият политически излаз? Спасението му е да откри послушна „ експертиза “. Тя ще го обслужи, ще назова черното – „ мрачно сиво “, а сивото – „ бяло с ограничавания “ и ще му помогне да излезе „ политически първенец “. Защото изборите постоянно са на хоризонта. Не е елементарно на политиците, само че пък такава „ експертиза “ постоянно може да ги извади от политическа невъзможност, до която неизбежно стигат. И в случай че такава послушна „ експертиза “ не съществува, то политиците на власт имат – най-малко при днешните условия в България – цялостната опция да си я отгледат и размножат. С тази законова опция е реализирано тъкмо това. Така че, qui bono?, счита полковник Миленски.
Има и втори, не по-малко отрицателен резултат, освен това с доста по-продължително деяние. И той е, че се задръства системата на естественото кадрово развиване, офицерският корпус се препълва с генерали и полковници, състарява се рисково, става ленив и неефикасен, а младите офицери – демотивирани и разочаровани. Тук отговорът на qui bono явно би трябвало даже да ни плаши, приключва той.
Но да оставим тези разсъждения на мениджърските и административни умения на шефа човешки запаси в министерството на защитата, с цел да просвети министъра си, а той може пък да реши да инициира законодателни промени – каквото право и обвързване има – и да поправя това, както самичък го нарекохте, „ знамение “. А дали такова „ знамение “ има в други армии не знам. Важно е да го няма в нашата, както и в армиите на нашите съдружници. Защото това е тежка болест в стратегическото равнище, в мозъка на армейския организъм. Такова положение може единствено да радва враговете на България.
. Qui bono- В чия поолза
Цялото изявление с полковник Владимир Миленски четете на 3 май
Знаем от опит, че със закони, дописвани „ на коляно “ и прокарвани под сурдинка от мощните на деня, всичко може да се окаже законно. Не мисля, обаче, че българското общество, в това число и голямата част от офицерите в армията, утвърждават това селективно двойно заплащане на дребна група „ богопомазани “. Докато офицерът е на дейна работа – получава заплата. След като се отдръпна от дейна работа и дава отговор на възрастовите условия – получава пенсия. Как генерали и полковници получават по едно и също време и заплата – тъй като са към момента на дейна работа, само че и пенсия – без към момента да са се отдръпнали от дейна военна работа, е следващ образец на българския законотворчески талант, показва още той.
Не мога да злоупотребявам чия тъкмо глава е родила концепцията и е предложила тази корекция в закона и с каква цел. Но има остаряло предписание – qui bono?, или търсете кой печели. За да отговорим у кого отиват изгодите, първо да помислим какъв е резултатът от тази корекция в закона. Непосредствената група печеливши несъмнено са няколкото (предполагам) десетки генерали и полковници, които са попрехвърлили годините и към този момент дават отговор на изискванията за пенсия, само че очевидно са толкоз скъпи и незаменими в дадения миг, че началниците им не ги освобождават, а ги държат на дейна работа. Преценката за оставане на дейна работа е на началника и в последна сметка на министъра. Тоест, в случай че те са удовлетворени от този човек, той ще продължи да бъде на работа, т.е., ще продължава да получава заплатата си, само че стартира по право да получава и пенсия. Тези офицери сигурно към този момент са по-доволни от новото си финансово състояние на „ цялостна заплата плюс пенсия “. Тук би било добре да ревизирате дали са получили също и компенсацията от двайсетина заплати, които се поставят при пенсиониране след толкоз работа, счита специалистът.
Втората, и по-малко явна група печеливши от тази обстановка можем да се предположим, че е самата отбранителна система, с други думи – цялото българско общество, тъй като чакаме отбранителната система да бъде по някакъв метод по-ефективна и по-ефикасна. Предполагам, че причините за поправката в закона са били нещо сходно на: „ по този начин ще бъдат непокътнати извънредно скъпи офицерски фрагменти в този тежък миг на краен дефицит от човешки запаси в армията, без това да води до в допълнение финансово задължение за бюджета “ - завършек на хипотетичния откъс. И в действителност, наподобява явно, че в случай че бъдат пенсионирани, тези хора ще стартират да получават пенсията си, а на техните места ще бъдат назначени нови, които надлежно ще получават заплата, без да имат опита на преди малко пенсионираните. Звучи примамливо да се резервира и опита, до момента в който наподобява не се подвига цената, само че е илюзия, тъй като за защитата и за обществото резултатът е единствено и само отрицателен. В армията е общоизвестно какво се случва с офицерите, сега в който с изключение на заплатата си, стартират да получават и пенсия – кротват. Има остаряла българска сентенция „ кроткото агне от две майки цица “. Така и тук. Защото до момента в който пенсията е обезпечена на този към този момент пенсионер, заплатата му зависи от благоволението на началника, респективно благоволението на министъра на защитата, а за генералите – благоволението на президента. Така до момента в който пенсията е право на този човек, заплатата му внезапно за него се е трансформирала в „ царска благосклонност “. В момента, в който „ царят “ реши, може да приключи дейната работа на този офицер и той да остане да получава единствено пенсията си. Всеки в такава обстановка се замисля съществено какво приказва, по кое време и пред кого, декларира полковникът.
Резултатът е политизиране на тези офицери и превръщането им в конформисти, в подготвеност да нагодят „ експертизата “ си, с цел да е удовлетворен този, от който зависи тяхното моментно, само че нестабилно финансово благополучие. Какво очаквате от тяхната експертиза по сериозно значими и спорни въпроси? Това са въпросите, от които следват тежки държавнически решения, само че тези решения се аргументират и оправдават пред обществото точно с експертното мнение на висшите военни офицери – та нали единствено те имат монополното познание по тематиката. Вече стана въпрос за този монопол. Може да има и изключения, само че като общо предписание тези офицери стопират да имат мнение, друго от това на началника и губят най-важното си качество – сериозното мислене и откровеното излагане на обстоятелствата въз основата на своята експертиза. А тази експертиза е неповторима – обърнете внимание, че политиците, които са на власт, няма от кое място другаде да я получат, с изключение на от офицерите на дейна военна работа. И когато някой политик е обещавал безогледно и откъснато от действителностите – а в региона на защитата това се случва непрекъснато – и в този момент е изправен пред невъзможността да осъществя обещаното, какъв е неговият политически излаз? Спасението му е да откри послушна „ експертиза “. Тя ще го обслужи, ще назова черното – „ мрачно сиво “, а сивото – „ бяло с ограничавания “ и ще му помогне да излезе „ политически първенец “. Защото изборите постоянно са на хоризонта. Не е елементарно на политиците, само че пък такава „ експертиза “ постоянно може да ги извади от политическа невъзможност, до която неизбежно стигат. И в случай че такава послушна „ експертиза “ не съществува, то политиците на власт имат – най-малко при днешните условия в България – цялостната опция да си я отгледат и размножат. С тази законова опция е реализирано тъкмо това. Така че, qui bono?, счита полковник Миленски.
Има и втори, не по-малко отрицателен резултат, освен това с доста по-продължително деяние. И той е, че се задръства системата на естественото кадрово развиване, офицерският корпус се препълва с генерали и полковници, състарява се рисково, става ленив и неефикасен, а младите офицери – демотивирани и разочаровани. Тук отговорът на qui bono явно би трябвало даже да ни плаши, приключва той.
Но да оставим тези разсъждения на мениджърските и административни умения на шефа човешки запаси в министерството на защитата, с цел да просвети министъра си, а той може пък да реши да инициира законодателни промени – каквото право и обвързване има – и да поправя това, както самичък го нарекохте, „ знамение “. А дали такова „ знамение “ има в други армии не знам. Важно е да го няма в нашата, както и в армиите на нашите съдружници. Защото това е тежка болест в стратегическото равнище, в мозъка на армейския организъм. Такова положение може единствено да радва враговете на България.
. Qui bono- В чия поолза
Цялото изявление с полковник Владимир Миленски четете на 3 май
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ