Как да реагираме, ако срещнем змия? Всичко за отровните влечуги у...
" Змиите в България се срещат в цялата страна. Имаме общо 16 типа, от които два са по-опасни - пепелянка и усойница. Усойницата се среща най-много по планините, без изключения, до момента в който пепелянката населява по-ниските планински региони. Най-отличителният белег при тези две змии е ясна зигзаобразна шарка по гърба ", сподели Антон Соколов, херпетолог.
Той изясни, че змиите заобикалят открити пътеки, тъй като са уязвими животни и се пазят от хищници. Съветът на Антон Соколов е да не влизаме в шубраци или тук-там, където нямаме добра видимост какво може да има на земята, тъй като постоянно, точно там, се крият змиите.
" Най-важното при срещата със змия е да се създадем, че тя не е там. Не се доближаваме до нея, не я пипаме, не я убиваме, в случай че нищо не й вършим и тя няма нищо да ни направи ", добави още Антон Соколов.
По думите му при захапване от отровна змия, малко по-късно, се получава оток, стартира виене на свят и би трябвало незабавно да се потърси здравна помощ. Ако ухапването е от змия, която не е отровна, бързо минава и не е рисково за живота.
В света се наброяват към 2500 типа змии, от които към една десета са отровни. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. У нас има единствено 4 типа отровни змии – пепелянката, каменарката, два вида усойници.
Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко публикуваната от нашите отровни змии. Достига дължина до 80-85 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна линия по гърба. Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е топлолюбива змия – намира се до 800-1000 m надморска височина по открити, каменисти места и сипеи, само че също и по обрасли с шубраци поляни. В горещите дни влиза във водата, с цел да се поразхлади. През зимата изпада в заспалост и прекарва ниските температури в подземни укрития, постоянно по доста човеци дружно. Пепелянката атакува единствено при самозащита (при несъзнателно настъпване, при опит за улавяне).
Усойницата (Vipera berus) е с най-широко разпространяване в Европа, а също по този начин е най-студоустойчивата змия. В България се среща във високите планини- над 700-800 m до 2500 m надморска височина. Достига на дължина до 70-80 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с присъщи тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна линия по гърба. На главата нормално има мрачно леке с V-образна или Х-образна форма. През деня усойницата почива в скривалището си, а вечер излиза на лов за мишки и жаби. При среща с човек постоянно се пробва да избяга и хапе единствено при самозащита.
Каменарката (Vipera aspis) е планинска змия, която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Има кафяв цвят с тясна зигзагообразна шарка на гърба. Предпочита топлите места- сухи, каменисти скатове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Каменарката е на ден животно и е дейна целодневно напролет и есента, само че прекарва горещите летни жеги скрита под камъните.
Как да разберете, че сте ухапани от отровна змия:
– отровните змии са с триъгълна глава, доста по-широка от врата, отвесни зеници, късо, само че мощно тяло и доста дребни люспи по главата.
– зигзагообразна лента на гърба на змията – приказва за усойница.
– особено рогче на челото й – приказва за пепелянка. относително късо и дебело за дължината си тяло, доста къса опашка, главата е с добре изразена сърцевидна форма,има отвесна зеница и на върха на муцуната има добре завършено рогче от люспи.
– съществуването на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от голям брой зъби и има нормално V-образна форма.
Отровата на отровните змии нападна на първо място кръвообращението, кръвта, кръвните детайли и тъканите наоколо до мястото на захапване. Отровата на някои змии има способността да унищожава и белтъците в кръвта и алените кръвни кафези. Под нейно въздействие стените на кръвоносните и лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функционалностите си. Това може да докара до дихателна, сърдечна или бъбречна непълнота. Токсините повреждат мозъчните центрове, а също и периферните нерви. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 минути се появяват две ранички на разстояние от 0.5-1 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно и бързо разпространяващ се оток.
Симптоми при захапване от змия:
Първо идва мощна болежка на мястото на ухапването и оток, който може да обхване целия крак, след което се демонстрират общи признаци като:
– възприятие на боязън, изнемощялост, студена пот, главоболие, висока температура
– коремни болки, гадене, повръщане, диария
– затруднено дишане, сърцетуптене, ниско кръвно налягане, червени петна по тялото, железен усет в устата.
– в някои случаи, които са редки се следят разстройства в зрението, говора и равновесието, загуба на съзнанието.
При физически здрави възрастни хора в множеството случаи признаците отшумяват сами до 2 – 4 дни.
Най-бързо и трагично протичат ухапванията по главата и лицето с заплаха от бързо задушаване. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на захапване, толкоз по-бързо прониква отровата в тялото. Критично е състояниято на потърпевшия, в случай че направи анафилактичен потрес.
Как да се предпазите от захапване от змия:
При излет измежду природата (открити, топли и слънчеви поляни и скали) значима роля играе облеклото ви. Необходими са ви здрави високи обувки, панталон с дълги крачоли, пъхнати в ботушите и плътни чорапи. Дрехите ви да са свободни, а не прилепнали.
Като вървите се стремете да оглеждате региона, през които ще минавате и вдигайте допустимо най-вече звук. Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, тъй като влечугото може д а се е свило от другата им страна и да стъпите върху него. Добре е да не се движите самичък измежду природата, постоянно с някои различен. Никога не се допира мъртва змия с голи ръце, защото има типове, които са майстори в преструването. В никакъв случай при излизане в природата не ползвайте аромати за тяло.
Ако сте в регион, в който се срещат отровни змии, избягвайте местностите, които те населяват, тъй като най-сигурното средство против захапване от змия е профилактика. Предварително разучете къде се намира най-близкият медицински пункт. Трябва да се знае, че най-вероятното време за среща с тях е пролетта, защото тогава по физиологични аргументи змиите са по-невнимателни и това усилва опцията за срещи с тях. При среща със змиита не би трябвало да я дразните, а да й се даде опция за оттегляне, защото те хапе единствено при самозащита.
Той изясни, че змиите заобикалят открити пътеки, тъй като са уязвими животни и се пазят от хищници. Съветът на Антон Соколов е да не влизаме в шубраци или тук-там, където нямаме добра видимост какво може да има на земята, тъй като постоянно, точно там, се крият змиите.
" Най-важното при срещата със змия е да се създадем, че тя не е там. Не се доближаваме до нея, не я пипаме, не я убиваме, в случай че нищо не й вършим и тя няма нищо да ни направи ", добави още Антон Соколов.
По думите му при захапване от отровна змия, малко по-късно, се получава оток, стартира виене на свят и би трябвало незабавно да се потърси здравна помощ. Ако ухапването е от змия, която не е отровна, бързо минава и не е рисково за живота.
В света се наброяват към 2500 типа змии, от които към една десета са отровни. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. У нас има единствено 4 типа отровни змии – пепелянката, каменарката, два вида усойници.
Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко публикуваната от нашите отровни змии. Достига дължина до 80-85 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна линия по гърба. Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е топлолюбива змия – намира се до 800-1000 m надморска височина по открити, каменисти места и сипеи, само че също и по обрасли с шубраци поляни. В горещите дни влиза във водата, с цел да се поразхлади. През зимата изпада в заспалост и прекарва ниските температури в подземни укрития, постоянно по доста човеци дружно. Пепелянката атакува единствено при самозащита (при несъзнателно настъпване, при опит за улавяне).
Усойницата (Vipera berus) е с най-широко разпространяване в Европа, а също по този начин е най-студоустойчивата змия. В България се среща във високите планини- над 700-800 m до 2500 m надморска височина. Достига на дължина до 70-80 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с присъщи тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна линия по гърба. На главата нормално има мрачно леке с V-образна или Х-образна форма. През деня усойницата почива в скривалището си, а вечер излиза на лов за мишки и жаби. При среща с човек постоянно се пробва да избяга и хапе единствено при самозащита.
Каменарката (Vipera aspis) е планинска змия, която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Има кафяв цвят с тясна зигзагообразна шарка на гърба. Предпочита топлите места- сухи, каменисти скатове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Каменарката е на ден животно и е дейна целодневно напролет и есента, само че прекарва горещите летни жеги скрита под камъните.
Как да разберете, че сте ухапани от отровна змия:
– отровните змии са с триъгълна глава, доста по-широка от врата, отвесни зеници, късо, само че мощно тяло и доста дребни люспи по главата.
– зигзагообразна лента на гърба на змията – приказва за усойница.
– особено рогче на челото й – приказва за пепелянка. относително късо и дебело за дължината си тяло, доста къса опашка, главата е с добре изразена сърцевидна форма,има отвесна зеница и на върха на муцуната има добре завършено рогче от люспи.
– съществуването на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от голям брой зъби и има нормално V-образна форма.
Отровата на отровните змии нападна на първо място кръвообращението, кръвта, кръвните детайли и тъканите наоколо до мястото на захапване. Отровата на някои змии има способността да унищожава и белтъците в кръвта и алените кръвни кафези. Под нейно въздействие стените на кръвоносните и лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функционалностите си. Това може да докара до дихателна, сърдечна или бъбречна непълнота. Токсините повреждат мозъчните центрове, а също и периферните нерви. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 минути се появяват две ранички на разстояние от 0.5-1 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно и бързо разпространяващ се оток.
Симптоми при захапване от змия:
Първо идва мощна болежка на мястото на ухапването и оток, който може да обхване целия крак, след което се демонстрират общи признаци като:
– възприятие на боязън, изнемощялост, студена пот, главоболие, висока температура
– коремни болки, гадене, повръщане, диария
– затруднено дишане, сърцетуптене, ниско кръвно налягане, червени петна по тялото, железен усет в устата.
– в някои случаи, които са редки се следят разстройства в зрението, говора и равновесието, загуба на съзнанието.
При физически здрави възрастни хора в множеството случаи признаците отшумяват сами до 2 – 4 дни.
Най-бързо и трагично протичат ухапванията по главата и лицето с заплаха от бързо задушаване. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на захапване, толкоз по-бързо прониква отровата в тялото. Критично е състояниято на потърпевшия, в случай че направи анафилактичен потрес.
Как да се предпазите от захапване от змия:
При излет измежду природата (открити, топли и слънчеви поляни и скали) значима роля играе облеклото ви. Необходими са ви здрави високи обувки, панталон с дълги крачоли, пъхнати в ботушите и плътни чорапи. Дрехите ви да са свободни, а не прилепнали.
Като вървите се стремете да оглеждате региона, през които ще минавате и вдигайте допустимо най-вече звук. Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, тъй като влечугото може д а се е свило от другата им страна и да стъпите върху него. Добре е да не се движите самичък измежду природата, постоянно с някои различен. Никога не се допира мъртва змия с голи ръце, защото има типове, които са майстори в преструването. В никакъв случай при излизане в природата не ползвайте аромати за тяло.
Ако сте в регион, в който се срещат отровни змии, избягвайте местностите, които те населяват, тъй като най-сигурното средство против захапване от змия е профилактика. Предварително разучете къде се намира най-близкият медицински пункт. Трябва да се знае, че най-вероятното време за среща с тях е пролетта, защото тогава по физиологични аргументи змиите са по-невнимателни и това усилва опцията за срещи с тях. При среща със змиита не би трябвало да я дразните, а да й се даде опция за оттегляне, защото те хапе единствено при самозащита.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ