Това е въпросът! Да живее България! Или да живеем в

Това е въпросът! Да живее България! Или да живеем в България?

Най-напред ми харесваха виковете на хъшовете в залата на Народния спектакъл " Иван Вазов " в постановката на Александър Морфов. Петър Попйорданов (Чочо) тичаше самоотвержено сред редовете и викаше " Да живее България! ", а аплодисментите на признателната аудитория увенчаваха триумфа на театралната драматизация на Вазовата гениална творба на сцената на софийския спектакъл преди доста години.

После се появи документалният филм на Адела Пеева " Да живее Блгария " - същински вик на патриотизма и национализма, знак и лакмус на националната ни идеология, която не бих споделил, че в този момент е в апогея си...

А в случай че се заслушате в речите на президента, на премиера, на министри, кметове, оратори на национални празници и тържества, може и да ви дойдат допълнително апелите им в края на словата: " Да живее България! " Дежурното изречение в края на речта през днешния ден към този момент извиква повече съмнение и отрицание.

От всеобща приложимост и чести повторения стартирате да се съмнявате в искреността на изрече. Направо фалшът завладява възприятията и недоверието в действителност взема превес след сходни речи.

В същото време наскоро чух в другарски кръг по какъв начин един татко се усъмни дали е належащо проучването на българския език от децата ни, които живеят в чужбина и там се раждат внуците ни. За какво им е българският език? Те в никакъв случай повече няма да се върнат в България. Така мисли българският патриот в наши дни.

А най-често и ораторите, които произнасят сакралното изречение: " Да живее България! ", няма по какъв начин да не се съгласят с истината, че и техните деца, които сега са по други континенти, в никакъв случай повече няма да имат потребност от България. Бивши и сегашни министри, някогашни парламентарни шефове, кметове, хора на висши държавни постове постоянно се провикват: " Да живее България! " Но децата им не престават да са в Америка, в Европа, не престават да се вписват от ден на ден в евроатлантическите полезности и... приходи. А българското национално самочувствие е заключено в предишното.

Терминалът на летището, дето в този момент го дават на концесия, продължава да обезпечава непрекъсната дестинация на хиляди млади българи. Вече са стотици хиляди тези, които ще останат вечно някъде по света и даже няма да чуят пожеланието: " Да живее България! " Е, по какъв начин " да живей ", като от ден на ден стават българите, които ги няма в нея?!

Ето по тази причина предлагането ми към бъдещите искащи да произнасят и да приключват словата си с възторг, в края да трансформират обичайния текст и да извикат мощно и просто: " ДА ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ! " Това е доста по-необходимо през днешния ден.