На ГЕРБ-а на Борисов пише Иди ми, дойди ми
"Това е ужасяващ маскарад ", писаха преди дни чешки медии за перипетиите към договорката сред чешкия колос CEZ и до неотдавна незнайната Гинка Върбакова. Усещането се натрапва най-много поради налудничавото държание на българското държавно управление, което истерично и под паника трансформира позициите си. Както постоянно, в основната роля е Бойко Борисов - царят на лупингите. При Борисов зодията е диагноза. В него в действителност живеят двама близнаци, които рядко са на едно мнение. В рамките на няколко седмици той разгласи, че: страната не може и не трябва да се меси в сделката; че може и би трябвало да се включи в сделката; че няма смисъл да взе участие в договорката, което е и последната към този момент вест по тематиката.
Участието на страната в действителност е безусловно безпредметно и ненужно. България да вземем за пример държеше повече от 10 години златна акция в приватизираната БТК и нито един път не се възползва от правото си на несъгласие върху някое решение на притежателите. Никой към този момент не се сеща, че страната си резервира златна акция и в бургаския "Нефтохим " и че си има представител в управата на комбината. И какво от това? Да сте чули страната да спори с другите акционери в "ЛУКойл Нефтохим " по някой въпрос?
Но за какво новата позиция на държавното управление по договорката е "пас "? Може би то просто е в ролята на лисицата от баснята на Лафонтен, която обикаляла гроздето, само че като видяла, че не може да го стигне и да си хапне, го оповестила за кисело. Още преди седмици се разбра, че има много неудобства и трудности пред концепцията страната да се вклини в договорката сред ЧЕЗ и "Инерком ". Беше ясно, че номерът не може да мине - най-малкото тъй като договорката е съвсем завършена, а включването на нов кандидат-купувач на финалната права на конкурс, траял повече от година, може да даде съображение на всеки от отхвърлените претенденти да нападна държанието на продавача ЧЕЗ.
Сериозен препъникамък се оказа и арбитражното дело на ЧЕЗ против България. Тъй като чехите съдят българската страна за неприятно отношение, би било абсурд ЧЕЗ да продадат свои активи на същата тази неприятна страна и да продължат да я съдят в Международния арбитраж.
В нашенския спектакъл на парадокса взе участие и парламентарна анкетна комисия. Депутатите са се засилили да дирят отговорите на всички въпроси, които вълнуват обществото, и най-много на един -
кой стои зад Гинка Върбакова,
която ненадейно стана най-одумваната бизнес личност в България. Има ли наивници, които считат, че анкетната комисия ще обясни каквото и да било? Материята е такава, че единствено спецслужбите имат средствата и каналите да проследят парите, връзките и зависимостите на бизнес кръга, олицетворяван от Върбакова. Ако разузнаването и контраразузнаването ни са на висота, те ще знаят от кое място извира куражът на дребничката бизнес дама от Пазарджик да взе участие в договорка от подобен мащаб и убедеността й, че може да обезпечи парите за придобивката. Любопитен подробност от последните дни е, че по отношение на инспекциите, подредени от премиера, от ДАНС са попитали прокуратурата какво е открила за Върбакова, брачна половинка й Славчо и за групата "Инерком ". Информацията по-скоро би трябвало да се движи в противоположната посока - от ДАНС към прокуратурата.
На последното съвещание на анкетната комисия министър председателят Борисов отхвърли присъединяване - тъй като неговите изказвания можели да навредят на България в арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ. Че могат да навредят, могат. А министър председателят към този момент изпусна толкоз непремерени думи, че надали може да напакости повече. Миналия месец да вземем за пример той дръпна цяла гневна тирада, от която се разбра, че отново има някакви "гадове ", които желали да го катурнат от власт като през 2013 година, когато високите сметки за ток изкараха хиляди на протести...
Тактиката "Иди ми, дойди ми " към този момент е запазена марка на Бойко Борисов. Сагата с активите на ЧЕЗ е единствено следващото проявяване. А раздвоението на Борисов е толкоз лепливо, че към този момент явно заразява даже стоманени министри като Горанов, които нормално следват явен и непреклонен курс. Тази тактичност обаче не е просто смешна и нелепа, тя е рискова и разрушителна. Тя унижава институциите и ги сковава, срутва уважението и доверието в тях. Държавата се ръководи не по закони и по правила, а съгласно прищевките и настроенията на премиера.
Не е чудно, че компании като CEZ съдят България в интернационалните арбитражи - за враждебно отношение и анормален бизнес климат. Чудно е, че към момента в страната ни се отбиват задгранични вложители.
А СЕГА НАКЪДЕ
Изобщо не можем да сме сигурни, че новото решение на кабинета "Борисов " е последното. До финала на договорката на ЧЕЗ има още доста време. Първо следва Комисията за защита на конкуренцията да утвърди придобиването на активите на ЧЕЗ в България от "Инерком ". Одобрението е "вързано в забрадка ", тъй като Комисия за защита на конкуренцията би трябвало да ревизира единствено дали договорката няма да роди някой прекомерно мощен състезател. "Инерком " е прекомерно дребна, с цел да заплаши конкуренцията, тъй че засечка от Комисия за защита на конкуренцията няма да има. Като получи "да " от Комисия за защита на конкуренцията, Върбакова ще има 9 месеца, в които да обезпечи финансирането и да заплати на СЕZ. Едва когато контрактуваната сума бъде преведена, договорката ще стане факт. Което значи, че развръзката най-вероятно няма да се случи тази година.
Истината е, че договорката може да бъде блокирана единствено в случай че финансовото разузнаване открие, че купувачът е привързан със зли сили и се надига опасност за националната ни сигурност. Тогава българската страна би трябвало да се обърне към чешката, която като мажоритарен акционер в ЧЕЗ да откаже на "Инерком " прехвърлянето на активите. Ако съдим обаче по държанието на държавното управление до момента, то е на "ти " с Върбакова и не намира нищо обезпокоително в обкръжението й. Факт е, че Борисов в действителност въобще не искаше да пречи на договорката, а след това симулира някаква интензивност единствено с цел да смъкна подозренията от себе си и да отвори клапата на публичното неразбиране и неодобрение от триумфа на дребната предприемачка. С други думи, в случай че нещо провали договорката, то ще е невъзможността на Върбакова да обезпечи средствата.
Участието на страната в действителност е безусловно безпредметно и ненужно. България да вземем за пример държеше повече от 10 години златна акция в приватизираната БТК и нито един път не се възползва от правото си на несъгласие върху някое решение на притежателите. Никой към този момент не се сеща, че страната си резервира златна акция и в бургаския "Нефтохим " и че си има представител в управата на комбината. И какво от това? Да сте чули страната да спори с другите акционери в "ЛУКойл Нефтохим " по някой въпрос?
Но за какво новата позиция на държавното управление по договорката е "пас "? Може би то просто е в ролята на лисицата от баснята на Лафонтен, която обикаляла гроздето, само че като видяла, че не може да го стигне и да си хапне, го оповестила за кисело. Още преди седмици се разбра, че има много неудобства и трудности пред концепцията страната да се вклини в договорката сред ЧЕЗ и "Инерком ". Беше ясно, че номерът не може да мине - най-малкото тъй като договорката е съвсем завършена, а включването на нов кандидат-купувач на финалната права на конкурс, траял повече от година, може да даде съображение на всеки от отхвърлените претенденти да нападна държанието на продавача ЧЕЗ.
Сериозен препъникамък се оказа и арбитражното дело на ЧЕЗ против България. Тъй като чехите съдят българската страна за неприятно отношение, би било абсурд ЧЕЗ да продадат свои активи на същата тази неприятна страна и да продължат да я съдят в Международния арбитраж.
В нашенския спектакъл на парадокса взе участие и парламентарна анкетна комисия. Депутатите са се засилили да дирят отговорите на всички въпроси, които вълнуват обществото, и най-много на един -
кой стои зад Гинка Върбакова,
която ненадейно стана най-одумваната бизнес личност в България. Има ли наивници, които считат, че анкетната комисия ще обясни каквото и да било? Материята е такава, че единствено спецслужбите имат средствата и каналите да проследят парите, връзките и зависимостите на бизнес кръга, олицетворяван от Върбакова. Ако разузнаването и контраразузнаването ни са на висота, те ще знаят от кое място извира куражът на дребничката бизнес дама от Пазарджик да взе участие в договорка от подобен мащаб и убедеността й, че може да обезпечи парите за придобивката. Любопитен подробност от последните дни е, че по отношение на инспекциите, подредени от премиера, от ДАНС са попитали прокуратурата какво е открила за Върбакова, брачна половинка й Славчо и за групата "Инерком ". Информацията по-скоро би трябвало да се движи в противоположната посока - от ДАНС към прокуратурата.
На последното съвещание на анкетната комисия министър председателят Борисов отхвърли присъединяване - тъй като неговите изказвания можели да навредят на България в арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ. Че могат да навредят, могат. А министър председателят към този момент изпусна толкоз непремерени думи, че надали може да напакости повече. Миналия месец да вземем за пример той дръпна цяла гневна тирада, от която се разбра, че отново има някакви "гадове ", които желали да го катурнат от власт като през 2013 година, когато високите сметки за ток изкараха хиляди на протести...
Тактиката "Иди ми, дойди ми " към този момент е запазена марка на Бойко Борисов. Сагата с активите на ЧЕЗ е единствено следващото проявяване. А раздвоението на Борисов е толкоз лепливо, че към този момент явно заразява даже стоманени министри като Горанов, които нормално следват явен и непреклонен курс. Тази тактичност обаче не е просто смешна и нелепа, тя е рискова и разрушителна. Тя унижава институциите и ги сковава, срутва уважението и доверието в тях. Държавата се ръководи не по закони и по правила, а съгласно прищевките и настроенията на премиера.
Не е чудно, че компании като CEZ съдят България в интернационалните арбитражи - за враждебно отношение и анормален бизнес климат. Чудно е, че към момента в страната ни се отбиват задгранични вложители.
А СЕГА НАКЪДЕ
Изобщо не можем да сме сигурни, че новото решение на кабинета "Борисов " е последното. До финала на договорката на ЧЕЗ има още доста време. Първо следва Комисията за защита на конкуренцията да утвърди придобиването на активите на ЧЕЗ в България от "Инерком ". Одобрението е "вързано в забрадка ", тъй като Комисия за защита на конкуренцията би трябвало да ревизира единствено дали договорката няма да роди някой прекомерно мощен състезател. "Инерком " е прекомерно дребна, с цел да заплаши конкуренцията, тъй че засечка от Комисия за защита на конкуренцията няма да има. Като получи "да " от Комисия за защита на конкуренцията, Върбакова ще има 9 месеца, в които да обезпечи финансирането и да заплати на СЕZ. Едва когато контрактуваната сума бъде преведена, договорката ще стане факт. Което значи, че развръзката най-вероятно няма да се случи тази година.
Истината е, че договорката може да бъде блокирана единствено в случай че финансовото разузнаване открие, че купувачът е привързан със зли сили и се надига опасност за националната ни сигурност. Тогава българската страна би трябвало да се обърне към чешката, която като мажоритарен акционер в ЧЕЗ да откаже на "Инерком " прехвърлянето на активите. Ако съдим обаче по държанието на държавното управление до момента, то е на "ти " с Върбакова и не намира нищо обезпокоително в обкръжението й. Факт е, че Борисов в действителност въобще не искаше да пречи на договорката, а след това симулира някаква интензивност единствено с цел да смъкна подозренията от себе си и да отвори клапата на публичното неразбиране и неодобрение от триумфа на дребната предприемачка. С други думи, в случай че нещо провали договорката, то ще е невъзможността на Върбакова да обезпечи средствата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ