Лодката-ковчег - скандалната арт провокация на Венеция
Това е тя! Същата е. Риболовната лодка, която се трансформира в ковчег за стотици бежанци. Никой не знае какъв брой тъкмо починаха онази нощ, само че евентуално броят им наближава 1000.
Хора с последна вяра за избавление, прокудени хора, които никой не пристигна да разпознае или да оплаче поради войната в Сирия. Това е същата лодка. В нощта на 18 април 2015 година тя се сблъсква с транспортен съд сред Либия и италианския остров Лампедуза.
Една от най-шокиращите нещастия, които Средиземноморието помни. Сега това 27-метрово ръждясало рибарско корабче е изложено на Биеналето във Венеция – едно от най-важните културни събития в света.
Арт провокацията разбуни освен културния свят. В обществените мрежи главните рецензии към швейцарско-исландски актьор Кристоф Бюхел са, че не е поставил никакви обяснителни табели и посетителите съвсем непредумишлено пият кафе и хапват сандвичи в павилион наоколо. Случаен ли е този резултат или е издирван? Дразни ли тази арт апаратура в подтекста на задоволеното западно общество или в противен случай, прибавя смисъл, който прави споменът за нещастието с мигранти от Африка още по-болезнен?
Преди 4 години нещастието беше съпоставена с клането в Сребреница, когато босненски мюсюлмани бяха избити по време на балканския спор. Тогава Европа си затвори очите за Сребреница, през днешния ден Европа вижда лодката във Венеция. Тя е там, с цел да извърши тъкмо противоположната цел. Въпросът е получава ли й се, поради умерено похапващите туристи в близост?
Биеналето идва на фона на продължаващо политическо напрежение към мигрантската рецесия. Крайнодесните и даже по-либералните европейски партии печелят електорат като разпалват неприязън с ксенофобската изразителност. По границите се строят огради, затварят се пристанища. Истина ли е, че нашето време няма мемоари? Новините, които не са някъде наоколо, не ни засягат. А в случай че някой е умрял в морето, тъй като е бягал от войната в Африка, казусът си е негов, нашият свърша с превключването на канала.
Пътят на лодката е сложен и спорен. Творецът Бюхел съумява да се снабди с нея след нелека битка с административни трудности, единствено тъй като съгласно италианското законодателство останките от корабокрушения в Италия подлежат на заличаване. Бюхел отхвърля да дава изявленията, с цел да даде отговор дали мястото на инсталацията му е съзнателно определено. Но неговата кураторка Мария Киара ди Трапани е изразила вяра, че гостите на Биеналето „ ще питаят почитание към плавателния съд и ще го съзерцават в безмълвие – просто две минути тишина и разсъждение “. Тя се надява, че физическото наличие на лодката може да промени отношението на съвременниците ни.
Но случва ли се това в реалност? Ефектът не е непосреден, само че резултат има и той е рязък. Дори мляскащите в близост хора да не си дават сметка какво в действителност съзерцават, техните фотоси остават в архива на времето с вярата тези след нас да са по-разумни. Всъщност контрастът укрепва още повече усещането, като във фотомонтажите на Uğur Gallenkuş.
Това в последна сметка не е арт употреба на една покруса. Пикникът до призрачния транспортен съд на процедура се явява самото изкуство. И то само може да докара до стремежи катарзис.
От една страна, лодката на гибелта на Биеналето е образно въплъщение на днешното общество – индиферентно, лудо устремено поради личното си оцеляване, невиждащо, нечуващо, само че осведомено.
От друга – обикновено е в спокойно време хората да седят, да си приказват за изкуство, да си вършат проекти, да наподобяват спокойни и удовлетворени, даже да спорят и да показват страдание за случилото се, без наложително да остават гладни.
Това е светът, към който са отивали починалите. Независимо дали резултатът е издирван или инцидентен, той несъмнено е реализиран. Колкото до изчезналите обозначения и табели пред корабчето – достатъчно информация за плана и произхода на лодката има в безплатните рекламни материали, които са в обилие на Биеналето.
Пиещите кафе пред лодката са тъкмо в десетката. Все отново такава е човешката природа – загубата на стотици в никакъв случай не е толкоз значима, колкото загубата на един.
4 места във Венеция, които не би трябвало да пропускате тази година!
Хора с последна вяра за избавление, прокудени хора, които никой не пристигна да разпознае или да оплаче поради войната в Сирия. Това е същата лодка. В нощта на 18 април 2015 година тя се сблъсква с транспортен съд сред Либия и италианския остров Лампедуза.
Една от най-шокиращите нещастия, които Средиземноморието помни. Сега това 27-метрово ръждясало рибарско корабче е изложено на Биеналето във Венеция – едно от най-важните културни събития в света.
Арт провокацията разбуни освен културния свят. В обществените мрежи главните рецензии към швейцарско-исландски актьор Кристоф Бюхел са, че не е поставил никакви обяснителни табели и посетителите съвсем непредумишлено пият кафе и хапват сандвичи в павилион наоколо. Случаен ли е този резултат или е издирван? Дразни ли тази арт апаратура в подтекста на задоволеното западно общество или в противен случай, прибавя смисъл, който прави споменът за нещастието с мигранти от Африка още по-болезнен?
Преди 4 години нещастието беше съпоставена с клането в Сребреница, когато босненски мюсюлмани бяха избити по време на балканския спор. Тогава Европа си затвори очите за Сребреница, през днешния ден Европа вижда лодката във Венеция. Тя е там, с цел да извърши тъкмо противоположната цел. Въпросът е получава ли й се, поради умерено похапващите туристи в близост?
Биеналето идва на фона на продължаващо политическо напрежение към мигрантската рецесия. Крайнодесните и даже по-либералните европейски партии печелят електорат като разпалват неприязън с ксенофобската изразителност. По границите се строят огради, затварят се пристанища. Истина ли е, че нашето време няма мемоари? Новините, които не са някъде наоколо, не ни засягат. А в случай че някой е умрял в морето, тъй като е бягал от войната в Африка, казусът си е негов, нашият свърша с превключването на канала.
Пътят на лодката е сложен и спорен. Творецът Бюхел съумява да се снабди с нея след нелека битка с административни трудности, единствено тъй като съгласно италианското законодателство останките от корабокрушения в Италия подлежат на заличаване. Бюхел отхвърля да дава изявленията, с цел да даде отговор дали мястото на инсталацията му е съзнателно определено. Но неговата кураторка Мария Киара ди Трапани е изразила вяра, че гостите на Биеналето „ ще питаят почитание към плавателния съд и ще го съзерцават в безмълвие – просто две минути тишина и разсъждение “. Тя се надява, че физическото наличие на лодката може да промени отношението на съвременниците ни.
Но случва ли се това в реалност? Ефектът не е непосреден, само че резултат има и той е рязък. Дори мляскащите в близост хора да не си дават сметка какво в действителност съзерцават, техните фотоси остават в архива на времето с вярата тези след нас да са по-разумни. Всъщност контрастът укрепва още повече усещането, като във фотомонтажите на Uğur Gallenkuş.
Това в последна сметка не е арт употреба на една покруса. Пикникът до призрачния транспортен съд на процедура се явява самото изкуство. И то само може да докара до стремежи катарзис.
От една страна, лодката на гибелта на Биеналето е образно въплъщение на днешното общество – индиферентно, лудо устремено поради личното си оцеляване, невиждащо, нечуващо, само че осведомено.
От друга – обикновено е в спокойно време хората да седят, да си приказват за изкуство, да си вършат проекти, да наподобяват спокойни и удовлетворени, даже да спорят и да показват страдание за случилото се, без наложително да остават гладни.
Това е светът, към който са отивали починалите. Независимо дали резултатът е издирван или инцидентен, той несъмнено е реализиран. Колкото до изчезналите обозначения и табели пред корабчето – достатъчно информация за плана и произхода на лодката има в безплатните рекламни материали, които са в обилие на Биеналето.
Пиещите кафе пред лодката са тъкмо в десетката. Все отново такава е човешката природа – загубата на стотици в никакъв случай не е толкоз значима, колкото загубата на един.
4 места във Венеция, които не би трябвало да пропускате тази година!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ