Това е централното събитие в стремленията на българския народ след

" Това е централното събитие в стремленията на българския народ след Освобождението да сплоти под една държавна стряха разпокъсаните след Освобождението части  на отечеството. Защо  е най-големия акт, тъй като съединява двете най-големи български области, които са основани по решенията на Берлински конгрес - Княжество България и  Източна Румелия . След това методът, по който се развива съединисткото дело има и плюсове и минуси, които произтичат от акта, по който е станало Съединението, сподели за БНР доцент лекар Владимир Златарски от Института за исторически проучвания на Българска академия на науките във връзка със постигането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септемри 1885 година.

По думите му незабавно след Освобождението образуването на българската страна е съпроводено с образуване на партии, където всеки стартира да пази свои ползите и единствено за няколко години страната е обхваната от по този начин наречената партизанщина на партийния живот: 

" Това се отнася както да партиите в Парламента, по този начин и за отношението към Княза в разположението на настроенията в основаването на Офицерския корпус. Едно разделяне върви, само че в основния миг, когато се случва акта на съединението тези неща са забравени. Изтрито е като с гумичка всяка разграничение. Веднъж  станало събитието се трансформира в основна цел на цялото общество, тъй като в него вземат участие всички прослойки, държавното управление, Народното събрание  отпред с княз Александър I и подето от народа и армията . В Ключовия миг разделянето е загърбено и може би това е триумфа на това дело, което се случва в доста комплицирана обстановка ", добави в предаването „ Преди всички “ Златарски.
Повече можете да чуете в звуковия файл.