Даниел Смилов: Защитната тактика на ГЕРБ за Горанов и ”Магнитски е глуповата, единственият достоен ход е...
Това е по този начин, тъй като ГЕРБ и сътрудниците им от Движение за права и свободи останаха без главния си политически мотив след дейностите на финансовото министерство на Съединени американски щати. Аргументът бе, че забравата и едни нови избори ще „ изчистят “ корупционния проблем на тези партии. Времето минава, на хората им омръзва да слушат едни и същи обвинявания – даже да са правилни, те престават да са вест. Ерго, да гледаме напред към „ същинските проблеми “ на страната, твърдяха от двете партии.
Новите наказания „ Магнитски “ демонстрираха, че родното медийно-политическо тресавище няма да може да се затвори и да покрие с манипулативна растителност насъбраните далавери. Ако не са Съединени американски щати, ще е Нидерландия, която още веднъж ще разбуни водите. Но най-важното е, че българите не са шарани с двуминутна памет: споменът – в цялата му хубост – може да се върне във всеки един миг и е добре това да става преди избори, а не когато към този момент има образувано държавно управление и ръководство.
ГЕРБ към този момент влязоха в тежък пояснителен режим във връзка с Владислав Горанов. Този режим ги слага в неуместната обстановка да настояват хем, че американците оказват помощ на нашите институции с потребна информация, хем че ГЕРБ нямат нищо общо с Горанов, който е просто „ някогашен член “. Тази защитна тактичност е срамно глуповата и изисква гигантско промиване на мозъци, с цел да бъде сполучлива.
В последна сметка единственият заслужен ход, който остава на ГЕРБ, е Борисов да разгласи своето отдръпване. Разбира се, подозрения до каква степен то ще е същинско постоянно ще останат – образецът с Ахмед Доган е до болежка прочут. Но въпреки всичко демокрацията има някакви базови правила и понасянето на политическа отговорност за огромно ощетяване на хазната (в размер от 500-700 млн. лева) е несъмнено едно такова императивно предписание. Колкото по-дълго ГЕРБ го загърбва, толкоз партията ще бъде в по-неизгодна позиция.
Проблемите на съперниците са някакъв начален бонус за обединяването сред Политическа партия и Демократична България, само че те сами по себе си няма да могат да се окажат решаващи за триумфа му. Ключова за него би била способността на новата групировка да притегля по-широка външна страна от симпатизанти.
Шансовете и дилемите пред Политическа партия и Демократична България
От тази позиция излизането на ПП-ДБ в изследванията преди ГЕРБ или като сериозен съперник на ГЕРБ за първото място би могло да обезпечи вота на хора, които обичат да гласоподават за спечелилия. Във всяка народна власт те не са малко и могат да доближат и до 20% от гласоподавателите на избрани обединения.
Даниел Смилов, Дойче веле
Политическа партия и Демократична България обаче би трябвало да вземат доста съществени ограничения против операции с хартиената бюлетина и протоколите. Тези операции ще дадат някакво преимущество на „ хартиените “ партии: то надали може да се избегне, само че най-малко да бъде лимитирано.
Най-важното е обаче Политическа партия и Демократична България да убедят колебаещите се свои евентуални симпатизанти, които по една или друга причина към момента избират ГЕРБ и други партии. Основният мотив за тях е, че съзнавайки тежките корупционни проблеми на ГЕРБ, те въпреки всичко виждат Политическа партия и Демократична България като неефективни или са несъгласни с избрани техни политики.
Вярно е, че ПП-ДБ нямат огромен опит в ръководството. Но все пак имат с какво да се похвалят. В последна сметка 2021-2022 ще се окажат годините с най-динамичен стопански напредък в страната. Намерени бяха други възможности на съветския газ, производството и износът записаха рекорден растеж. Нещо повече, беше извършена сериозна фискална агресия и увеличение на приходи и обществени заплащания, които не натовариха бюджета: нито дългът се усили, нито дефицитът надскочи Маастрихтските критерии. Всичко това е белег за икономическа подготвеност и за политика, която е в положение да обезпечи на България догонващ напредък. Всъщност точно това най-много липсваше в страната при ръководството на Борисов – прогрес беше регистриран, само че и съществено закъснение по отношение на съществени съперници като Румъния. Икономическата политика от интервала 2021-2022 се обрисува като опция на бавното Борисово десетилетие, само че ПП-ДБ би трябвало да убедят и болшинството от българите в това.
Някои интелектуалци, от висотата на въобразените си кули от слонова кост (или просто от суета), се усещат длъжни да подлагат на критика Политическа партия и Демократична България даже като виновници за корупцията в България, защото били неефективни борци против нея. Не е ясно коства ли си сходни оксиморонни (или напряко моронни) съждения да се оборват, само че те са индикация за едно по-широко публикувано отношение към новото обединяване и неговите съставни елементи – че са някак несериозни, аматьорски и постоянно ще бъдат „ изиграни “ от по-опитните ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Това, че в корупционните практики някои партии нямат опит (въпреки поредицата прокурорски фойерверки като „ Нексо “, „ Джемкорп “ и т.н.), е по-скоро нещо положително. Но има и един различен, по-дълбок проблем с псевдо-интелектуалната извисеност: в случай че не си подготвен да рискуваш и да дадеш късмет на новото, си жертван да обитаваш миризливата бърлога на остарялото.
Проблемът, наименуван „ Радев “
Политическа партия и Демократична България имат и един действителен проблем като част от политическия си багаж – изключително този на Политическа партия. Този проблем е президентът Румен Радев, за избора на който Политическа партия водиха акция, а някои (далеч не всички) гласоподаватели на Демократична България поддържаха на втори тур. Все по-ясно става, че нито антикорупционният възторг на Радев са били задоволително мощни, нито приглушаването на проруските му (а наподобява и пропутински) възгледи е било трайно. Тази отговорност би трябвало да се признае. Но въпреки всичко е показателно, че сега Радев привижда тъкмо Политическа партия и Демократична България като свои най-сериозни съперници по всички въпроси – в това число във връзка с войната в Украйна.
Има и още нещо. Обединението на Политическа партия и Демократична България дава опция на гласоподавателя да не прави компромис сред корупция и геополитическа ориентировка. Слабостта на ГЕРБ е в това, че те оферират на хората да преглътнат много корупционни афери в името на запазването на геополитическата ориентировка на страната. А това не би трябвало да е обикновено в една европейска страна и от ден на ден хора го осъзнават.
Очаква ни забавна предизборна акция, в която българите ще имат комплициран, само че все по-ясен избор. Дано тази акция да докара и до решаването на мними алтернативи, които започнаха да ни наподобяват безконечни и непреодолими. Като привидната несъответственост сред ограничението на корупцията, европейската ориентировка на страната и постоянното и дейно ръководство.
Новите наказания „ Магнитски “ демонстрираха, че родното медийно-политическо тресавище няма да може да се затвори и да покрие с манипулативна растителност насъбраните далавери. Ако не са Съединени американски щати, ще е Нидерландия, която още веднъж ще разбуни водите. Но най-важното е, че българите не са шарани с двуминутна памет: споменът – в цялата му хубост – може да се върне във всеки един миг и е добре това да става преди избори, а не когато към този момент има образувано държавно управление и ръководство.
ГЕРБ към този момент влязоха в тежък пояснителен режим във връзка с Владислав Горанов. Този режим ги слага в неуместната обстановка да настояват хем, че американците оказват помощ на нашите институции с потребна информация, хем че ГЕРБ нямат нищо общо с Горанов, който е просто „ някогашен член “. Тази защитна тактичност е срамно глуповата и изисква гигантско промиване на мозъци, с цел да бъде сполучлива.
В последна сметка единственият заслужен ход, който остава на ГЕРБ, е Борисов да разгласи своето отдръпване. Разбира се, подозрения до каква степен то ще е същинско постоянно ще останат – образецът с Ахмед Доган е до болежка прочут. Но въпреки всичко демокрацията има някакви базови правила и понасянето на политическа отговорност за огромно ощетяване на хазната (в размер от 500-700 млн. лева) е несъмнено едно такова императивно предписание. Колкото по-дълго ГЕРБ го загърбва, толкоз партията ще бъде в по-неизгодна позиция.
Проблемите на съперниците са някакъв начален бонус за обединяването сред Политическа партия и Демократична България, само че те сами по себе си няма да могат да се окажат решаващи за триумфа му. Ключова за него би била способността на новата групировка да притегля по-широка външна страна от симпатизанти.
Шансовете и дилемите пред Политическа партия и Демократична България
От тази позиция излизането на ПП-ДБ в изследванията преди ГЕРБ или като сериозен съперник на ГЕРБ за първото място би могло да обезпечи вота на хора, които обичат да гласоподават за спечелилия. Във всяка народна власт те не са малко и могат да доближат и до 20% от гласоподавателите на избрани обединения.
Даниел Смилов, Дойче веле
Политическа партия и Демократична България обаче би трябвало да вземат доста съществени ограничения против операции с хартиената бюлетина и протоколите. Тези операции ще дадат някакво преимущество на „ хартиените “ партии: то надали може да се избегне, само че най-малко да бъде лимитирано.
Най-важното е обаче Политическа партия и Демократична България да убедят колебаещите се свои евентуални симпатизанти, които по една или друга причина към момента избират ГЕРБ и други партии. Основният мотив за тях е, че съзнавайки тежките корупционни проблеми на ГЕРБ, те въпреки всичко виждат Политическа партия и Демократична България като неефективни или са несъгласни с избрани техни политики.
Вярно е, че ПП-ДБ нямат огромен опит в ръководството. Но все пак имат с какво да се похвалят. В последна сметка 2021-2022 ще се окажат годините с най-динамичен стопански напредък в страната. Намерени бяха други възможности на съветския газ, производството и износът записаха рекорден растеж. Нещо повече, беше извършена сериозна фискална агресия и увеличение на приходи и обществени заплащания, които не натовариха бюджета: нито дългът се усили, нито дефицитът надскочи Маастрихтските критерии. Всичко това е белег за икономическа подготвеност и за политика, която е в положение да обезпечи на България догонващ напредък. Всъщност точно това най-много липсваше в страната при ръководството на Борисов – прогрес беше регистриран, само че и съществено закъснение по отношение на съществени съперници като Румъния. Икономическата политика от интервала 2021-2022 се обрисува като опция на бавното Борисово десетилетие, само че ПП-ДБ би трябвало да убедят и болшинството от българите в това.
Някои интелектуалци, от висотата на въобразените си кули от слонова кост (или просто от суета), се усещат длъжни да подлагат на критика Политическа партия и Демократична България даже като виновници за корупцията в България, защото били неефективни борци против нея. Не е ясно коства ли си сходни оксиморонни (или напряко моронни) съждения да се оборват, само че те са индикация за едно по-широко публикувано отношение към новото обединяване и неговите съставни елементи – че са някак несериозни, аматьорски и постоянно ще бъдат „ изиграни “ от по-опитните ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Това, че в корупционните практики някои партии нямат опит (въпреки поредицата прокурорски фойерверки като „ Нексо “, „ Джемкорп “ и т.н.), е по-скоро нещо положително. Но има и един различен, по-дълбок проблем с псевдо-интелектуалната извисеност: в случай че не си подготвен да рискуваш и да дадеш късмет на новото, си жертван да обитаваш миризливата бърлога на остарялото.
Проблемът, наименуван „ Радев “
Политическа партия и Демократична България имат и един действителен проблем като част от политическия си багаж – изключително този на Политическа партия. Този проблем е президентът Румен Радев, за избора на който Политическа партия водиха акция, а някои (далеч не всички) гласоподаватели на Демократична България поддържаха на втори тур. Все по-ясно става, че нито антикорупционният възторг на Радев са били задоволително мощни, нито приглушаването на проруските му (а наподобява и пропутински) възгледи е било трайно. Тази отговорност би трябвало да се признае. Но въпреки всичко е показателно, че сега Радев привижда тъкмо Политическа партия и Демократична България като свои най-сериозни съперници по всички въпроси – в това число във връзка с войната в Украйна.
Има и още нещо. Обединението на Политическа партия и Демократична България дава опция на гласоподавателя да не прави компромис сред корупция и геополитическа ориентировка. Слабостта на ГЕРБ е в това, че те оферират на хората да преглътнат много корупционни афери в името на запазването на геополитическата ориентировка на страната. А това не би трябвало да е обикновено в една европейска страна и от ден на ден хора го осъзнават.
Очаква ни забавна предизборна акция, в която българите ще имат комплициран, само че все по-ясен избор. Дано тази акция да докара и до решаването на мними алтернативи, които започнаха да ни наподобяват безконечни и непреодолими. Като привидната несъответственост сред ограничението на корупцията, европейската ориентировка на страната и постоянното и дейно ръководство.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ