Ампутацията на Под игото
" Това е първото и само издание на " Под игото ", което ще ви разреши в действителност да прочетете и да разберете тази книга! "
Така написа на титулната страница на " превода " на " Под игото ". Демек - в този момент е моментът, читателю драги! Туй ти е късметят! Книгата те чака на рафта " Учебни пособия ". " Преводачката " е Нели Стефанова, накратко - Н.Ст. Издателството е " Византия ", чиято палитра е леко странна - детски приказки, йога, маски за коса, диети, торти, препоръки по какъв начин да забогатеем, разговорници, пособия (английски идиоми, съветски падежи) и така нататък Само съновници липсват.
Прочетох " превода ". От едното любознание. То се не чете, общителни! Както си четеш Вазова и потъваш в неговия пленителен, звънък и дъхав език, и - о, смут! Неожидано приключение! Посред изречението - скоби! В скобите - пояснения, непотребни и несмислени! Уж за просвещение национално! Какво ти просвещение! Сущи словесний башибозук!
То е все едно да вземеш едно цвете, да го стиснеш посред страниците на една въздебелшка книга, да туриш връз нея да поприседне Коно Крилатия (от " Чичовци " ), дето е така телесно внимателен, че мяза на бъчва в гащи, пък след това да се дивиш що от цветето не лъха мирис! Ами по какъв начин да лъха, като си го умъртвил! И с думите е по този начин, общителни!
Г-жа Н.Ст. разправя, че отдала 10 години от драгоценния си живот на тоз изнурителен труд! И заради что, пита се!?
За да " преведе " на дечицата наши що значат такива " непознати " думи: мале, тейко, дъщеря, къщя, вратня, дувар, гръмотевица, светлик, лазур, синджир, хрътка, шушукам, гълча, гълчава, мълком, сегиз-тогиз, господар, чучур, чемшир, чардак, стряха, трапеза, етажерка, шкаф, миндер, фъртуна, вихрушка, лапавица, жарава, дворец, злополучен, сълзици, росица, ветрец, пряпорец, бранители, сетнини, деятел, затвор, ятаган, погибел и прочия?
За да " изясни ", че стомната е глинен съд, черешовото топче - оръдие от черешово дърво (Ах, какво изобретение!), дядо Иван - Русия (Ти да видиш!), газената ламбица - нек`ва лампа; че тутакси, мигом и на часа значи незабавно (Беден български език! Три думи за едно и също!), че пазвата е място сред гърдите и облеклото, а кандилцето - дребна маслена лампа, която служи за осветяване или за църковни ритуали.
И колчем нейде из романа зажуми и затрепка кандилце и захване да хвърля загадъчни сенки, непроменяемо следва туй безконечно изложение. Същото е със стрехите, чардаците, урвите и така нататък Ха чети! Ако пък някоя мома примре от вседушевно неспокойствие, тя никак не е примряла, ами е уплашена! Обръщението мари (Мари, дъще! Мари, моми!) гложди деликатния слух на г-жата, та е списала следующата рекомендация - " в днешно време вместо " мари " бихме споделили " дами, приятелки ". Ех, дами, к`во знайте вий!
В същото време най-внезапно воденицата е станала мелница, беят - кмет, конакът - турско кметство, потурите - шалвари, а пандуринът, тоя елементарен селски жандарм - телохранител. И така, на кмета ще споделяме " бей ", на кметицата - " беювица " или " бейка ", а на служителя на реда - " заптие ". Имаме си и жив образец - един пандурин, който отнапреж стана заптие, след това бей, а през днешния ден - падишах с целия антураж башибозуци.
Когато чорбаджи Марко пита притворно (щото мисли като по какъв начин да отърве Соколов от кауша), а точно - " Кога ще пристигна беят на конака? ", следва " превод " - " Кога кметът ще дойде на работното си място? " … Йес!
Когато се появяват башибозуци, за " преводачката " те са просто турски бойци на коне. Толкоз. Мило, общително и политкоректно. Отпосле (под зловредното въздействие на Вазов, очевидно) г-жата е прозряла някои работи и башибозуците към този момент са жестоки и свирепи.
Обяснението за Св. Седмочисленици е покъртително - " събирателно наименование на 7 светци, основатели и разпространители на глаголицата и кирилицата ". И кои са тия седмината, впрочем?! Да не би инцидентно да са светите Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий? Знае ли човек?
Ако ти, неразумний читателю, си мислиш, че Васил Левски е йеродякон Игнатий, то си в надълбоко подвеждане. Дякон е единствено название, нещо като прякор на Апостола, не нравствен ранг! А пък " Апостолството е агитация и организация на националноосвободителната битка на територията на поробена България ". Как така поробена!? Оня ден госпожа " преводачката " хортуваше за османско наличие!
Ама що ли изисквам, откакто император Траян бил Троян и затуй градът Троян носи неговото име (то добре, че не иде от Троянския кон!). Пък античният Филипи, който е сред Драма и Кавала и гдето през 42 година пр.н.е. Октавиан Август и Марк Антоний съкрушават Брут и Касий, не е никакъв Филипи, а Филипополис, тоест Пловдив! И се чудя аз кой в този момент е моят роден град - Филипи или Филипополис? Ама то за чудене площад няма! Филипи ще да е! Туй си е сензация в историческата просвета! В тая грандиозна борба вземат участие общо 200 000 души (36 легиона), а т`ва Плутарх, т`ва Светоний рупат репи и нищо не подозират!
А в този момент, о, общителни мои, четете и сравнявайте!
" Преводът ", както към този момент се догадихте, е в курсив:
- " Пийте бре, маскари! " ( " Пийте бре, палавници! " )
- " Гочо, иди отвори севлевия (направения от кипарисово дърво) сандък и ми донеси кесията с минцовете (с австрийските златни монети) "
- " Анко Разпопчето се стряпаше (се спъваше) от позор, колчем (когато, щом) срещнеше човек в панталони от черно сукно (в европейски панталони от черен мек вълнен плат) "
- " Ревеш като бурия! " ( " Ревеш като тромпет! " )
- " Докторът малко го беше еня " ( " На доктора не му пукаше " )
- " Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители (яростни привърженици) на новото умствено придвижване (на устрема към образование) "
- " Между другите викове чуваше се и дръгливият (грубият, дрезгав) глас на пандурина (въоръжения надзирател, бодигард) "
- " Вържи попа да е спокойно селото " ( " Отстрани водача и групата ще се разпадне ".
- " Господа, тук се пръскат революционни хрумвания срещу страната на негово величество султана! " ( " тук се популяризират хрумвания за коренна смяна на империята " )
- " Тъкмо по кое време наша Лала дигна трапезата и прочия (и по този начин нататък), аз зачух крамолическа агитация у вас (аз дочух гръмко говорене, като че ли се карате у вас), бай Марко... Защо беше тая агитация (тая кавга, викове), рекох си умствено (рекох си наум)... "
- " Булка Цанковица шеташе към гощавката " ( " беше заета с приготвянето и сервирането на ястията " )
- " Косата му, която изхвъркаше, мазна и несресана отзади, отдолу под кирливия му фес " ( " Косата, която се подаваше откъм гърба от мръсната му шапка, мазна и несресана " )
- " Топът се цъфна, а джепането си изхрачи единствено на няколко разкрача надалеч " ( " Топът се спука, а взривното вещество изхвърча единствено на няколко крачки напред " )
- " Подир два часа непреодолим вървеж из урвести и диви места " ( " След два часа мъчно вървене по стръмни места " )
- " Върла отиваше пътеката " ( " Трудна за нанагорнище беше пътеката " )
- " Родолюбивите излияния се спотаиха " ( " Хората стопираха да вършат патриотични изказвания " )
- " Огнянов остана самси " ( " Огнянов остана самичък " )
- " Ламбицата жумеше " ( " Малка лампа светеше " )
- " Влажна и зелена усойка, из която къркаше дребна баричка " ( " Тъмна горичка, из която ромолеше малко поточе " )
- " Никой птичи глас, никое цвъртение " ( " Не се чуваха песните на птиците " )
- " Турските потери " ( " Групи въоръжени лица, които преследват някого " )
- " Турци, набучени и нащръхнали с оръжия " ( " Турци, въоръжени до зъби " )
- " Ордата мръдна отново. Зурните и тъпаните гръмнаха " ( " Ордата още веднъж потегли. Турската музика засвири " ).
И по този начин - 300 и недостатък страници! И 6000 думи, изрази, идиоми, пословици и поговорки - посечени! Тъй Н.Ст. реновира Вазов. То е като да туриш PVC дограма на възрожденска къща, да плеснеш тапети върху стенописите черковни, да лиснеш асфалт връз калдъръма и да нацвъкаш пл. " Св. Неделя " с големи светещи пластмасови гъби!
" Краставо заптие! ", вика Бойчо Огнянов, обладан от езика на омразата. " Обикновен турски служител на реда ", глоби го г-жата и смърцафърцва го политкоректно.
" Дядо Иван, дядо Иван! ", вика Мичо Бейзадето. " Русия! Русия! ", превежда г-жата, да не би някой да не знае.
" Руссиян! Руссиян! ", така Мунчо назовава Огнянов. " Руснак! Руснак! ", дудне г-жата.
" Ждъ кажа на Руссиана и вас да заколи! ", вика Мунчо. " Ще кажа на руснака и вас да заколи! ", примъква се г-жата.
Утре някой така ще ъпгрейдва и реновира " Под игото ", та Бойчо Огнянов ще се окаже избягал пандизчия, руснак, умъртвил двама турски полицаи; Рада - тъпа даскалица, лузърка отсекъде; въстаниците - хейтъри; Мунчо - трол; башибозуците - мнооо яки убийци!; а българите - паплач русороби в алкохолно опияние. Героите няма да беседват - те ще си пишат, няма да бродят по моравата - те ще сърфират. " Пиянството на един народ " ще се назовава " За вредата от всеобщия алкохолизъм по време на Възраждането ", а самият разказ - или " 500 години рахатлък ", или " Под метафората ".
Не се майтапя.
Нищо не идва на празно място.
Помните ли какъв душесмут разтресе елитарния паноптикум, когато българите избраха " Под игото " за собствен обичан разказ? Каква блъвня блъвнаха пренаскърбените и озлочестени елитарници!
" Посредствен разказ без литературни качества " ; " най-тъпата, най-елементарната, най-примитивната, отвратителна българска книга ", " несравним отпадък ", " доктринерен и прост ", " цялостен неуспех ", " патриотарско факсимиле ", " националистически идиом ", " провокира антагонистични настроения ", " възбужда етническа ненавист " ; разказ, който - внимание! - " е прекомерно български, архаично български, старомоден, вмирисан, неясен за децата ни, написан на един мъртъв език "...
И присъда произнесоха: " Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга "...
30 години продължава тая война против " Под игото ", против Вазов, против Възраждането, против Освобождението и против българската история въобще! Ято мудрословеснейши патки - социолози, политолози, антрополози, философи, литератори, публицисти, историци Божем - поучават българския народ, туй " творение тъпо, примитивно и стереотипизирано ", че турското робството е " 500-годишен рахатлък ", " наивна приказка ", " метафора ", че Априлското въстание е " селска кавга ", Баташкото кръвопролитие - " мит ", че Русия не е избавител, а подтисник, че Освобождението е иго, а робството - свобода; че тъпият народ се е вкопчил в " Под игото ", щото си обича робството, заради своето " мозъчно малоумие, цивилизационна недъгавост, предразсъдъчно схващане и естетска непълнота "!
Обаче тоя народ, тоя " зомбиран мазохистичен плебей ", помни. " Паметта е пагубна! ", изсъска една дама. " На децата Вазов не им би трябвало! Стига им да знаят британски и компютри! ", постанови мастит жител на елитарния кьошк.
И госпожа Н.Ст. мисли така, щото децата били говорели на британски. Ако туй е огромният напън, първото издание на " Под игото " е на британски, не на български - романът е оповестен в Лондон през 1893 година от могъщото издателство Heinemann`s International Library. Преводач - проф. Уилям Морфил, създател на първата българска граматика на британски и учител по български и съветски в Оксфорд. В граматиката проф. Морфил включва фрагменти от " Под игото ", стихотворението на Вазов " Де е България? ", Български национални песни на братя Миладинови, спомените на Ив. Е. Гешов за турските зандани... В тая граматика вилнеят еничари и башибозуци, там са Бойчо и Рада, хайдутите и въстаниците, и Русия е там... Тъй студентите в Оксфорд учат български език, българска литература и българска история... Да не се отбивам.
Г-жа " преводачката " е над тия неща. Надскочила е тя своите движимости наставници, тия безконечни кириакстефчовци, тия мазни прислужници на Империята (все едно коя), тия сладкогласни възпевачи на непознатия интерес (все едно чий), които вменяват на българския народ личното си угодничество, ненавиждат неговия безумен ентусиазъм към независимост и знание, и се отвращават от душата българска, архаична им се види някак, вехта, спарена, мъртва!
Г-жата знае, че нейното действие е кощунствено. Каза го по Българска национална телевизия така сприхаво и троснато, та си показах хаджи Ровоама. Знае г-жата, че светотатства. Обаче си има задача. Спасителна. Народ ще избавя. И залага своето красно име. Като предателя Рачко Пръдлето, дето " за едната чест живее и за едното красно име ".
И по какъв начин наподобява тая избавителна задача? Ето по какъв начин:
" Трябва ли да се отреже част, с цел да се резервира цялото? Трябва ли да се отреже крак, с цел да се резервира живота на индивида? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст ( " Под игото " - б.а.), с цел да може информацията от него да стигне до днешните и идните генерации? Нашият отговор е " Да ". " (БНТ, утринен блок, 5.12.2019)
Това е то, общителни братя и сестри! " Под игото " е гангренясал крайник, който, бидейки сакрален, е още по-зловреден, тъй като трови и заплашва живота на народа телом и духом, заради което би трябвало да бъде безмилостно и немедленно ампутиран! В името на днешните и бъдни генерации!
Какво е това? Профанация? Фалшификат? Покушение? Не! Ампутация! На словото, на историята, на паметта. За да бъдем безпаметни, безисторични, безсъзнателни, безсловесни, бездуховни. Неодушевени политкоректни твари, един генно модифициран евроатлантически добитък, че да ни водят и карат.
За това става дума.
П.С. Тръпки ме побиват при мисълта, че госпожа Н.Ст. ще тръгне да превежда и " Чичовци "...
Така написа на титулната страница на " превода " на " Под игото ". Демек - в този момент е моментът, читателю драги! Туй ти е късметят! Книгата те чака на рафта " Учебни пособия ". " Преводачката " е Нели Стефанова, накратко - Н.Ст. Издателството е " Византия ", чиято палитра е леко странна - детски приказки, йога, маски за коса, диети, торти, препоръки по какъв начин да забогатеем, разговорници, пособия (английски идиоми, съветски падежи) и така нататък Само съновници липсват.
Прочетох " превода ". От едното любознание. То се не чете, общителни! Както си четеш Вазова и потъваш в неговия пленителен, звънък и дъхав език, и - о, смут! Неожидано приключение! Посред изречението - скоби! В скобите - пояснения, непотребни и несмислени! Уж за просвещение национално! Какво ти просвещение! Сущи словесний башибозук!
То е все едно да вземеш едно цвете, да го стиснеш посред страниците на една въздебелшка книга, да туриш връз нея да поприседне Коно Крилатия (от " Чичовци " ), дето е така телесно внимателен, че мяза на бъчва в гащи, пък след това да се дивиш що от цветето не лъха мирис! Ами по какъв начин да лъха, като си го умъртвил! И с думите е по този начин, общителни!
Г-жа Н.Ст. разправя, че отдала 10 години от драгоценния си живот на тоз изнурителен труд! И заради что, пита се!?
За да " преведе " на дечицата наши що значат такива " непознати " думи: мале, тейко, дъщеря, къщя, вратня, дувар, гръмотевица, светлик, лазур, синджир, хрътка, шушукам, гълча, гълчава, мълком, сегиз-тогиз, господар, чучур, чемшир, чардак, стряха, трапеза, етажерка, шкаф, миндер, фъртуна, вихрушка, лапавица, жарава, дворец, злополучен, сълзици, росица, ветрец, пряпорец, бранители, сетнини, деятел, затвор, ятаган, погибел и прочия?
За да " изясни ", че стомната е глинен съд, черешовото топче - оръдие от черешово дърво (Ах, какво изобретение!), дядо Иван - Русия (Ти да видиш!), газената ламбица - нек`ва лампа; че тутакси, мигом и на часа значи незабавно (Беден български език! Три думи за едно и също!), че пазвата е място сред гърдите и облеклото, а кандилцето - дребна маслена лампа, която служи за осветяване или за църковни ритуали.
И колчем нейде из романа зажуми и затрепка кандилце и захване да хвърля загадъчни сенки, непроменяемо следва туй безконечно изложение. Същото е със стрехите, чардаците, урвите и така нататък Ха чети! Ако пък някоя мома примре от вседушевно неспокойствие, тя никак не е примряла, ами е уплашена! Обръщението мари (Мари, дъще! Мари, моми!) гложди деликатния слух на г-жата, та е списала следующата рекомендация - " в днешно време вместо " мари " бихме споделили " дами, приятелки ". Ех, дами, к`во знайте вий!
В същото време най-внезапно воденицата е станала мелница, беят - кмет, конакът - турско кметство, потурите - шалвари, а пандуринът, тоя елементарен селски жандарм - телохранител. И така, на кмета ще споделяме " бей ", на кметицата - " беювица " или " бейка ", а на служителя на реда - " заптие ". Имаме си и жив образец - един пандурин, който отнапреж стана заптие, след това бей, а през днешния ден - падишах с целия антураж башибозуци.
Когато чорбаджи Марко пита притворно (щото мисли като по какъв начин да отърве Соколов от кауша), а точно - " Кога ще пристигна беят на конака? ", следва " превод " - " Кога кметът ще дойде на работното си място? " … Йес!
Когато се появяват башибозуци, за " преводачката " те са просто турски бойци на коне. Толкоз. Мило, общително и политкоректно. Отпосле (под зловредното въздействие на Вазов, очевидно) г-жата е прозряла някои работи и башибозуците към този момент са жестоки и свирепи.
Обяснението за Св. Седмочисленици е покъртително - " събирателно наименование на 7 светци, основатели и разпространители на глаголицата и кирилицата ". И кои са тия седмината, впрочем?! Да не би инцидентно да са светите Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий? Знае ли човек?
Ако ти, неразумний читателю, си мислиш, че Васил Левски е йеродякон Игнатий, то си в надълбоко подвеждане. Дякон е единствено название, нещо като прякор на Апостола, не нравствен ранг! А пък " Апостолството е агитация и организация на националноосвободителната битка на територията на поробена България ". Как така поробена!? Оня ден госпожа " преводачката " хортуваше за османско наличие!
Ама що ли изисквам, откакто император Траян бил Троян и затуй градът Троян носи неговото име (то добре, че не иде от Троянския кон!). Пък античният Филипи, който е сред Драма и Кавала и гдето през 42 година пр.н.е. Октавиан Август и Марк Антоний съкрушават Брут и Касий, не е никакъв Филипи, а Филипополис, тоест Пловдив! И се чудя аз кой в този момент е моят роден град - Филипи или Филипополис? Ама то за чудене площад няма! Филипи ще да е! Туй си е сензация в историческата просвета! В тая грандиозна борба вземат участие общо 200 000 души (36 легиона), а т`ва Плутарх, т`ва Светоний рупат репи и нищо не подозират!
А в този момент, о, общителни мои, четете и сравнявайте!
" Преводът ", както към този момент се догадихте, е в курсив:
- " Пийте бре, маскари! " ( " Пийте бре, палавници! " )
- " Гочо, иди отвори севлевия (направения от кипарисово дърво) сандък и ми донеси кесията с минцовете (с австрийските златни монети) "
- " Анко Разпопчето се стряпаше (се спъваше) от позор, колчем (когато, щом) срещнеше човек в панталони от черно сукно (в европейски панталони от черен мек вълнен плат) "
- " Ревеш като бурия! " ( " Ревеш като тромпет! " )
- " Докторът малко го беше еня " ( " На доктора не му пукаше " )
- " Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители (яростни привърженици) на новото умствено придвижване (на устрема към образование) "
- " Между другите викове чуваше се и дръгливият (грубият, дрезгав) глас на пандурина (въоръжения надзирател, бодигард) "
- " Вържи попа да е спокойно селото " ( " Отстрани водача и групата ще се разпадне ".
- " Господа, тук се пръскат революционни хрумвания срещу страната на негово величество султана! " ( " тук се популяризират хрумвания за коренна смяна на империята " )
- " Тъкмо по кое време наша Лала дигна трапезата и прочия (и по този начин нататък), аз зачух крамолическа агитация у вас (аз дочух гръмко говорене, като че ли се карате у вас), бай Марко... Защо беше тая агитация (тая кавга, викове), рекох си умствено (рекох си наум)... "
- " Булка Цанковица шеташе към гощавката " ( " беше заета с приготвянето и сервирането на ястията " )
- " Косата му, която изхвъркаше, мазна и несресана отзади, отдолу под кирливия му фес " ( " Косата, която се подаваше откъм гърба от мръсната му шапка, мазна и несресана " )
- " Топът се цъфна, а джепането си изхрачи единствено на няколко разкрача надалеч " ( " Топът се спука, а взривното вещество изхвърча единствено на няколко крачки напред " )
- " Подир два часа непреодолим вървеж из урвести и диви места " ( " След два часа мъчно вървене по стръмни места " )
- " Върла отиваше пътеката " ( " Трудна за нанагорнище беше пътеката " )
- " Родолюбивите излияния се спотаиха " ( " Хората стопираха да вършат патриотични изказвания " )
- " Огнянов остана самси " ( " Огнянов остана самичък " )
- " Ламбицата жумеше " ( " Малка лампа светеше " )
- " Влажна и зелена усойка, из която къркаше дребна баричка " ( " Тъмна горичка, из която ромолеше малко поточе " )
- " Никой птичи глас, никое цвъртение " ( " Не се чуваха песните на птиците " )
- " Турските потери " ( " Групи въоръжени лица, които преследват някого " )
- " Турци, набучени и нащръхнали с оръжия " ( " Турци, въоръжени до зъби " )
- " Ордата мръдна отново. Зурните и тъпаните гръмнаха " ( " Ордата още веднъж потегли. Турската музика засвири " ).
И по този начин - 300 и недостатък страници! И 6000 думи, изрази, идиоми, пословици и поговорки - посечени! Тъй Н.Ст. реновира Вазов. То е като да туриш PVC дограма на възрожденска къща, да плеснеш тапети върху стенописите черковни, да лиснеш асфалт връз калдъръма и да нацвъкаш пл. " Св. Неделя " с големи светещи пластмасови гъби!
" Краставо заптие! ", вика Бойчо Огнянов, обладан от езика на омразата. " Обикновен турски служител на реда ", глоби го г-жата и смърцафърцва го политкоректно.
" Дядо Иван, дядо Иван! ", вика Мичо Бейзадето. " Русия! Русия! ", превежда г-жата, да не би някой да не знае.
" Руссиян! Руссиян! ", така Мунчо назовава Огнянов. " Руснак! Руснак! ", дудне г-жата.
" Ждъ кажа на Руссиана и вас да заколи! ", вика Мунчо. " Ще кажа на руснака и вас да заколи! ", примъква се г-жата.
Утре някой така ще ъпгрейдва и реновира " Под игото ", та Бойчо Огнянов ще се окаже избягал пандизчия, руснак, умъртвил двама турски полицаи; Рада - тъпа даскалица, лузърка отсекъде; въстаниците - хейтъри; Мунчо - трол; башибозуците - мнооо яки убийци!; а българите - паплач русороби в алкохолно опияние. Героите няма да беседват - те ще си пишат, няма да бродят по моравата - те ще сърфират. " Пиянството на един народ " ще се назовава " За вредата от всеобщия алкохолизъм по време на Възраждането ", а самият разказ - или " 500 години рахатлък ", или " Под метафората ".
Не се майтапя.
Нищо не идва на празно място.
Помните ли какъв душесмут разтресе елитарния паноптикум, когато българите избраха " Под игото " за собствен обичан разказ? Каква блъвня блъвнаха пренаскърбените и озлочестени елитарници!
" Посредствен разказ без литературни качества " ; " най-тъпата, най-елементарната, най-примитивната, отвратителна българска книга ", " несравним отпадък ", " доктринерен и прост ", " цялостен неуспех ", " патриотарско факсимиле ", " националистически идиом ", " провокира антагонистични настроения ", " възбужда етническа ненавист " ; разказ, който - внимание! - " е прекомерно български, архаично български, старомоден, вмирисан, неясен за децата ни, написан на един мъртъв език "...
И присъда произнесоха: " Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга "...
30 години продължава тая война против " Под игото ", против Вазов, против Възраждането, против Освобождението и против българската история въобще! Ято мудрословеснейши патки - социолози, политолози, антрополози, философи, литератори, публицисти, историци Божем - поучават българския народ, туй " творение тъпо, примитивно и стереотипизирано ", че турското робството е " 500-годишен рахатлък ", " наивна приказка ", " метафора ", че Априлското въстание е " селска кавга ", Баташкото кръвопролитие - " мит ", че Русия не е избавител, а подтисник, че Освобождението е иго, а робството - свобода; че тъпият народ се е вкопчил в " Под игото ", щото си обича робството, заради своето " мозъчно малоумие, цивилизационна недъгавост, предразсъдъчно схващане и естетска непълнота "!
Обаче тоя народ, тоя " зомбиран мазохистичен плебей ", помни. " Паметта е пагубна! ", изсъска една дама. " На децата Вазов не им би трябвало! Стига им да знаят британски и компютри! ", постанови мастит жител на елитарния кьошк.
И госпожа Н.Ст. мисли така, щото децата били говорели на британски. Ако туй е огромният напън, първото издание на " Под игото " е на британски, не на български - романът е оповестен в Лондон през 1893 година от могъщото издателство Heinemann`s International Library. Преводач - проф. Уилям Морфил, създател на първата българска граматика на британски и учител по български и съветски в Оксфорд. В граматиката проф. Морфил включва фрагменти от " Под игото ", стихотворението на Вазов " Де е България? ", Български национални песни на братя Миладинови, спомените на Ив. Е. Гешов за турските зандани... В тая граматика вилнеят еничари и башибозуци, там са Бойчо и Рада, хайдутите и въстаниците, и Русия е там... Тъй студентите в Оксфорд учат български език, българска литература и българска история... Да не се отбивам.
Г-жа " преводачката " е над тия неща. Надскочила е тя своите движимости наставници, тия безконечни кириакстефчовци, тия мазни прислужници на Империята (все едно коя), тия сладкогласни възпевачи на непознатия интерес (все едно чий), които вменяват на българския народ личното си угодничество, ненавиждат неговия безумен ентусиазъм към независимост и знание, и се отвращават от душата българска, архаична им се види някак, вехта, спарена, мъртва!
Г-жата знае, че нейното действие е кощунствено. Каза го по Българска национална телевизия така сприхаво и троснато, та си показах хаджи Ровоама. Знае г-жата, че светотатства. Обаче си има задача. Спасителна. Народ ще избавя. И залага своето красно име. Като предателя Рачко Пръдлето, дето " за едната чест живее и за едното красно име ".
И по какъв начин наподобява тая избавителна задача? Ето по какъв начин:
" Трябва ли да се отреже част, с цел да се резервира цялото? Трябва ли да се отреже крак, с цел да се резервира живота на индивида? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст ( " Под игото " - б.а.), с цел да може информацията от него да стигне до днешните и идните генерации? Нашият отговор е " Да ". " (БНТ, утринен блок, 5.12.2019)
Това е то, общителни братя и сестри! " Под игото " е гангренясал крайник, който, бидейки сакрален, е още по-зловреден, тъй като трови и заплашва живота на народа телом и духом, заради което би трябвало да бъде безмилостно и немедленно ампутиран! В името на днешните и бъдни генерации!
Какво е това? Профанация? Фалшификат? Покушение? Не! Ампутация! На словото, на историята, на паметта. За да бъдем безпаметни, безисторични, безсъзнателни, безсловесни, бездуховни. Неодушевени политкоректни твари, един генно модифициран евроатлантически добитък, че да ни водят и карат.
За това става дума.
П.С. Тръпки ме побиват при мисълта, че госпожа Н.Ст. ще тръгне да превежда и " Чичовци "...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ