Това е от онези филми, в които актьорът в главната

Това е от тези филми, в които артистът в основната роля (в случая Брайън Кокс като Чърчил) е толкоз безапелационен, че съумява да компенсира всеки минус на сюжета и да се извиси с гения си до мащабите на фигурата, която показва на екрана. Последният подобен филм, за който се сещам, беше „ “ с Мерил Стрийп – също с много неоснователен и тесногръд сюжет, само че необикновено актьорско преобразяване. Не бих се изненадала, в случай че Брайън Кокс е идващият притежател на „ Оскар “ за ролята си на Чърчил, а номинацията сигурно му е обезпечена. Филмът наблюдава интервал от няколко дни, които са основни в хода на Втората международна война – трите дни, предхождащи десанта в Нормандия. Възрастният и изтощен от сложните военни години Чърчил, още пазещ горчивия спомен от кошмара на Галиполи, е твърдо срещу още веднъж да изпрати хиляди млади момчета в офанзива, която може да се окаже всеобщо ликвидиране.

Главнокомандващите от дълго време са изготвили този проект без него и нямат желание да се преценяват с един раздразним и вперен в предишното дъртак. Единственият съдружник на Чърчил е крал Джордж VІ, само че и той в даден миг се отхвърля от директна интервенция във военните дейности. В една от дребното в действителност мъдри и въздействащи подиуми във кино лентата кралят споделя на Чърчил: „ Моето място не е на фронта, а е тук. Аз просто би трябвало да живея, с цел да вдъхвам вяра. “ Актьорът Джеймс Пюрфой е необикновен в ролята на заекващия крал, а в тази сцена е може би по-добър от самия Колин Фърт.

Брайън Кокс като Чърчил е във всяка сцена на този филм, в множеството сниман напълно от близко. Присъствието му е толкоз мощно, че изцяло демонстрира магията на огромния политик – ядосан на ориста, само че постоянно деликатен към елементарните хора, с красиви светли очи, които греят, когато се усмихва, и незабавно печелят събеседника с точните думи във всеки миг.

В съвсем всяко друго отношение филмът е по-скоро несъвършен. Сценаристът Алекс декор Тънзелман няма никакъв опит, а и е трансформирал част от събитията – изцяло ненужно изпитание. Така филмът е плакатен и неоснователен – да вземем за пример Клеми Чърчил, другояче чудесната Миранда Ричърдсън, е показана като огорчена и разочарована от брака си жена, а в действителност семейство Чърчил са се обичали доста мощно. Нищо от тази непосредственост не е показано на екрана.

Незнайно за какво тази година ни чакат цели два кино лентата с Чърчил в центъра на събитията. В  в ролята на Чърчил е. Предстои да забележим по какъв начин се е справил, тъй като в случай че не друго, то най-малко като Чърчил Брайън Кокс е безусловно съвършен.