Кравешка шарка: Как човекът победи един от най-смъртоносните вируси
Т ова е изключително рисково заболяване: единствено през 20 век едрата шарка убива 300 милиона души в света. През 1980 година СЗО афишира вируса, причиняващ смъртоносната болест, за изцяло отстранен. Това посочва Фред Шуалър за .
Как беше реализиран този триумф?
На 8 май 1980 година е маркирано едно от най-големите достижения на науката: елиминирането на вируса на едрата шарка. Преди тази дата рисковото вирусно заболяване дефинира хода на човешката история като убива милиони хора по света. Само през XX век вирусът лишава живота на към 300 милиона души.
След стотици години старания в региона на науката и публичното здраве, въведената през 1970-те години международна имунизационна стратегия поставя завършек на бича на едрата шарка. Но по какъв начин е била създадена първата ваксина в света и за какво е значимо, че имунизацията към момента се съхранява и употребява в случаи на маймунска едра шарка?
Кравешката шарка - да се учиш от фолклора
Научният генезис на имунизациите в действителност идва от фолклора. През XVIII в. се носят клюки, че дойки в Англия постоянно боледуват от леки случаи на кравешка едра шарка, само че рядко се разболяват от едра шарка.
Кравешката шарка е сходна на едрата, само че е по-лека и в този момент е известно, че се предава от вирус от същото семейство като едрата шарка.
Когато доктор Едуард Дженър научава за кравешката шарка, стартира да опитва с нейния вирус в работата си по създаването на ваксини. През 1790 година Дженър употребява игла, с цел да сложи доза гной от кравешка шарка под кожата на 9-годишно момче. Когато по-късно момчето е изложено на едра шарка, се оказва, че е ваксинирано.
Дженър не е първият, който употребява гной за предотвратяване от зараза. Подобни процедури се появяват независимо в доста райони на света, в това число в Турция, Китай, Африка и Индия - още през X век. Докато китайските лекари са издухвали в носа изсушен, надробен материал от едра шарка, турските и африканските лекари са вкарвали гной под кожата, сходно на Дженър. Въпреки че тези способи били рискови, хората приемали лека форма на болестта и дребен късмет за гибел в подмяна на отбрана от едра шарка.
Едва след проучванията на Дженър научният свят вижда ролята, която гнойта може да изиграе за попречване на едра шарка.
Ваксинацията се популяризира
В страни като Англия, Германия и Съединени американски щати имунизацията е безвъзмездна за всички жители, а по-късно става наложителна. Жените от висшето общество на драго сърце се подлагат на имунизация, с цел да предотвратят появяването на петна по лицето, а на хората, имунизирани или излекувани от едра шарка, се позволява да работят с деца.
Въпреки това, както и през днешния ден, имунизацията не е била посрещната с всеобщо утвърждение. Много хора считат, че дребната възможност за гибел при процедурата е прекомерно рискована, а религиозните съперници имат вяра, че имунизацията пречи на Божиите проекти.
През XIX в. антисемитски групи в Германия настояват, че имунизациите са част от световен еврейски скрит план, целящ да навреди на немския народ. Подобни антисемитски конспирации се следят и по време на антиваксърското придвижване за COVID-19.
Съвременна ваксина
Съвременната ваксина против едра шарка е основана през 50-те години на предишния век. Новата ваксина против едра шарка в действителност не съдържа вируса ѝ, а поксвирус - сходен на едрата шарка, само че по-малко нездравословен. Подобно на имунизациите против кравешка шарка, имунизацията провокира появяването на дребна папула в кожата, където вирусът се развъжда. След това защитната система на организма се научава да го разпознава и унищожава.
Въоръжена с този ефикасен и по-безопасен способ за битка с едрата шарка, СЗО започва първата си огромна акция, като се надява да реализира 80% покритие с ваксини във всяка страна. Целта се оказва мъчно постижима, защото доставките на ваксини и здравната инфраструктура в слаборазвитите страни са затруднени.
Въпреки това програмата е извънредно сполучлива. През 1966 година едрата шарка остава ендемична единствено в 33 страни. Последният случай на едра шарка е регистриран в Сомалия през 1977 година Три години по-късно СЗО афишира едрата шарка за изкоренена.
Ваксините против едра шарка са потребни и през днешния ден
Едрата шарка е изключително смъртоносно заболяване, като процентът на смъртност при вируса Variola major е към 30%. Тези, които са оживели, постоянно са оставали с трайни белези и е трябвало да преодолеят изтощителни признаци. Но какво може да научи светът от този триумф?
Усилията за имунизация против едра шарка проправиха пътя за голям брой световни стратегии за имунизация, като тази против полиомиелит и COVID-19. На по-ранните старания за имунизиране против едра шарка изискуем забележителната експедитивност и успеваемост на имунизацията против COVID-19.
Освен това, макар че заболяването е изкоренена, имунизациите против едра шарка са потребни и през днешния ден - те оказват помощ за отбрана против сходни вируси като да вземем за пример маймунската шарка. Понастоящем имунизацията Imvanex против вируса на едрата шарка е утвърдена в Германия за хора, които са изложени на риск от заразяване с маймунска шарка.
Как беше реализиран този триумф?
На 8 май 1980 година е маркирано едно от най-големите достижения на науката: елиминирането на вируса на едрата шарка. Преди тази дата рисковото вирусно заболяване дефинира хода на човешката история като убива милиони хора по света. Само през XX век вирусът лишава живота на към 300 милиона души.
След стотици години старания в региона на науката и публичното здраве, въведената през 1970-те години международна имунизационна стратегия поставя завършек на бича на едрата шарка. Но по какъв начин е била създадена първата ваксина в света и за какво е значимо, че имунизацията към момента се съхранява и употребява в случаи на маймунска едра шарка?
Кравешката шарка - да се учиш от фолклора
Научният генезис на имунизациите в действителност идва от фолклора. През XVIII в. се носят клюки, че дойки в Англия постоянно боледуват от леки случаи на кравешка едра шарка, само че рядко се разболяват от едра шарка.
Кравешката шарка е сходна на едрата, само че е по-лека и в този момент е известно, че се предава от вирус от същото семейство като едрата шарка.
Когато доктор Едуард Дженър научава за кравешката шарка, стартира да опитва с нейния вирус в работата си по създаването на ваксини. През 1790 година Дженър употребява игла, с цел да сложи доза гной от кравешка шарка под кожата на 9-годишно момче. Когато по-късно момчето е изложено на едра шарка, се оказва, че е ваксинирано.
Дженър не е първият, който употребява гной за предотвратяване от зараза. Подобни процедури се появяват независимо в доста райони на света, в това число в Турция, Китай, Африка и Индия - още през X век. Докато китайските лекари са издухвали в носа изсушен, надробен материал от едра шарка, турските и африканските лекари са вкарвали гной под кожата, сходно на Дженър. Въпреки че тези способи били рискови, хората приемали лека форма на болестта и дребен късмет за гибел в подмяна на отбрана от едра шарка.
Едва след проучванията на Дженър научният свят вижда ролята, която гнойта може да изиграе за попречване на едра шарка.
Ваксинацията се популяризира
В страни като Англия, Германия и Съединени американски щати имунизацията е безвъзмездна за всички жители, а по-късно става наложителна. Жените от висшето общество на драго сърце се подлагат на имунизация, с цел да предотвратят появяването на петна по лицето, а на хората, имунизирани или излекувани от едра шарка, се позволява да работят с деца.
Въпреки това, както и през днешния ден, имунизацията не е била посрещната с всеобщо утвърждение. Много хора считат, че дребната възможност за гибел при процедурата е прекомерно рискована, а религиозните съперници имат вяра, че имунизацията пречи на Божиите проекти.
През XIX в. антисемитски групи в Германия настояват, че имунизациите са част от световен еврейски скрит план, целящ да навреди на немския народ. Подобни антисемитски конспирации се следят и по време на антиваксърското придвижване за COVID-19.
Съвременна ваксина
Съвременната ваксина против едра шарка е основана през 50-те години на предишния век. Новата ваксина против едра шарка в действителност не съдържа вируса ѝ, а поксвирус - сходен на едрата шарка, само че по-малко нездравословен. Подобно на имунизациите против кравешка шарка, имунизацията провокира появяването на дребна папула в кожата, където вирусът се развъжда. След това защитната система на организма се научава да го разпознава и унищожава.
Въоръжена с този ефикасен и по-безопасен способ за битка с едрата шарка, СЗО започва първата си огромна акция, като се надява да реализира 80% покритие с ваксини във всяка страна. Целта се оказва мъчно постижима, защото доставките на ваксини и здравната инфраструктура в слаборазвитите страни са затруднени.
Въпреки това програмата е извънредно сполучлива. През 1966 година едрата шарка остава ендемична единствено в 33 страни. Последният случай на едра шарка е регистриран в Сомалия през 1977 година Три години по-късно СЗО афишира едрата шарка за изкоренена.
Ваксините против едра шарка са потребни и през днешния ден
Едрата шарка е изключително смъртоносно заболяване, като процентът на смъртност при вируса Variola major е към 30%. Тези, които са оживели, постоянно са оставали с трайни белези и е трябвало да преодолеят изтощителни признаци. Но какво може да научи светът от този триумф?
Усилията за имунизация против едра шарка проправиха пътя за голям брой световни стратегии за имунизация, като тази против полиомиелит и COVID-19. На по-ранните старания за имунизиране против едра шарка изискуем забележителната експедитивност и успеваемост на имунизацията против COVID-19.
Освен това, макар че заболяването е изкоренена, имунизациите против едра шарка са потребни и през днешния ден - те оказват помощ за отбрана против сходни вируси като да вземем за пример маймунската шарка. Понастоящем имунизацията Imvanex против вируса на едрата шарка е утвърдена в Германия за хора, които са изложени на риск от заразяване с маймунска шарка.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ