Макуахуитъл: Едно красиво, но и ужасно оръжие
Това е оръжие, което ацтекските воини употребяват, с цел да нанасят дълги дълбоки рани, или да посичат нещо, да вземем за пример да обезглавяват конете на войните на Кортес.
По време на конкистадорската си акция в Централна Америка испанският поробител Ернан Кортес се е сражавал с хиляди ацтеки. Те били застрашителен народ от войнствени общества, които основавали бойните си персони на два хищника – орел и ягуар – като мнозина се обличали в облика на тези животни, с цел да плашат враговете си. Воините могли да се причислят към тези общества единствено в случай че са завладели противников бойци или са се популяризирали като велики воини измежду редиците на ацтекската войска. Оръжието им било мечът макуахуитъл – сходно на сопа оръжие със стърчащи от краищата обсидианови остриета, с които воините пребивали жертвите си до гибел.
Макуахуитълът е най-важното оръжие, употребявано от ацтекските бойци. То е тип меч, издълбан от дърво и прикован с острие от части обсидиан и битумно лепило. Повечето екземпляри са били дълги към 1 метър, само че други са били с такива размери, че е трябвало да се държат с двете ръце. Той се появява рядко, в случай че въобще се появява в Мезоамерика през по-ранните времена, когато войната е била по-скоро активност за елита, тъй че се допуска, че необятната му приложимост измежду ацтеките се е появила в отговор на нуждата от въоръжаване и образование на огромни армии от простолюдието допустимо най-бързо и дейно.
По време на борба един завоевател написа, че е видял „ индианец да се бие против конник, а индианецът нанесъл подобен удар в гърдите на коня на своя съперник, че го раздрал до вътрешностите и той паднал мъртъв на място. И същия ден видях различен индианец да нанася на различен кон подобен удар във врата, че той се просна мъртъв в краката му “. От тези разкази научаваме, че макуахуитълът е имал за съществена цел да осакатява съществено и да разчленява врага.
Страница от Кодекса Мендоса
Ацтеките употребявали по сходен метод (като алебард) и едно друго близкородствено оръжие, наречено тепозтопили. Те били издълбани от дърво и имали дълга, необятна, клиновидна глава, снабдена с редица обсидианови остриета, сходно на макуахуитъл. Дължината им варирала от 1 до 2,10 метра. Войните би трябвало към този момент да могат да си служат с такова оръжие по време на първия си опит на бойното поле. То им разрешавало да стоят в задната част на линията и да удря с него врага от безвредно разстояние, до момента в който по-опитните воини се борят в ръкопашен пердах в предната част на линията.
