Това е най-нашумелият неанглоезичен филм на 2015-та заедно с унгарския

Това е най-нашумелият " неанглоезичен " филм на 2015-та дружно с унгарския " Синът на Саул ".  И двата са любимци за чуждоезичен " Оскар " с равни шансове. Турският " Мустанг " в действителност е френско предложение за премиите на Киноакадемията на актрисата и режисьорка Дениз Гамзе Ергювен. Лентата към този момент е с 20 награди по целия свят, измежду които " Лейбъл Европа Синемас " в Кан, и номинации за " Независим дух " и " Златен глобус " зад океана.

По време на прожекцията настроението в " Дом на киното " беше приповдигнато, залата препълнена, само че сякаш след края витаеше дух на всеобщо незадоволство и на излъгани упования. Аз също съм колеблив и нерешителен в преценката си...
Такива филми извършват значима роля като коректив и зов за независимост. Историята споделя за пет сестри, които живеят на турското крайбрежие до огромния град Трабзон. Главната героиня и разказвачка е Лале (Гюнеш Шенсой) – най-малката, своенравна, пакостлива и вироглава. Най-голямата е Сонай (Илайда Акдоган) – самоуверена и дръзка. Другите са Семла – спокойна, тиха и инертна, само че потайна;  Ече (Елит Искан) – недоловимо язвителна и сардонична  и Нур (Дога Зейнеп Догуслу) – кротка, нежна, само че не и жертва на събитията.

В последния образователен ден те си играят в морето с момчета, облеклата им са мокри, качват се на раменете на младежите, бутат се... Съседка ги наклеветява, че са се " отърквали " нахално и настава пъкълът...

Баба им (Нихал Колдаш) – скромна, спретната и работлива добродушна жена, ги е отгледала всемирски и съвременно, без забрани, само че в този момент необяснимо се изплашва от " хорското мнение ". Подкокоросва я сприхавият, демодиран, недоверчив и раздразним мустакат чичо Ерол (Айберк Пекчан), който я мъмри: " даде им прекомерно доста независимост ". И от едно умерено, съвременно и светско настояще - въпреки всичко Трабзон е огромен и развъртян град - сестрите прескачат в средновековието. Прибират им компютрите и телефоните, стопират ги от учебно заведение, не разрешават им да излизат, учат ги да готвят и да се харесват на мъжете, обличат ги в безформени облекла и ги превеждат през центъра на " сгледа ", с цел да им намерят небрежно съпрузи. Коват се порти, заваряват се решетки, къщата замязва на затвор. За тях към този момент няма нито обучение, нито самостоятелност, нито независимост, нито другарство с противоположния пол на равна нога, нито усеща, нито обич! Задружни и сплотени, сестрите се бунтуват. Всяка се оправя, както може – една се преборва за обичания, друга се покорява, само че лъже, че е " спала с доста мъже ", трета случайно " мърсува ", а по-късно ненадейно се самоубива. Всъщност единствената същински свободна и неувредена от издевателството – устойчива, непреклонна, съобразителна и предприемчива е Лале. Всяка друга прави някакъв компромис, прекършва се и се предава ненапълно на събитията и на фамилния и обществен напън. А веднъж повредена, уязвена и засегната, душата мъчно се възвръща...

Такива филми би трябвало да има. Те извършват значима роля като коректив и зов за независимост, сигнализират за дълбоки проблеми. Въпросът е, че в съответния случай художественият резултат ми се коства по-слаб и зависещ спрямо историята, проблематиката, даже злободневността, актуалността и обществено-политическия възторг, т.е. признанието не е толкоз за кино лентата, що се касае за тематиката. Но може и да бъркам...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.