Човекът с показалката
Това е обичаната ми подигравка от “Ню Йорк таймс ”. Тя демонстрира за какво Доналд Тръмп стана и може отново да стане президент на Съединени американски щати и за какво демократите желаят да сменят Джо Байдън като собствен президентски претендент.
Тази подигравка онагледява дебата сред двамата предишния четвъртък, който можем да обобщим с констатацията на Джонатан Суифт от 1710 година: “Лъжата лети, а истината куца след нея ”.
Тя демонстрира за какво и по какъв начин партията на Еманюел Макрон загуби европейските избори и за какво на демократичния френски президент може да се наложи да съжителства с крайнодясно държавно управление.
Тя изяснява за какво и демонстрира по какъв начин така наречен “градска десница ” у нас загуби половината от гласовете си на последните парламентарни избори. И предвижда, че ще загуби още, в случай че продължава по същия метод.
Тя изяснява за какво 70 на 100 от българите не гласоподаваха на 9 юни и разрешиха на немислима до неотдавна политическа екзотика да се настани в Народното събрание им.
Ако демократичните демократи по света и у нас отстъпват, то не е тъй като им липсва безапелационен роман, а тъй като са стигнали до ситуацията на индивида с диаграмата и показалката от карикатурата. Хората към този момент не желаят даже да ги слушат. Камо ли да ги чуят. Камо ли да ги схванат. Камо ли да им повярват. Камо ли да ги последват.
Разказът на триумфиращите популисти е подправен, само че аргументите да го има и да убеждава са същински. Те са паниката, страхът и гневът на губещите от развиването. Лъжата лети върху крилете на страстта.
Следователно, с цел да стартира отново да слуша индивида с показалката, публиката, стълпена пред кресливия оратор от карикатурата, би трябвало първо да се успокои и да се върне към разсъдъка си. В България това няма да стане с нова предизборна акция след два месеца.
На второ място, би трябвало да се разделим с наивната визия, че инспекцията на обстоятелства убива лъжата. Животът демонстрира противоположното. Те опровергават ли опровергават, а тя отново лети ли, лети. Защо ли? Защото тези, които ѝ имат вяра, нямат рационални претекстове. Те не имат вяра тъй като е рационално, а тъй като им харесва. Защото ненавиждат всичко друго. Или тъй като се опасяват да се признаят за излъгани.
Тук внимание заслужава процесът. За да опровергаеш подправена вест, първо би трябвало да я повториш. Така че да стигне и до тези, които още не са я чули. При демокрацията публиката има избор и той е свободен. Опровергаването значи, че тя избира сред тебе и лъжеца и нищо не подсигурява, че ще избра теб. Особено, в случай че не е рационално стимулирана.
С това не желая да кажа, че толкоз модерното регулиране на обстоятелства (fact-checking) e ненужно. Точно противоположното. То обаче е незадоволително, тъй като е “куцане ” след лъжите, след от ден на ден и все по-нови неистини - тъкмо в смисъла на Джонатан Суифт и на карикатурата, с която започнах. Казано купешки, тъй като е реактивен, а не самодеен метод.
При това опровергаването на лъжите напълно не стопира тяхното повторение и не понижава въздействието им измежду обширни сегменти на публиката, блестящо удостоверение за което е връзката на Тръмп и на по-дребните му сходства в Европа.
Това постанова въпроса: Не е ли по-ефективно вместо да “отстрелваш ” неистина по неистина, да се прицелиш в достоверността на източника им? Посееш ли съмнение към него, то се популяризира върху всичко, което той споделя.
Еврото ще ни отнеме суверенитета, еврото ще вдигне цените, еврото ще вдигне лихвите по ипотеките, ще ни принуди да плащаме задълженията на гърци, италианци, испанци и прочие Всичко това са неистини.
Можете да ги опровергаете една по една с диаграма и показалка в ръка. Но за задачата ще ви се наложи да ползвате понятия, които гасят тв приемника на необятната аудитория или му сменят канала - като да вземем за пример кредитен рейтинг, цени и рентабилност на облигации, рискова награда или мютюализиран дълг.
Да си спомним, че става дума за аудитория, която едвам сте предиздвикали да ви слуша. Тези учени думи, като се изключи че я отегчават, я отчуждават, карат я да се усеща тъпа и неука, т.е. стимулират я да ви ненавижда.
Няма ли резултатът да бъде по-голям, в случай че просто попитате за какво този, който я плаши с еврото, икономисва в евро, купува си парцели в евро, подписва контракти в евро и праща децата си да учат в страни от еврозоната?
Ако единствено с инспекция на обстоятелства се опитваме да надвием лъжата, значи да играем против непочтен противник по правила, които не можем да му наложим. Това може да наподобява красиво, само че е наивно.
Битката с лъжата не стартира от нейното наличие, а от осведомителния дневен ред на обществото. Т.е. не от това, което се споделя или написа, а от това защо се приказва и написа. По-добрата тактика от тичането след лъжеца с показалка и диаграма в ръка, е налагането на лично осведомително меню, изтласкването на дезинформатора от вниманието на обществото, стесняването на оперативното му пространство и изолирането му. За това битите в последните избори по света и у нас не направиха съвсем нищо. Те не постановиха собствен информативен дневен ред. Оставиха това на антисистемните партии.
В положителните остарели времена, когато под медии разбирахме единствено печата, организациите, радиото и малкия екран, осведомителното меню определяше “пазачът на входа ”, т.е. редакторът в тях, който е олицетворение на несъмнено политическо статукво.
Това към този момент не е по този начин, тъй като интернет технологията и международната мрежа разшириха общественото пространство отвън обичайните медии и сътвориха нови обществени пространства или нови медии каквито са търсачките, платформите и обществените мрежи. Там “пазач на входа ” е логаритъмът - видимостта, значимостта е функционалност на търсенето. Публиката е първо консуматор, по-късно - жител.
Дали признаваме обществените мрежи за медии в класическия смисъл на думата, тъй като отговорността за наличието в тях е размита, е повече научен в сравнение с на практика въпрос. Те са справедлива действителност, втора действителност, информационна “вода ”, в която и класическите медии плуват. В края на краищата medium (мн. ч. media) значи среда, въпреки някои да избират да го схващат като средство. Следователно, в случай че искаш да налагаш информативен дневен ред, не можеш да ги заобиколиш или да ги игнорираш. Забележително е, че постоянно критиците на обществените медии са и дейни участници в тях.
За най-после оставих най-скандалното - считам, че в случай че желаеме да се преборим с лъжата, би трябвало да оправдаваме понятието агитация. Или най-малко да го освободим от негативните конотации в всеобщото ежедневно схващане.
Съвсем безпричинно пропагандата се счита за несъвместима с демокрацията. Основоположникът на теорията на пропагандата, американецът от австрийски генезис Едуард Бернайс написа тъкмо противоположното - че тя е не просто съвместима, само че нужна в демократичното общество.
“Съзнателната и умна операция на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл на демократичното общество ”, написа той. ”На доктрина всеки жител си сформира мнение по обществени въпроси и проблеми на персоналното държание. На процедура, в случай че всички хора трябваше да учат сами неразбираемите стопански, политически и етични данни, свързани с всеки въпрос, те щяха да намерят за невероятно да стигнат до умозаключение за нищо. Ние непринудено сме се съгласили да позволим на невидимо държавно управление да пресява данните и да акцентира най-важните въпроси, тъй че полето на избора ни да бъде стеснено до на практика пропорции… ”
По-нататък създателят изяснява, че пропагандата не е зло по природа, а може да стане такова според от задачите, за които се употребява.
“С инструментите, посредством които публичното мнение се провежда и концентрира може да се злоупотребява. Но такава организация и фокусиране са нужни за подредения живот ”.
И фактически, представяме ли си демокрацията без предизборни акции, които са тъкмо агитация? Представяме ли си свободния пазар без реклама, която е характерен тип агитация? Имаме ли нещо срещу пропагандата на имунизациите и ограниченията за сигурност по време на пандемията? Защо Европейската комисия има зам.-председател, отговарящ особено за налагането (т.е. точно за пропагандата) на “нашия европейски метод на живот ”?
Ако си представяме, че на гигантската пропагандна машина на Владимир Путин можем да противопоставим единствено справедлива информация, значи имаме вяра, че можем да победим единствено с пушки и шашки съперник, въоръжен с артилерия, ракети и атомни бомби.
Резултатите от поредицата избори в България и в Европа и прогнозите за изхода от президентските избори в Съединени американски щати са сигнал да се събудим от демократичния сън. “Краят на историята ” се отсрочва несигурно. Владимир Путин няма да затвори фабриката си за неистини. Ние би трябвало да затворим нашата фабрика за илюзии, както споделяше президентът Петър Стоянов.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тази подигравка онагледява дебата сред двамата предишния четвъртък, който можем да обобщим с констатацията на Джонатан Суифт от 1710 година: “Лъжата лети, а истината куца след нея ”.
Тя демонстрира за какво и по какъв начин партията на Еманюел Макрон загуби европейските избори и за какво на демократичния френски президент може да се наложи да съжителства с крайнодясно държавно управление.
Тя изяснява за какво и демонстрира по какъв начин така наречен “градска десница ” у нас загуби половината от гласовете си на последните парламентарни избори. И предвижда, че ще загуби още, в случай че продължава по същия метод.
Тя изяснява за какво 70 на 100 от българите не гласоподаваха на 9 юни и разрешиха на немислима до неотдавна политическа екзотика да се настани в Народното събрание им.
Ако демократичните демократи по света и у нас отстъпват, то не е тъй като им липсва безапелационен роман, а тъй като са стигнали до ситуацията на индивида с диаграмата и показалката от карикатурата. Хората към този момент не желаят даже да ги слушат. Камо ли да ги чуят. Камо ли да ги схванат. Камо ли да им повярват. Камо ли да ги последват.
Разказът на триумфиращите популисти е подправен, само че аргументите да го има и да убеждава са същински. Те са паниката, страхът и гневът на губещите от развиването. Лъжата лети върху крилете на страстта.
Следователно, с цел да стартира отново да слуша индивида с показалката, публиката, стълпена пред кресливия оратор от карикатурата, би трябвало първо да се успокои и да се върне към разсъдъка си. В България това няма да стане с нова предизборна акция след два месеца.
На второ място, би трябвало да се разделим с наивната визия, че инспекцията на обстоятелства убива лъжата. Животът демонстрира противоположното. Те опровергават ли опровергават, а тя отново лети ли, лети. Защо ли? Защото тези, които ѝ имат вяра, нямат рационални претекстове. Те не имат вяра тъй като е рационално, а тъй като им харесва. Защото ненавиждат всичко друго. Или тъй като се опасяват да се признаят за излъгани.
Тук внимание заслужава процесът. За да опровергаеш подправена вест, първо би трябвало да я повториш. Така че да стигне и до тези, които още не са я чули. При демокрацията публиката има избор и той е свободен. Опровергаването значи, че тя избира сред тебе и лъжеца и нищо не подсигурява, че ще избра теб. Особено, в случай че не е рационално стимулирана.
С това не желая да кажа, че толкоз модерното регулиране на обстоятелства (fact-checking) e ненужно. Точно противоположното. То обаче е незадоволително, тъй като е “куцане ” след лъжите, след от ден на ден и все по-нови неистини - тъкмо в смисъла на Джонатан Суифт и на карикатурата, с която започнах. Казано купешки, тъй като е реактивен, а не самодеен метод.
При това опровергаването на лъжите напълно не стопира тяхното повторение и не понижава въздействието им измежду обширни сегменти на публиката, блестящо удостоверение за което е връзката на Тръмп и на по-дребните му сходства в Европа.
Това постанова въпроса: Не е ли по-ефективно вместо да “отстрелваш ” неистина по неистина, да се прицелиш в достоверността на източника им? Посееш ли съмнение към него, то се популяризира върху всичко, което той споделя.
Еврото ще ни отнеме суверенитета, еврото ще вдигне цените, еврото ще вдигне лихвите по ипотеките, ще ни принуди да плащаме задълженията на гърци, италианци, испанци и прочие Всичко това са неистини.
Можете да ги опровергаете една по една с диаграма и показалка в ръка. Но за задачата ще ви се наложи да ползвате понятия, които гасят тв приемника на необятната аудитория или му сменят канала - като да вземем за пример кредитен рейтинг, цени и рентабилност на облигации, рискова награда или мютюализиран дълг.
Да си спомним, че става дума за аудитория, която едвам сте предиздвикали да ви слуша. Тези учени думи, като се изключи че я отегчават, я отчуждават, карат я да се усеща тъпа и неука, т.е. стимулират я да ви ненавижда.
Няма ли резултатът да бъде по-голям, в случай че просто попитате за какво този, който я плаши с еврото, икономисва в евро, купува си парцели в евро, подписва контракти в евро и праща децата си да учат в страни от еврозоната?
Ако единствено с инспекция на обстоятелства се опитваме да надвием лъжата, значи да играем против непочтен противник по правила, които не можем да му наложим. Това може да наподобява красиво, само че е наивно.
Битката с лъжата не стартира от нейното наличие, а от осведомителния дневен ред на обществото. Т.е. не от това, което се споделя или написа, а от това защо се приказва и написа. По-добрата тактика от тичането след лъжеца с показалка и диаграма в ръка, е налагането на лично осведомително меню, изтласкването на дезинформатора от вниманието на обществото, стесняването на оперативното му пространство и изолирането му. За това битите в последните избори по света и у нас не направиха съвсем нищо. Те не постановиха собствен информативен дневен ред. Оставиха това на антисистемните партии.
В положителните остарели времена, когато под медии разбирахме единствено печата, организациите, радиото и малкия екран, осведомителното меню определяше “пазачът на входа ”, т.е. редакторът в тях, който е олицетворение на несъмнено политическо статукво.
Това към този момент не е по този начин, тъй като интернет технологията и международната мрежа разшириха общественото пространство отвън обичайните медии и сътвориха нови обществени пространства или нови медии каквито са търсачките, платформите и обществените мрежи. Там “пазач на входа ” е логаритъмът - видимостта, значимостта е функционалност на търсенето. Публиката е първо консуматор, по-късно - жител.
Дали признаваме обществените мрежи за медии в класическия смисъл на думата, тъй като отговорността за наличието в тях е размита, е повече научен в сравнение с на практика въпрос. Те са справедлива действителност, втора действителност, информационна “вода ”, в която и класическите медии плуват. В края на краищата medium (мн. ч. media) значи среда, въпреки някои да избират да го схващат като средство. Следователно, в случай че искаш да налагаш информативен дневен ред, не можеш да ги заобиколиш или да ги игнорираш. Забележително е, че постоянно критиците на обществените медии са и дейни участници в тях.
За най-после оставих най-скандалното - считам, че в случай че желаеме да се преборим с лъжата, би трябвало да оправдаваме понятието агитация. Или най-малко да го освободим от негативните конотации в всеобщото ежедневно схващане.
Съвсем безпричинно пропагандата се счита за несъвместима с демокрацията. Основоположникът на теорията на пропагандата, американецът от австрийски генезис Едуард Бернайс написа тъкмо противоположното - че тя е не просто съвместима, само че нужна в демократичното общество.
“Съзнателната и умна операция на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл на демократичното общество ”, написа той. ”На доктрина всеки жител си сформира мнение по обществени въпроси и проблеми на персоналното държание. На процедура, в случай че всички хора трябваше да учат сами неразбираемите стопански, политически и етични данни, свързани с всеки въпрос, те щяха да намерят за невероятно да стигнат до умозаключение за нищо. Ние непринудено сме се съгласили да позволим на невидимо държавно управление да пресява данните и да акцентира най-важните въпроси, тъй че полето на избора ни да бъде стеснено до на практика пропорции… ”
По-нататък създателят изяснява, че пропагандата не е зло по природа, а може да стане такова според от задачите, за които се употребява.
“С инструментите, посредством които публичното мнение се провежда и концентрира може да се злоупотребява. Но такава организация и фокусиране са нужни за подредения живот ”.
И фактически, представяме ли си демокрацията без предизборни акции, които са тъкмо агитация? Представяме ли си свободния пазар без реклама, която е характерен тип агитация? Имаме ли нещо срещу пропагандата на имунизациите и ограниченията за сигурност по време на пандемията? Защо Европейската комисия има зам.-председател, отговарящ особено за налагането (т.е. точно за пропагандата) на “нашия европейски метод на живот ”?
Ако си представяме, че на гигантската пропагандна машина на Владимир Путин можем да противопоставим единствено справедлива информация, значи имаме вяра, че можем да победим единствено с пушки и шашки съперник, въоръжен с артилерия, ракети и атомни бомби.
Резултатите от поредицата избори в България и в Европа и прогнозите за изхода от президентските избори в Съединени американски щати са сигнал да се събудим от демократичния сън. “Краят на историята ” се отсрочва несигурно. Владимир Путин няма да затвори фабриката си за неистини. Ние би трябвало да затворим нашата фабрика за илюзии, както споделяше президентът Петър Стоянов.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ