Това е историята на две жени. Магдалена е стара, Рита

Това е историята на две дами. Магдалена е остаряла, Рита е млада. Магдалена живее с още дузина старци в забравено от бога село в Аржентина, в което времето е спряло, гробището е заключено и никой не е умирал от 1976 година. Рита е пътуваща фотографка, която обикаля из далечните краища на родината си в опит да улови отминалото време. Магдалена става по мрачно всеки ден и на светлината на газена лампа меси самун за селото с хипнотични, повтарящи се придвижвания. Рита танцува в нощта, слушайки Franz Ferdinand на айпода си и споделя бутилката кашаса на селския алкохолик, седнала до оградата в тъмнината. Магдалена всяка вечер написа любовни писма на от дълго време умрелия си мъж и ги събира в остаряла кутия за шапки. Рита снима в черно-бяло света в близост, отпечатвайки слой върху слой безвремието на селото. Магдалена в никакъв случай не се е снимала, тъй като спомените са в душата й, която живее до тази на Гилермо във вечността. Рита се пробва в обектива си да улови повтарящия се и изплъзващ се смисъл на нещата и хубостта на това, което е невидимо за очите. Едната живее в уюта на безмълвието и тъмнината на спомените си, другата носи светлина, автентичен екстаз и любознание. Накрая едната ще си разреши да си отиде, тъй като другата е дошла… 

Това е една история за хубостта на спомените, за безсмъртието на любовта, за очарованието на носталгията, за изкуството на фотографията, за силата на вярата и за всепобеждаващата и могъща женственост.

„ Историите са живи, когато се помнят “ е един от най-красивите и трогателни филми, които съм гледала. Прекрасна селекция на София филм фест!

https://www.youtube.com/watch?v=8ygbGaMx-Q0