Михаела Илиева - за образованието между Факултета и Американския колеж
Това е история на пръв взор лека, приятна и красива – тя е като сюжет за филм - за една благородна госпожица, която оказва помощ на деца в риск да се научат на нашето А и Б, единствено че на британски.
Само че, единствено на пръв взор историята е само приятна и радостна. Всъщност това е една дълбока и сложна история за това кое кара едно младо момиче, приключило в Англия да оказва помощ в образованието на ромските деца в столичния квартал „ Факултета “ . И сложното не е в осъществяването, а дали са отворени нашите сетива, с цел да го осъзнаем? Дали самите бихме постъпили по този начин?
Това е история, зад чиито редове, глас, е прикрито обръщение – това е историята на една модерна Рада Госпожина, която има вяра, че страната ни е прелестно място, че България заслужва своите герои, че всички деца са идентични в жаждата си за познания .
Една млада история, която идва да ни покаже образно, че Учителят в ромската махала е Бог. Че той постоянно е посрещнат като непосредствен човек, че на него му се има доверие и той е почитан.
Това е историята на Михаела Илиева от София – сред Факултета и Американския лицей.
Михаела Илиева е приключила кинорежисура – компетентност „ Документално кино и продуцентство “ в Англия. Тя е посетител в рубриката „ Младите хора, които ме въодушевяват “.
" След гимназията записах НАТФИЗ, само че бързо разбрах, че това не е моят път. Затова отпътувах за Англия и там приключих. Пред 2019 година с мои другари и сътрудници осъществихме вдъхновяващия проект – „ Коя е България “ . В поредност от епизода по 10 минути снимахме 25 видеа с неповторими българи като бай Георги от село Върбица в Родопите, единствен гражданин там, професори от Пловдив и Стара Загора и още доста същински българи.
За да покажем коя е тази Бълагрия обиколохме 17 обитаеми места, с концепцията да разкажем за какво българите обичат родината си , какви желаят да се промени в нея, какви са очакванията им за бъдещето. Срещнахме доста горест и доста вяра по едно и също време ", описа пред БНР Михаела Илиева.
По думите и е показателно, че филмите са снимани 2019 година, тъкмо преди пандемията, и в този момент гледайки ги в Ютуб, можем да си дадем сметка какво е вълнувало хората тогава.
Веднага по-късно - по време на пандемията през 2020 година Михаела е утвърдена по програмата „ Заедно в час “ и от този момент преподава британски език на ромски деца в прогимназиален стадий в в столицата в кв. " Факулетата ". За първи път тя става и класен началник на петокласниците там. И към този момент знае, че не желае да се връща в чужбина, а да остане в България.
" Изпитах по едно и също време смут и въодудушевление - поех клас от 31- един петокласника, не чаках толкоз огромна отговрност. Но децата са си деца, те са прелестни, без значение от етноса и това няма нищо общо с вълненията им. Те порастват в толкоз друга обществена среда , а са израснали с друга просвета.
За мен да бъда преподавател в тази среда, още повече класен, ме докара до доста разнообразни прекарвания. Децата ме научиха на самообладание. Едновременно с образованието имаме обвързване да посещаваме деца в риск , такива, които не посещават образователните часове. Трябва да открием аргументите за това, да се опитаме да предприемем ограничения. Въпреки че при започване на образователната година си мислех, че мога да трансформира това се оказа, че не всичко зависи от моите старания, когато става дума за това да се върнат децата в учебно заведение.
Ходя с мой сътрудник учител на тези срещи, това е Данаил Райков , той е с мен на всички места по тези обикаляния, преподавател по математика по програмата " Заедно в час ". Разговаряме от време на време по няколко пъти в месеца с родители, баби и дядовци на тези деца, с цел да ги върнем в час. Но за жал, от време на време не можем да си представим по какъв начин битовите и обществени аргументи могат да спрат едно дете да отиде на учебно заведение.
Родителят желае детето им най-малко да може написа и счита, само че няма по какъв начин поради бедността , поради потребността то да оказва помощ в къщи, да върви и на учебно заведение. Често тези най-бедни деца нямат и облекла, вода да се изкъпят, съучениците им в клас, тъй като има от разлчини касти при нас, им се подиграват.
Но все пак родителите на тези деца са постоянно доброжелателни към нас, когато се разхождам из квартала, отвред ме посрещат с усмивка и ме прегръщат ", споделя с малко горест и любов Михаела.
" И доста, доста правят оценка образованието . Има и различен проблем - не се обръща внимание на положителните образци в тази общественост. В моя клас имам петокласник, който завоюва образование по компютърни науки. Той мечтаеше за това и го реализира ", сподели Михаела.
Другият проблем е, че са нужни букварчета за деца, на които българският език не е роден - тези деца се срещат с книжовност и с българсия език в първи клас и за тях е доста мъчно, тъй че образованието при тях би трябвало да е друго, споделя още тя.
е общественост, която постоянно ти подава ръка, счита младата учителка.
В същото време младата учителка води през лятото и курсове в Американския лицей . Така тя вижда две цялостни противоположности в образованието - едно извънредно учебно заведение като колежа и учебното заведение във " Факулета ", което е прелестно макар системата:
" Целият екип се старае на 110 на 100 да се случват положителни неща в това учебно заведение! За мен е доста интересено да седнал съм сред двете пространства и да следя. Прави ви усещане, че родителите от 75 то учебно заведение идват постоянно за съвет при нас, имат ни цялостно доверие и връзката е доста мощна ... "
А вдъхновението на самата Михаела Илиева са триумфите на всяко едно дете в 75- то учебно заведение . Те ми подариха най-голямата и хубава мартеница за първи март:
" Блясъкът в очите им демонстрира, че те имат отношение към мен. "
Още по тематиката слушайте в изявлението с Михаела Илиева в рубриката „ Младите хора, които ме въодушевяват “.
Само че, единствено на пръв взор историята е само приятна и радостна. Всъщност това е една дълбока и сложна история за това кое кара едно младо момиче, приключило в Англия да оказва помощ в образованието на ромските деца в столичния квартал „ Факултета “ . И сложното не е в осъществяването, а дали са отворени нашите сетива, с цел да го осъзнаем? Дали самите бихме постъпили по този начин?
Това е история, зад чиито редове, глас, е прикрито обръщение – това е историята на една модерна Рада Госпожина, която има вяра, че страната ни е прелестно място, че България заслужва своите герои, че всички деца са идентични в жаждата си за познания .
Една млада история, която идва да ни покаже образно, че Учителят в ромската махала е Бог. Че той постоянно е посрещнат като непосредствен човек, че на него му се има доверие и той е почитан.
Това е историята на Михаела Илиева от София – сред Факултета и Американския лицей.
Михаела Илиева е приключила кинорежисура – компетентност „ Документално кино и продуцентство “ в Англия. Тя е посетител в рубриката „ Младите хора, които ме въодушевяват “.
" След гимназията записах НАТФИЗ, само че бързо разбрах, че това не е моят път. Затова отпътувах за Англия и там приключих. Пред 2019 година с мои другари и сътрудници осъществихме вдъхновяващия проект – „ Коя е България “ . В поредност от епизода по 10 минути снимахме 25 видеа с неповторими българи като бай Георги от село Върбица в Родопите, единствен гражданин там, професори от Пловдив и Стара Загора и още доста същински българи.
За да покажем коя е тази Бълагрия обиколохме 17 обитаеми места, с концепцията да разкажем за какво българите обичат родината си , какви желаят да се промени в нея, какви са очакванията им за бъдещето. Срещнахме доста горест и доста вяра по едно и също време ", описа пред БНР Михаела Илиева.
По думите и е показателно, че филмите са снимани 2019 година, тъкмо преди пандемията, и в този момент гледайки ги в Ютуб, можем да си дадем сметка какво е вълнувало хората тогава.
Веднага по-късно - по време на пандемията през 2020 година Михаела е утвърдена по програмата „ Заедно в час “ и от този момент преподава британски език на ромски деца в прогимназиален стадий в в столицата в кв. " Факулетата ". За първи път тя става и класен началник на петокласниците там. И към този момент знае, че не желае да се връща в чужбина, а да остане в България.
" Изпитах по едно и също време смут и въодудушевление - поех клас от 31- един петокласника, не чаках толкоз огромна отговрност. Но децата са си деца, те са прелестни, без значение от етноса и това няма нищо общо с вълненията им. Те порастват в толкоз друга обществена среда , а са израснали с друга просвета.
За мен да бъда преподавател в тази среда, още повече класен, ме докара до доста разнообразни прекарвания. Децата ме научиха на самообладание. Едновременно с образованието имаме обвързване да посещаваме деца в риск , такива, които не посещават образователните часове. Трябва да открием аргументите за това, да се опитаме да предприемем ограничения. Въпреки че при започване на образователната година си мислех, че мога да трансформира това се оказа, че не всичко зависи от моите старания, когато става дума за това да се върнат децата в учебно заведение.
Ходя с мой сътрудник учител на тези срещи, това е Данаил Райков , той е с мен на всички места по тези обикаляния, преподавател по математика по програмата " Заедно в час ". Разговаряме от време на време по няколко пъти в месеца с родители, баби и дядовци на тези деца, с цел да ги върнем в час. Но за жал, от време на време не можем да си представим по какъв начин битовите и обществени аргументи могат да спрат едно дете да отиде на учебно заведение.
Родителят желае детето им най-малко да може написа и счита, само че няма по какъв начин поради бедността , поради потребността то да оказва помощ в къщи, да върви и на учебно заведение. Често тези най-бедни деца нямат и облекла, вода да се изкъпят, съучениците им в клас, тъй като има от разлчини касти при нас, им се подиграват.
Но все пак родителите на тези деца са постоянно доброжелателни към нас, когато се разхождам из квартала, отвред ме посрещат с усмивка и ме прегръщат ", споделя с малко горест и любов Михаела.
" И доста, доста правят оценка образованието . Има и различен проблем - не се обръща внимание на положителните образци в тази общественост. В моя клас имам петокласник, който завоюва образование по компютърни науки. Той мечтаеше за това и го реализира ", сподели Михаела.
Другият проблем е, че са нужни букварчета за деца, на които българският език не е роден - тези деца се срещат с книжовност и с българсия език в първи клас и за тях е доста мъчно, тъй че образованието при тях би трябвало да е друго, споделя още тя.
е общественост, която постоянно ти подава ръка, счита младата учителка.
В същото време младата учителка води през лятото и курсове в Американския лицей . Така тя вижда две цялостни противоположности в образованието - едно извънредно учебно заведение като колежа и учебното заведение във " Факулета ", което е прелестно макар системата:
" Целият екип се старае на 110 на 100 да се случват положителни неща в това учебно заведение! За мен е доста интересено да седнал съм сред двете пространства и да следя. Прави ви усещане, че родителите от 75 то учебно заведение идват постоянно за съвет при нас, имат ни цялостно доверие и връзката е доста мощна ... "
А вдъхновението на самата Михаела Илиева са триумфите на всяко едно дете в 75- то учебно заведение . Те ми подариха най-голямата и хубава мартеница за първи март:
" Блясъкът в очите им демонстрира, че те имат отношение към мен. "
Още по тематиката слушайте в изявлението с Михаела Илиева в рубриката „ Младите хора, които ме въодушевяват “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ