Това е Христо. Той е известен с много неща, но

Това е Христо. Той е прочут с доста неща, само че най-много с цялостното си отвращение да яде. От напълно дребен. Дори не желая да се сещам за лудостите с наддаването, кърменето, нормите и впрочем майчини несгоди. След като мина годинка, настанаха други проблеми. Малкото дребосъче ясно ми сподели, че избира едноцветни храни, за предпочитане – бели, които имат най-вече една-две съставки. Не дай си Боже, в случай че си позволях да ръся в чинията две разнообразни храни и те имаха неблагоразумието да се допрат една до друга! Всякакво хранене се преустановяваше. Това миш-маш, това яхнии, това гювеч и други изобретения на националната ни кухня – забравете. За него те бяха " грозни " и за жалост аз нямах задоволително учредения да не се съглася.

Стиснатите устнички, въртенето на очи и неприкритата скука към другояче обичния за нас обред по сядане на масата за фамилен обяд или вечеря станаха част от всекидневието на фамилията. Опитала съм всичко, можете да бъдете сигурни. Понякога посред нервността се пробвам да се успокоя, че няма метод дете в обикновено семейство в наши дни да почине от апетит, само че може ли човек да бъде съвсем сигурен?

Докато един чудноват ден не ми хрумна да викна проклетото детенце да си сготви единствено.

Не единствено че му стана забавно, ами и се развъртя в кухнята. Първата рецепта, с която пробвахме, беше баница и Христо не ми разреши нито за секунда да се намеся в процеса. Естествено, споделях му какво да прави, само че не можах да се добера до бъркалка, купа или яйце. Кухнята се трансформира в полесражение, облеклата отпътуваха непосредствено в пералнята, само че баницата стана съвсем страхотна и най-важното – той яде от нея най-малко три пъти!

Изводите, които си направих:

1. Бързо би трябвало да направя лист с лесни предписания за неща, които той персонално може да сготви с малко помощ от моя страна.
2. Трябва да купя или да ушия, стига да мога, престилка за дребния готвач.
3. Да се снабдя с още дребни тавички, в които да се пече " неговата част " от съответното ядене.



И по този начин, започваме да готвим с Христо. Ако не друго, най-малко ще придобие нюх към готвенето и към правенето на всякакви неща персонално с ръцете си и с отношението си. И кой знае, някой ден той може да стане кулинар или даже готвач. Ако не, отново добре, най-малко ще има отношение към хубавата и домашно приготвена храна. И на това съм удовлетворена.

Необходимите артикули

1 пакет кори за баница
4 яйца
1/2 кофичка кисело мляко
300-400 г сирене
1/2 чаена лъжичка сода
1/2 пакетче масло
50 г олио

1. Смесихме разтопеното масло и олиото в една купичка.
2. Намачкахме сиренето с вилица.
3. Отделно разбихме яйцата и киселото мляко, в което авансово добавихме содата.
4. Смесихме продуктите за плънката.
5. Всяка кора беше намазана с мазнината и всеки две кори – поръсени с плънката, завити на руло и сложени в намазнена тавичка.
6. Направихме две баници – една за нас и една за Христо, в дребна тавичка, да се знае коя е неговата.

:)