Това е филм, за който са работили двама от най-големите

Това е филм, за който са работили двама от най-големите гении в своята област – режисьорът Пол Томас Андерсън и композиторът Джони Гринууд ( от Radiohead). И двама гениални артисти – Хоакин Финикс и Филип Сеймур Хофман. Това единствено по себе си прави кино лентата наложителен.
  Фреди (Хоакин Финикс) е деец от Втората международна война, без семейство и свое място в света, който пие повече от рационалното и изпада в неконтролируеми пристъпи на гняв. Ланкастър Дод (Филип Сеймур Хофман) е лидер на набираща сили религиозна фракция, която „ избавя “ хората посредством странни лечебни сеанси, съчетаващи в себе си внушаемост, връщане към предишните животи, групова терапия и привидно напразно повтарящи се придвижвания. Приликите със сциентологията и нейния създател са преднамерено търсени, само че не са приети публично от създателя на кино лентата. Двамата основни герои, привидно изцяло разнообразни, се оказват необяснимо свързани в огледалните облици на своята свирепост, прочувственост и сляпа религия един в различен. Хоакин Финикс е необикновен в облика на Фреди – даже гледан в тил до момента в който мълчи и се разхожда, той като че ли споделя цялата биография на героя си. Завръщането му към киното след няколко години пауза е в действителност удивително събитие и е доста евентуално да бъде увенчано с Оскар в края на тази седмица.
  Това е филм с доста въпроси и с малко отговори. Фактът, че действието се развива преди повече от половин век, само че въпросите са все по този начин тревожни подсказва, че нито хората са се трансформирали кой знае какъв брой, нито са дали отговор на въпросите си. Филми като този оказват помощ най-малко да ги формулираме по-ясно.