Това е филм за космоса, който сам е една киновселена

Това е филм за космоса, който самичък е една киновселена – голям, зрелищен, плашещ, на моменти спиращ дъха, на моменти леденостуден. С една дума – поразителен!

" Интерстелар " е най-монументалната творба на Кристофър Нолан досега, а всеки, гледал " Генезис ", знае какъв брой надалеч се простира въображението му. Сред сценаристите и продуцентите на кино лентата е популярният физик Кип Торн, а първият фен на " Интерстелар " е бил Стивън Хокинг, който е дал цялостното си утвърждение. Защото това не е просто фантастика. Филмът е оптимално меродавен от научна позиция и показаното в него е основано на писания на Торн и сътрудниците му, които са потвърдили на доктрина доста от комплицираните и изцяло невероятни феномени в " Интерстелар ". Гледан като една евентуална прогноза, филмът е още по-въздействащ.

Някъде в близкото бъдеще. Неконтролируемото по бройка земно население е изчерпало всички запаси и оцелява, изхранвайки се с последните реколти царевица, а прашните стихии са всекидневие и трудно унищожават всяка естествена панорама и здравето на хората. Армията и технологиите са станали ненужни и не съществуват; единствената смислена специалност е фермерската, тъй като нищо не е по-важно от това да има храна за идващия ден. Някъде в Съединени американски щати, в една загадка база, НАСА създава план на име " Лазар ", целящ да трансферира оживялата част от човечеството някъде в галактиката. За тази цел, като че ли по поръчка, наоколо до Сатурн се е появила черна дупка, водеща в друга вселена. Към нея се насочат екипаж от трима учени и един водач, оставяйки на земята всичко, което обичат и с цялостното схващане, че времето към този момент ще работи единствено срещу тях. Филмът е пронизителен, замайващ и дълъг съвсем като пътешестване из галактиката. В ролята на водача Купър Матю Макконъхи е в стихията си – в действителност е мъчно да си представим различен, който по този начин да наподобява на воин с толкоз човешко лице. В своите страсти филмът ми подсети най-вече на Терънс Малик (Джесика Честейн алегорично играе и във двата), само че като че ли на човешкото се гледа от две изцяло разнообразни вероятности – в случай че Нолан отива в космоса, с цел да търси смисъла и спасението, Малик го търсеше вътре и обратно, в спомените и възприятията. В този смисъл и в двата кино лентата музиката е доста подобаваща – Ханс Цимер е написал особено за " Интерстелар " претекстове, които се извършват на църковен орган и по този начин чувството за близостта на божественото е безусловно.

И последно: това е една доста рядка опция да се гледа 2D филм, сниман на лента, в IMAX салон. Самият Нолан се обръща към феновете си с малко одобрение на тази тематика. Филмът е пронизителен, замайващ и дълъг съвсем като пътешестване из галактиката – най-после неизбежно излизаме малко по-различни.