Това е едно прекрасно театрално преживяване – изобщо не е

Това е едно прелестно театрално прекарване – въобще не е общоприета пиеса, още от първата минута, когато потопени в цялостен мрак чухме гневния монолог на Света (Ирина Андреева). Цялото зрелище до края е като пърформанс, в който актьорите са измежду публиката и тя не може да откъсне и за момент погледа и вниманието си от това, което се случва.
  Това е историята на четири пораснали деца, които живеят със стигмата на СПИН в Норилск, зад полярния кръг. Измъкване няма, мракът е цялостен и той не е единствено в полярната нощ. Някъде там в тъмното се откриват Света и Глиста (Ованес Торосян), а по-късно и Витя (Милко Йовчев) и Марина (Милена Ерменкова). Те наподобяват на всички комплицирани младежи по света, може би единствено диалозите им са малко по-емоционални. Във всеки случай те са тъкмо тази забавна и готина компания, с която човек не би имал нищо срещу да изкара една вечер. Достатъчно е да кажа, че когато най-после четиримата си разказваха вицове, едно момче от публиката непринудено сподели – Може ли и аз да кажа един? Може. Може и би трябвало да се съпреживее всичко, което се случва, тъй като то по някакъв метод се отнася до всеки от нас. И даже в случай че сме го нарастнали към този момент, отново е прелестно да си спомним по какъв начин е било…
  Актьорите са страхотни, атмосферата другарска, спектакълът необикновен и интелигентен, а прекарването несъмнено си заслужава. Не пропускайте – представленията се играят няколко пъти месечно в Червената къща, идващото е на 27-ми февруари.