Това е една от звездните“ постановки на Народния театър, с

Това е една от „ звездните “ постановки на Народния спектакъл, с огромната премия „ Икар “ за зрелище тази година и още няколко театрални оценки. Текстът е на Боян Папазов, постановката на Маргарита Младенова – и двамата не се нуждаят от показване. Всички артисти са забележителни, а Иван Бърнев и Валентин Танев – блестящи.
  Постановката се базира на текстове от Алеко Константинов, като множеството от тях са непознати и на фрагменти от процеса против неговите убийци. Идеята е, че духът на Щастливеца възкръсва, с цел да отбрани убийците си и да им даде помилван.
  Всичко до тук е отлично, мога да прибавя също и отличната сценография, динамичността на представлението и добре премерената му дължина, тъй че се гледа леко и не доскучава. Събрано това обаче още не прави добър спектакъл. Пиесата наподобява на рецитал, тъй като текстовете не са свързани в някаква забавна басня, всичко е ясно и явно още през цялото време и освен това е поднесено леко дидактично и нравоучително. Всички знаем, че Бай Ганьо е умъртвил създателя си. Също по този начин знаем, че Бай Ганьо си е още жив, а рицарите на светия дух по този начин и не са намерили място в нашата реалност. Няма потребност това да се демонстрира на сцената с викове и размахване на пръст. Въпреки някои забавни моменти и мощната актьорска игра, прочувственото влияние на пиесата си остава единствено в залата, тъй като всичко е казано обикновено и прекомерно непосредствено и надали ще ми остане някакъв спомен от това зрелище.