Тя промени живота ни
Това е една дребна, дребна брошура. Тя пое своя път на 25 януари в новаторския детски център The Little Nursery. „ Рима – пътешестване към дома “ от Ангелина Ангелова, издадена от „ Yo-Yo книги за деца “, заплува измежду морето от детски книжки, носеща своя лична мека светлина. За авторката е сбъдната фантазия. А за дребни и огромни е внимателно увещание за нещата, които нежно трансформират живота ни.Когато познаваш бекграунда на Ангелина Ангелова – пиар специалист, публицист и сценарист с богат опит в корпоративните връзки и медии, а през 2024 година включена в плана „ Жени на върха “, отличаващ водещите дами в българския бизнес, не може да не те впечатли фактът, че тя претърпява нейната дребна детска брошура „ Рима – пътешестване към дома “ като сбъдната фантазия. Това толкоз топло и уютно пренарежда чувството за триумф и смисъл. 
Анджи, обичам да беседвам с човек, който е сбъднал своя фантазия. При твоя кондензиран бекграунд за какво тъкмо книжката за кученцето Рима ти носи това чувство? Пиша през целия си умишлен живот. Издадох престъпен разказ доскоро повече от 10 години, писала съм за списание L’Europeo и осъзнах, че ми липсва писането като ежедневна дисциплинираност – това връщане към един и същи текст, до момента в който заживее личен живот. В началото на предходната година взех решение, че желая да основа история, която да има образ и компактност и да стигне до повече хора. Споделих на мъжа ми: „ Мисля да напиша детска брошура “, той се засмя, само че ме поддържа, тъй като знае, че като реша нещо, не се отхвърлям. Книжката споделя същинска история – Рима е напълно действителна. Синът ти ли беше повода да стане част от живота ви? Появата на Рима в живота ни беше основен миг. Всички знаем какъв брой бързо и стресиращо тече всекидневието ни и по какъв начин постоянно даже спортът се случва „ на закрито “ – в зали, сред задания и графици. В един миг си дадох горчива сметка, че съвсем не си правя подарък време за елементарна разходка, за въздух и тишина. И си споделих – нуждая се от нещо, което ненатрапчиво, само че изрично да ме върне на открито.Отговорността към друго създание е най-красивият „ мотив “ да си правя подарък най-малко по един час вървене всеки ден. Като дете съм имала куче – йоркшира Йори. След това имахме Ариа — прелестно ловно куче. Аз съм човек, който е основан да обича животните, и имам вяра, че силата, която кучето внася вкъщи, не може да се размени с нищо друго и в действителност няма аналог. С куче у дома има повече смях, повече придвижване, всичко хубаво е „ повече “. Исках и синът ми да пораства с тази естествена емпатия и наслада, които животните дават. Но беше значимо и нещо друго: мъжът ми, Емил, да преодолее страха си. Като дете е бил атакуван от куче и му бе останала контузия. Обещах му, че ще имаме куче, което ще е най-милото и положително създание – и Рима е тъкмо такава. Как се намерихте с Рима? За породата бях чела още преди 6–7 години. Впечатли ме, че голдъндуудълът е хибрид сред пудел и голдън ретрийвър – носи „ златното “ сърце на ретрийвъра, а с помощта на линията на пудела се счита за по-подходящ за хора с алергии и не пуска четина. Процедурата да станем нейни стопани не беше по никакъв начин лека. Попълват се документи към профилиран разплодник в Германия, минава се утвърждение (буквално като интервю), след което идва стадият с пътуването, срещата и прибирането в България. Всичко това лиши няколко месеца – време, в което се учиш на самообладание и отговорност още преди кучето да е у дома. Лесно ли написа книжката? Имаш опит в писането, само че това е друго. Решаващ беше моментът, в който изпратих първата глава на издателката ми Анa Събева – индивидът зад „ Yo-Yo книги за деца “. Тя е извънредно положителна, подкрепяща и по едно и също време с това доста сериозна и целенасочена. Точно по този начин си представям човек, който се е посветил на това да издава детска литература – да носи чудо и ентусиазъм, само че да си гони задачите. Тя ми звънна доста бързо откакто ѝ пратих първия текст и сподели: „ Ани, супер е! Правим го! “. След това нещата се случваха извънредно гладко и естествено – беше ми занимателно и забавно да сортирам думите си по този начин, че да провокират въображението на дребните ми бъдещи читатели.
Анджи, обичам да беседвам с човек, който е сбъднал своя фантазия. При твоя кондензиран бекграунд за какво тъкмо книжката за кученцето Рима ти носи това чувство? Пиша през целия си умишлен живот. Издадох престъпен разказ доскоро повече от 10 години, писала съм за списание L’Europeo и осъзнах, че ми липсва писането като ежедневна дисциплинираност – това връщане към един и същи текст, до момента в който заживее личен живот. В началото на предходната година взех решение, че желая да основа история, която да има образ и компактност и да стигне до повече хора. Споделих на мъжа ми: „ Мисля да напиша детска брошура “, той се засмя, само че ме поддържа, тъй като знае, че като реша нещо, не се отхвърлям. Книжката споделя същинска история – Рима е напълно действителна. Синът ти ли беше повода да стане част от живота ви? Появата на Рима в живота ни беше основен миг. Всички знаем какъв брой бързо и стресиращо тече всекидневието ни и по какъв начин постоянно даже спортът се случва „ на закрито “ – в зали, сред задания и графици. В един миг си дадох горчива сметка, че съвсем не си правя подарък време за елементарна разходка, за въздух и тишина. И си споделих – нуждая се от нещо, което ненатрапчиво, само че изрично да ме върне на открито.Отговорността към друго създание е най-красивият „ мотив “ да си правя подарък най-малко по един час вървене всеки ден. Като дете съм имала куче – йоркшира Йори. След това имахме Ариа — прелестно ловно куче. Аз съм човек, който е основан да обича животните, и имам вяра, че силата, която кучето внася вкъщи, не може да се размени с нищо друго и в действителност няма аналог. С куче у дома има повече смях, повече придвижване, всичко хубаво е „ повече “. Исках и синът ми да пораства с тази естествена емпатия и наслада, които животните дават. Но беше значимо и нещо друго: мъжът ми, Емил, да преодолее страха си. Като дете е бил атакуван от куче и му бе останала контузия. Обещах му, че ще имаме куче, което ще е най-милото и положително създание – и Рима е тъкмо такава. Как се намерихте с Рима? За породата бях чела още преди 6–7 години. Впечатли ме, че голдъндуудълът е хибрид сред пудел и голдън ретрийвър – носи „ златното “ сърце на ретрийвъра, а с помощта на линията на пудела се счита за по-подходящ за хора с алергии и не пуска четина. Процедурата да станем нейни стопани не беше по никакъв начин лека. Попълват се документи към профилиран разплодник в Германия, минава се утвърждение (буквално като интервю), след което идва стадият с пътуването, срещата и прибирането в България. Всичко това лиши няколко месеца – време, в което се учиш на самообладание и отговорност още преди кучето да е у дома. Лесно ли написа книжката? Имаш опит в писането, само че това е друго. Решаващ беше моментът, в който изпратих първата глава на издателката ми Анa Събева – индивидът зад „ Yo-Yo книги за деца “. Тя е извънредно положителна, подкрепяща и по едно и също време с това доста сериозна и целенасочена. Точно по този начин си представям човек, който се е посветил на това да издава детска литература – да носи чудо и ентусиазъм, само че да си гони задачите. Тя ми звънна доста бързо откакто ѝ пратих първия текст и сподели: „ Ани, супер е! Правим го! “. След това нещата се случваха извънредно гладко и естествено – беше ми занимателно и забавно да сортирам думите си по този начин, че да провокират въображението на дребните ми бъдещи читатели.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ