Не е просто пъстра личност, а носител на светлина в

Не е просто пъстра персона, а притежател на светлина в дните ни – подобен е 27-годишният Цветомир Петков. Титлите републикански първенец по джудо, самбо, сумо и балкански по самбо са единствено откъс от разнородната му природа. Цветомир е публицист с към този момент първи публикуван разказ – „ Отровната ябълка “. Освен това е и измежду най-талантливите ни коафьори и буен странник. И може би сред или над всичко това на тази нежна възраст към този момент е преодолял онкологично заболяване. Но не очаквайте драматизъм в излъчването му. Напротив, срещата с Цеци е като лековит мас за душата. Той е от тези тихи и усмихнати индивиди, които носят неизмерима религия в живота и като че ли незабелязано съумява да я прелее във всеки. 

Цецо, каква е връзката сред спорта, книгите, изобретателната ти страна като фризьор и пътешествията? За мен всичко това е едно и също нещо, просто изразено по друг метод. Спортът ме научи на дисциплинираност и темперамент. Книгите ми дадоха дълбочина и въображение, а коафьорството е методът, по който показвам творчеството си в действителния свят. Колкото до пътешествията, те ми дават ентусиазъм и уголемяват погледа ми. Всички тези неща ме изграж-
дат като човек и ми оказват помощ да описвам по-добре историите си, без значение дали с думи или посредством работата си.  Имаш три обичани дестинации – Лондон, Париж и Бразилия. Да стартираме с Рио де Жанейро, където има и хубост, само че и рискове – притегля те адреналинът ли? Рио в никакъв случай не ме е привличал поради адреналина, а поради контраста сред хубостта и хаоса. Там разбираш какъв брой нежен и какъв брой мощен може да бъде животът в един и същи миг. Спомням си залеза на Ипанема, по какъв начин слънцето постепенно потъва в океана, а целият град като че ли стопира за секунди. И тъкмо тогава осъзнаваш, че животът не е единствено това, от което бягаме, а и тези мигове, поради които си коства да останем.  Казваш, че Лондон отваря света на литературата за теб – в кое  се влюби първо: в града или в литературата? Хари Потър е отговорен за всичко. Историята за „ момчето, което оживя “, беше първата искра. Първо се влюбих в историите, а след това осъзнах, че този свят съществува и онлайн в самия Лондон. С времето тази обич се задълбочи посредством културата и кралската династия, която постоянно ме е вдъхновявала като приказка. Така че, може би първо беше литературата, която Лондон трансформира в действителност. Париж е градът, в който откриваш себе си – по кое време се случи това и по какъв начин го разбра?  Париж за мен не беше просто град, а фантазия, която носех в себе си още от дете. Жадувах да видя Айфеловата кула, улиците, онази атмосфера, която даже не знаех по какъв начин да обясня…, само че усещах, че съществува. В един известен анимационен филм има ария, в която се пее: „ Париж е ключът към света “. Днес разбирам смисъла на тази фраза с цялото си сърце и душа. Когато за първи път стъпих там, осъзнах, че в действителност не съм търсил града, а себе си в него. Париж има странната дарба да те забави, да те накара да чуеш оня интуиция, който постоянно заглушаваме в всекидневието. И в един миг разбираш, че не си същият човек, който е дошъл. В Париж открих онази част от себе си, която постоянно е вярвала, че светът е по-голям, по-красив и че фантазиите имат място в него, както и онази обич, за която множеството от нас бленуваме.  Първият публикуван разказ е „ Отровната ябълка “ – оповестен през ноември 2025 година само че преди него си написал още 10. Ще издадеш ли и някой от тях? От 2015 година до през днешния ден не съм спирал да пиша. И през цялото това време съм отлагал. Животът обаче има собствен темп и появяването на „ Отровната ябълка “ не беше инцидентна. Това просто беше книгата, която трябваше да се появи първа и да даде началото. Колкото до останалите романи – да, те ще видят бял свят. Но всяка история има своя прецизен миг. И когато той настъпи, тя сама намира пътя си.