Препатилият мъдрец на Сливен умира
Това е единственото оживяло от турско време дърво, служило за бесилка
През 1910 година човечеството очаквало със боязън прекосяването на Халеевата комета покрай Земята. Френски астроном предизвестил в “Ню Йорк Таймс ”, че токсичен газ от опашката й може да навлезе в атмосферата. Последиците за живота на всички щели да бъдат съдбовни. Останалите учени отхвърлили френската догадка. Но все пак суматохата плъзнала, имало хора, които запечатали домовете си, купили си противогази. През Океана, където промишлеността яхнала събитието, почнали да се продават даже “противокометни ” хапчета. Прогнозата за апокалипсиса евентуално е стигнала и до България.
Как вестта е била посрещната в Сливен? Според митологизираната преживелица, и млади, и остарели зарязали къщите си. Нямало никакво значение кой какъв брой е богат и кой какъв брой – безпаричен. Всички се изнесли в Балкана над града и го блъснали на угощение. Българи, роми, евреи, турци дружно разтворили бохчите с ястие и пиянство. И дружно, с песни и танци, “зачакали ” огнения меч на кометата и края на света…Преданието не се интересува какво се е случило, откакто манджата свършила, а потопът, за благополучие, не настъпил. Но случката траяла да живее. И се е трансформирала в сюжет за художника Иван Савов. Масленото платно е основано по облика на Божигробските ерусалимии. В картината има доста знаци на града: Старата часовникова кула, първата фабрика за сукно на Балканите, благосъстоятелност на Добри Желязков, Сините скали, пещерите “Змееви дупки ”. А в средата й, като че ли център на някаква Вселена, е Стария бряст.
“Стария бряст ” е название. Кога и от кого е обещано на хилядолетното сливенско дърво, не може да се каже. Със сигурност обаче то е най-известният полски бряст в България. Оцелял е от фамозната Древна българска гора. Някога е бил отвън обитаемото място, в този момент е при започване на ларгото, на метри от общината. И като в картината, отново е в центъра, само че освен географски. Със Стария бряст са свързани толкоз истории, колкото са жителите на града и техните общи преживелици – тъжни, радостни, празнични, делнични, любовни, всевъзможни. За жал, за първи път, през това лято, дървото напълно не се разлисти. От него останаха единствено пожълтели, сухи вършини. Бе сложена май окончателната му диагноза: то умира поради заболявания.
Думата тук не е за холандската болест, която го яде и убива. А за действителните и не толкоз действителни истории, свързани с него, които са като тогавашните му клони – несиметрични и причудливи.
Според легендата, първият му клон изгубил живината си, когато бил хванат и погубен войводата Злати Кокарчоолу. “Бил е измежду най-известните хайдути и хайдушки водачи. Между всичките предания за него, в които акцент е огромната му мощ, изпъква това за гибелта му ”, оповестява в своя монография етнологът и фолклорист доктор Владимир Демирев.
Злати челник бил невредим и тъй като имал криле под мишниците. Затова, като го заловили, тялото му било насечено. Криле не разкрили, само че извадили сърцето му – огромно и “чаталесто ”. Главата му набили на прът пред конака в Сливен. А конакът се намирал по това време до бряста. От тогава, след убийството на войводата, един от клоните му почнал да съхне… Друг сливенски откривател, историкът Васил Дечев, споделя, че по време на Освободителната война, през 1877 година се засилили гоненията и неколкостотин души били обесени по старите дървета в града. На бряста – също.
Някак необичайно звучи констатацията на историка, че “Стария бряст може да се окаже единственото оживяло от турско време дърво, служило за бесилка ”. През 1925 година до него са били поставяни телата на убитите участници в четническото придвижване. През 1944 година над бряста била направена тържествена арка при посрещането на руската войска. “Пак при него през 1952 година е инсталирано първото българско неоново осветяване, създадено от “Елпром ” в Сливен ”, добавя Дечев. По надморската височина на дървото от 265,75 м. се е определяла надморската височина и на самия град. Покрай клоните му са прекосявали манифестациите от предходния строй, а в по-ново време – тук са събирани подписки, провеждани са митинги, гладни стачки, изнасяни са концерти, правени са фотоси на младоженци, какво ли не.
Още линии прибавя в спомените си и Кръстьо Берберов, някогашен дълготраен чиновник в общината, завеждащ интернационалния протокол. Литературният летописец на Сливен Йордан Богдар съобщил, че още преди стотина години под клоните на хилядолетника един селяндур от околните села всяко лято продавал дини, споделя Берберов пред в. ”Сливенски вести ” /2013 г./. При неприятно време търговецът се подслонявал в огромната хралупа на бряста. Пак съгласно Берберов, за последните 150 години равнището на пешеходната зона към бряста се е повдигнало с към цялостен метър, част от хралупата му е останала под повърхността. Авторът показва и един прелюбопитен и значим факт: преди двайсет-двайсет и пет години в общинския съвет имало огромни прения дали Стария бряст да “влезе ” в актуалния герб на Сливен. Стигнало се до компромисното решение да влезе единствено половината от него. “И по този начин, окастреният на половина бряст стана единственият жив знак в историята на хералдиката. Но “И ний сме дали нещо на света! ”…Може да се възрази, че дървета има в държавните гербове на доста страни: в Ливан – кедър, в Саудитска Арабия – палма, в Хаити – също палма и така нататък Но това са алегорични, а не съответни дървета ”, показва Берберов.
Грижите за бряста са поверени по контракт на профилирана компания. Дървото бе плътно във въжета-кобри, с цел да не се разцепи. Правиха му имунизации, вземаха му проби, проучиха го, преглеждаха го с компютърен томограф. Стана ясно, че поради заболяването корените не могат да пият и да се хранят от почвата. И по тази причина съхне. Наскоро кметът Стефан Радев заяви, че с изключение на от Лесотехническия университет, проби са взети и ще бъдат изследвани и от Българска академия на науките, в други лаборатории. На място е поканен за мнение акад. Александър Александров, величие в тази област на науката. Накратко: “Ще създадем всичко, каквото и колкото е належащо ”, съобщи градоначалникът. Включително и с обезпечаването на средства за процедурите, въпреки общината да е на път, само че към момента да не е излязла от процедурата за финансово излекуване. Други източници на средства обаче няма.
През миналите няколко години се случиха още няколко неща: бе валидирана пощенска марка с изображението на Стария бряст, има и нова монета, отдадена на хилядолетника. Композиторът Хайгашот Агасян написа ария по стихове на Ники Комедвенска. Изпя я Тони Димитрова. В проучване на еколога Мария Диловска се оповестява, че един от най-древните лъкове е датски и е бил направен от брястово дърво на 8000 години. В очакване на резултатите от Българска академия на науките надали някой се съмнява: сливенският препатил влъхва, както го назовава поетът Дамян Дамянов, няма да доживее до датската възраст, нито пък ще доближи височина от 25-30 метра, като други екземпляри от този тип. Може би просто му е пристигнало времето. А в градинката от другата страна на общината към този момент пораства млада фиданка, отгледана от семе на Стария бряст. Може би след години, под магията на клоните й, отново ще се раждат митове и цветни истории…
Европейско дърво
Масовият интерес избухна преди пет-шест години около годишния конкурс на Европейски Съюз „ Европейско дърво ”. Сред хората, които имат принос за тези безредици, е един запалянко, Стефан Стефанов от Сливен. Стефанов, притежател на парцел с вековни дървета в сливенското с. Глушник, стана прочут с отношението си към природата и деятелността си. Даже съобразително съумя да записва фондация на името на известното сливенско дърво.
В началото обаче бе просто неуморният Стефан, който със съидейници съумя да възпламени еуфорията за бряста и да я предадат. Самият конкурс не беше за най-дебелото, най-високото или най-старото, а за най-обичаното от локалната общественост дърво. Участваха 9 страни, гласуването беше онлайн. Общината организира сериозна рекламна акция.
Сливенският бряст се трансформира в идея за българите в страната, та дори и в чужбина. Имаше дали своят вот от Чикаго, Съединени американски щати, Франция, Испания, Германия, поддръжка дадоха и бесарабските българи в Молдова и Украйна. Като при множеството събития в интернет, конкуренцията нападна с нападки, които няма по какъв начин да бъдат представени. Най-невинната от тях по адрес на българите дори малко затрудни преводачите, тъй като бе комплицирана, неизползвана дума от рода на „ косматогърби ”.
В последна сметка българското дърво събра 77 526 гласа, а вторият класирал се, крушата на Унгария, получи 36 925 гласа. Сливен стана национална вест не поради проваления си воден план и разкопаните улици, както дотогава, а по прелестен мотив – поради едно дърво!
И по този начин тогавашният кмет Кольо Милев отпътува за Брюксел, с цел да получи премията -статуетка. Даже от общината осигуриха рейс за Ансамбъла за национални песни и танци, който да изнесе концерт в столицата на Европейски Съюз, както и за публицисти, които да отразят церемонията по награждаването и празника.
През 1910 година човечеството очаквало със боязън прекосяването на Халеевата комета покрай Земята. Френски астроном предизвестил в “Ню Йорк Таймс ”, че токсичен газ от опашката й може да навлезе в атмосферата. Последиците за живота на всички щели да бъдат съдбовни. Останалите учени отхвърлили френската догадка. Но все пак суматохата плъзнала, имало хора, които запечатали домовете си, купили си противогази. През Океана, където промишлеността яхнала събитието, почнали да се продават даже “противокометни ” хапчета. Прогнозата за апокалипсиса евентуално е стигнала и до България.
Как вестта е била посрещната в Сливен? Според митологизираната преживелица, и млади, и остарели зарязали къщите си. Нямало никакво значение кой какъв брой е богат и кой какъв брой – безпаричен. Всички се изнесли в Балкана над града и го блъснали на угощение. Българи, роми, евреи, турци дружно разтворили бохчите с ястие и пиянство. И дружно, с песни и танци, “зачакали ” огнения меч на кометата и края на света…Преданието не се интересува какво се е случило, откакто манджата свършила, а потопът, за благополучие, не настъпил. Но случката траяла да живее. И се е трансформирала в сюжет за художника Иван Савов. Масленото платно е основано по облика на Божигробските ерусалимии. В картината има доста знаци на града: Старата часовникова кула, първата фабрика за сукно на Балканите, благосъстоятелност на Добри Желязков, Сините скали, пещерите “Змееви дупки ”. А в средата й, като че ли център на някаква Вселена, е Стария бряст.
“Стария бряст ” е название. Кога и от кого е обещано на хилядолетното сливенско дърво, не може да се каже. Със сигурност обаче то е най-известният полски бряст в България. Оцелял е от фамозната Древна българска гора. Някога е бил отвън обитаемото място, в този момент е при започване на ларгото, на метри от общината. И като в картината, отново е в центъра, само че освен географски. Със Стария бряст са свързани толкоз истории, колкото са жителите на града и техните общи преживелици – тъжни, радостни, празнични, делнични, любовни, всевъзможни. За жал, за първи път, през това лято, дървото напълно не се разлисти. От него останаха единствено пожълтели, сухи вършини. Бе сложена май окончателната му диагноза: то умира поради заболявания.
Думата тук не е за холандската болест, която го яде и убива. А за действителните и не толкоз действителни истории, свързани с него, които са като тогавашните му клони – несиметрични и причудливи.
Според легендата, първият му клон изгубил живината си, когато бил хванат и погубен войводата Злати Кокарчоолу. “Бил е измежду най-известните хайдути и хайдушки водачи. Между всичките предания за него, в които акцент е огромната му мощ, изпъква това за гибелта му ”, оповестява в своя монография етнологът и фолклорист доктор Владимир Демирев.
Злати челник бил невредим и тъй като имал криле под мишниците. Затова, като го заловили, тялото му било насечено. Криле не разкрили, само че извадили сърцето му – огромно и “чаталесто ”. Главата му набили на прът пред конака в Сливен. А конакът се намирал по това време до бряста. От тогава, след убийството на войводата, един от клоните му почнал да съхне… Друг сливенски откривател, историкът Васил Дечев, споделя, че по време на Освободителната война, през 1877 година се засилили гоненията и неколкостотин души били обесени по старите дървета в града. На бряста – също.
Някак необичайно звучи констатацията на историка, че “Стария бряст може да се окаже единственото оживяло от турско време дърво, служило за бесилка ”. През 1925 година до него са били поставяни телата на убитите участници в четническото придвижване. През 1944 година над бряста била направена тържествена арка при посрещането на руската войска. “Пак при него през 1952 година е инсталирано първото българско неоново осветяване, създадено от “Елпром ” в Сливен ”, добавя Дечев. По надморската височина на дървото от 265,75 м. се е определяла надморската височина и на самия град. Покрай клоните му са прекосявали манифестациите от предходния строй, а в по-ново време – тук са събирани подписки, провеждани са митинги, гладни стачки, изнасяни са концерти, правени са фотоси на младоженци, какво ли не.
Още линии прибавя в спомените си и Кръстьо Берберов, някогашен дълготраен чиновник в общината, завеждащ интернационалния протокол. Литературният летописец на Сливен Йордан Богдар съобщил, че още преди стотина години под клоните на хилядолетника един селяндур от околните села всяко лято продавал дини, споделя Берберов пред в. ”Сливенски вести ” /2013 г./. При неприятно време търговецът се подслонявал в огромната хралупа на бряста. Пак съгласно Берберов, за последните 150 години равнището на пешеходната зона към бряста се е повдигнало с към цялостен метър, част от хралупата му е останала под повърхността. Авторът показва и един прелюбопитен и значим факт: преди двайсет-двайсет и пет години в общинския съвет имало огромни прения дали Стария бряст да “влезе ” в актуалния герб на Сливен. Стигнало се до компромисното решение да влезе единствено половината от него. “И по този начин, окастреният на половина бряст стана единственият жив знак в историята на хералдиката. Но “И ний сме дали нещо на света! ”…Може да се възрази, че дървета има в държавните гербове на доста страни: в Ливан – кедър, в Саудитска Арабия – палма, в Хаити – също палма и така нататък Но това са алегорични, а не съответни дървета ”, показва Берберов.
Грижите за бряста са поверени по контракт на профилирана компания. Дървото бе плътно във въжета-кобри, с цел да не се разцепи. Правиха му имунизации, вземаха му проби, проучиха го, преглеждаха го с компютърен томограф. Стана ясно, че поради заболяването корените не могат да пият и да се хранят от почвата. И по тази причина съхне. Наскоро кметът Стефан Радев заяви, че с изключение на от Лесотехническия университет, проби са взети и ще бъдат изследвани и от Българска академия на науките, в други лаборатории. На място е поканен за мнение акад. Александър Александров, величие в тази област на науката. Накратко: “Ще създадем всичко, каквото и колкото е належащо ”, съобщи градоначалникът. Включително и с обезпечаването на средства за процедурите, въпреки общината да е на път, само че към момента да не е излязла от процедурата за финансово излекуване. Други източници на средства обаче няма.
През миналите няколко години се случиха още няколко неща: бе валидирана пощенска марка с изображението на Стария бряст, има и нова монета, отдадена на хилядолетника. Композиторът Хайгашот Агасян написа ария по стихове на Ники Комедвенска. Изпя я Тони Димитрова. В проучване на еколога Мария Диловска се оповестява, че един от най-древните лъкове е датски и е бил направен от брястово дърво на 8000 години. В очакване на резултатите от Българска академия на науките надали някой се съмнява: сливенският препатил влъхва, както го назовава поетът Дамян Дамянов, няма да доживее до датската възраст, нито пък ще доближи височина от 25-30 метра, като други екземпляри от този тип. Може би просто му е пристигнало времето. А в градинката от другата страна на общината към този момент пораства млада фиданка, отгледана от семе на Стария бряст. Може би след години, под магията на клоните й, отново ще се раждат митове и цветни истории…
Европейско дърво
Масовият интерес избухна преди пет-шест години около годишния конкурс на Европейски Съюз „ Европейско дърво ”. Сред хората, които имат принос за тези безредици, е един запалянко, Стефан Стефанов от Сливен. Стефанов, притежател на парцел с вековни дървета в сливенското с. Глушник, стана прочут с отношението си към природата и деятелността си. Даже съобразително съумя да записва фондация на името на известното сливенско дърво.
В началото обаче бе просто неуморният Стефан, който със съидейници съумя да възпламени еуфорията за бряста и да я предадат. Самият конкурс не беше за най-дебелото, най-високото или най-старото, а за най-обичаното от локалната общественост дърво. Участваха 9 страни, гласуването беше онлайн. Общината организира сериозна рекламна акция.
Сливенският бряст се трансформира в идея за българите в страната, та дори и в чужбина. Имаше дали своят вот от Чикаго, Съединени американски щати, Франция, Испания, Германия, поддръжка дадоха и бесарабските българи в Молдова и Украйна. Като при множеството събития в интернет, конкуренцията нападна с нападки, които няма по какъв начин да бъдат представени. Най-невинната от тях по адрес на българите дори малко затрудни преводачите, тъй като бе комплицирана, неизползвана дума от рода на „ косматогърби ”.
В последна сметка българското дърво събра 77 526 гласа, а вторият класирал се, крушата на Унгария, получи 36 925 гласа. Сливен стана национална вест не поради проваления си воден план и разкопаните улици, както дотогава, а по прелестен мотив – поради едно дърво!
И по този начин тогавашният кмет Кольо Милев отпътува за Брюксел, с цел да получи премията -статуетка. Даже от общината осигуриха рейс за Ансамбъла за национални песни и танци, който да изнесе концерт в столицата на Европейски Съюз, както и за публицисти, които да отразят церемонията по награждаването и празника.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ