Това е един от най-добре изучаваните периоди в британската история,

Това е един от най-добре изучаваните интервали в английската история, както и вдъхновението за изключително сполучливия сериал „ Игра на тронове “. Но Войната на розите към момента са изпълнени с доста мъгляви моменти, разногласия и диспути. Нека в този момент изследваме няколко от тези въпроси без отговор…

Шарл VI Обичаният

Хенри VI (1422–60 и 1470–71) е много комфортно най-некомпетентният крал от цялата линия на Плантагенет, и неговото меко, само че в последна сметка пагубно управление начева поредицата от спорове, които през днешния ден назоваваме Войната на розите.

Тя избухва през 1453 година, когато Хенри наподобява претърпява съвсем цялостен мисловен срив. Той стопира да дава отговор на други хора; не разпознава даже личната си жена и новородения си син; и в продължение на няколко месеца е изцяло беззащитен и изцяло отдръпнат от света. Един неов съвременник споделя, че кралят е „ изумен от гняв “.

Очевидното съпоставяне е с дядото на Хенри Шарл VI Обичаният, който претърпява също толкоз дълги пристъпи на полуда, в които атакува своите придворни, омазва се в личните си нечистотии и крещи, че усеща хиляди остри игли, пронизващи плътта му.

Значи заболяването на Хенри е наследствена? Как тогава бихме го диагностицирали през днешния ден? Кататония? Шизофрения? Тежка меланхолия? Поставянето на сходни диагнози епохи по-късно е малко мъчно и е изцяло допустимо в никакъв случай да не можем да кажем сигурно. Това, което знаем, е, че заболяването на Хенри има ужасяващ резултат както върху индивида, по този начин и върху неговото царство, защото поданиците му първо се борят да спасят царството, а по-късно да откраднат контрола над него за себе си.

Едмънд Бофор (вляво)

Големите оживели от Войната на розите са едно необичайно малко на половина уелско, на половина френско семейство, което приема семейството Тюдор. Известно е, че Хенри Тюдор излиза победител от борбата при Босуърт през 1485 година и под името Хенри VII основава най-известната кралска династия на Англия.

Но произходът на това удивително семейство е изненадващо замъглен. Първата им връзка с британската корона идва от бабата на Хенри VII, Катерина дьо Валоа, вдовица на Хенри V и майка на Хенри VI. Вдовицата Катерина провокира много безредици, когато се омъжва скрито за нейния преклонен прислужник Оуен Тюдор. Около този съюз се завихрят доста сантиментални клюки, само че без значение от това, при започване на 30-те години на 15 век кралицата ражда няколко деца, които вземат името на Тюдор, най-много бащата на Хенри VII, Едмънд Тюдор и друго момче на име Джаспър Тюдор.

Но в действителност ли са Тюдори? Защото малко преди Катерина да се забърка с Оуен, има необятно публикувано съмнение, че тя има връзка с Едмънд Бофор, бъдещия херцог на Съмърсет, който ще бъде погубен в Битката при Сейнт Олбанс през 1455 година Този слух е взет толкоз съществено, че Народното събрание се заема с въпроса и издава специфичен правилник, ограничителен правото на кралиците на Англия да се женят наново.

Предполага се, че бракът на Катерина с Оуен е подписан, с цел да прикрие политически рисковата й връзка с Едмънд Бофорт. В подобен случай допустимо ли е Едмънд Тюдор въобще да не е бил Тюдор, а в действителност да е получил личното име на същинския си татко?

Експертът по 15 век Джералд Харис прави тъкмо това предложение в записка под линия, написана през 1988 година:

Едуард IV

В книгите по история нормално се показва, че брачната половинка на Едуард IV е Елизабет Уудвил. Това единствено по себе си е забавен факт: когато Едуард се дами за Елизабет през 1464 година, тя е с невисок сан, вдовица с две деца от предходния си брак и една от поданиците на краля, а не някоя привлекателна задгранична принцеса. Нещо повече, изборът на Едуард на кралица разстройва най-близкия му политически съдружник, граф Уорик; предизвиква дипломатически проблеми с повече от една друга държава; и нервира забележителен брой други британски благороднически фамилии.

Но нищо не основава толкоз доста проблеми, както догатката, че Едуард IV в действителност се е дами за различен човек. След гибелта на краля през 1483 година, неговият брат Ричард херцог на Глостър твърди, че преди сключването на брака с Уудвил, Едуард IV дава обещание да се ожени за лейди Елинор Ботелър, щерка на известния боец Джон Талбот, граф на Шрусбъри.

През 1483 година Ричард твърди, че защото Едуард към този момент е заречен да се ожени за лейди Елинор, той няма законното право да се дами за Елизабет Уудвил. Това от своя страна прави техния съюз недействителен, а децата им – противозаконни.

Това изказване е в основата на узурпирането на короната на Ричард. Той дава да се разбере, че дребният наследник и правоприемник на Едуард IV, Едуард V, е противозаконен и вместо това самичък той претендира за трона, като Ричард III.

Но правилно ли е въпреки всичко това изказване? Удобно е, че през 1483 година казусът не може да бъде тестван, защото лейди Елинор почива 15 години по-рано. Но през днешния ден тези, които се стремят да възстановят репутацията на Ричард III, постоянно разчитат на аргумента с обещанието, с цел да защитят дейностите му.

Това е може би най-голямата мистерия от всички и сигурно въпросът, който е най-вероятно да започне спор между всяка група историци. В продължение на епохи името на Ричард III е почернено с помощта на неговото узурпиране на трона през 1483 година и последвалото изгубване на племенниците му, Едуард V и Ричард херцога на Йорк – по-известни като „ принцовете в кулата “.

Наистина ли момчетата умират в кулата и ако да – кой е отговорен? Дали Ричард ги убива? Или умират от естествена гибел? Има ли други фактори към кончината им? И в случай че да, какви? Възможно ли е, както допуска един актуален източник, тогавашният съдружник на Ричард, подмолният и некадърен Хенри Стафорд, херцог на Бъкингам, да е първият мотор зад гибелта на момчетата? Или е имало още по-зловещ скрит план, може би с присъединяване на подлата майка на Хенри Тюдор, Маргарет Бофорт?

Нямаме нищо по-солидно от догатки. За доста фенове на Ричард обвиняването в ликвидиране на принцовете в Кулата е непоносимо и незаслужено, отправено към жестоко неразбираем монарх…