Вашият кратък гид за апартейда
Това е дума на африкаанс за „ делене “ – безусловно „ обособеност “. Апартейд се употребява за изложение на дискриминационната политическа и икономическа система и расова сегрегация, която бялото малцинство постанова на небелите хора в Южна Африка. Той се ползва от ръководещата партия – Националната партия на Южна Африка – от 1948 година до 1994 година
Сегрегацията съгласно расата не е оригиналност за Южна Африка, защото расистко законодателство в страната може да се види още през 1806 година Но то е доста разширено със Закона за регистрация на популацията от 1950 година, който разделя южноафриканците на четири категории: банту (чернокожи Южноафриканци), цветни (тези от смесена раса), бели и азиатски (индийски и пакистански южноафриканци). Законът е предопределен да резервира върховенството на белите в страната.
Ефектите от апартейда засягат всеки аспект от всекидневието. Към 1950 година браковете и половите връзки сред бели и небели южноафриканци са неразрешени, до момента в който поредност от признати закони правят по този начин, че повече от 80% от земята в страната да е заделена за бялото малцинство. Чернокожите мъже и дами са принудени да живеят в 10 по този начин наречени „ черни земи “, където им е разрешено да развиват бизнес. За да живеят и работят в избрани „ бели зони “, те се нуждаят от разрешителни. Болниците, колите за спешна помощ, рейсовете и обществените места въобще са сегрегирани, а присъединяване на небелите в държавното управление е изцяло неразрешено.
Въздействието върху небялото население на Южна Африка е ужасяващо. Законите постоянно разделят цели фамилии – в случай че родителите са бял човек и небял човек, децата им са класифицирани като „ цветнокожи “. Между 1961 и 1994 година 3,5 милиона души са принудително отстранени от домовете им, земята им е продадена за елементи от действителната й стойност, което обрича небелите на тежка беднотия и обезсърчение.
Южноафриканците, хванати в непокорство на апартейда, могат да бъдат затворени, санкционирани или бити, до момента в който тези, за които се подозира, че са в расово смесенa връзка, са търсени според законите за неморалността от 1927 и 1950 година Повечето „ отговорни “ двойки са изпращани в пандиза. Ако чернокожи мъж или жена бъдат хванати без техните „ dompas “ – паспорт, съдържащ пръстови отпечатъци, фотография, персонални данни за работа и позволение от държавното управление да бъде в избрана част на страната – те също могат да бъдат затворени. Повече от 250 000 чернокожи южноафриканци са задържани всяка година според тези закони.
През 1952 година се организира първата забележителна, ненасилствена политическа акция – акцията за неподчинение. В продължение на четири месеца над 8000 доброволци съзнателно нарушават законите на апартейда, като отхвърлят да носят пропуски, нарушават полицейския час и употребяват публични места и уреди, предопределени единствено за бялото население. Кампанията, ръководена от Африканския народен конгрес (АНК) и Южноафриканския индийски конгрес, поражда всеобщ напредък за независимост в самата Южна Африка и притегля вниманието на Организация на обединените нации.
През този интервал се организират и други дейности на опозиция, в това число демонстрации, митинги, стачки, политически дейности и в последна сметка се стига до въоръжен отговор. През 1960 година при един митинг са убити минимум 69 невъоръжени чернокожи хора и са ранени 180, когато полицията открива огън по протестиращите в бедния негър град Шарпсвил.
Нелсън Мандела – президент на Младежката лига на АНК – е основен доброволец в акцията през 1952 година Той продължава да играе водеща роля в генерирането на огромна опозиция против апартейда и през 1961 година вкарва спорното, въоръжено крило на АНК – „ Umkhonto we Sizwe “ (Копието на нацията).
Участието на Мандела както в мирната, по този начин и във въоръжената опозиция довежда до 27-годишната му присъда в пандиза, където е подложен на ужасяващи и безчовечен условия. Неговата история става известна по целия свят.
През 1973 година Организация на обединените нации денонсира апартейда, само че нещата се развиват чак през 1976 година, когато полицията открива огън със сълзотворен газ и патрони против възпитаници в Совето. Насилието провокира отвращение и Организация на обединените нации вкарва ембарго за продажбата на оръжие на Южна Африка, последвано през 1985 година от стопански наказания от Обединеното кралство и Съединени американски щати.
С възходящия интернационален напън някои закони за апартейда са анулирани. През 1990 година светът следи по какъв начин Нелсън Мандела е освободен от пандиза, след което продължава да води акции. Четири години по-късно, на 26 април 1994 година, над 22 милиона южноафриканци вземат присъединяване в първите многорасови парламентарни избори, гласувайки в АНК с Нелсън Мандела отпред. Той поставя клетва като първия негър президент на страната.
