Климатичните промени удължават дните и скоро ще надхвърлят влиянието на Луната
Това надалеч не е най-важният резултат от сгорещиващия се свят, само че повишението на температурите забавя въртенето на Земята, което удължава дните. Ефектът сигурно е дребен, само че нови проучвания плануват, че при сюжет, в който продължаваме да отделяме високи равнища на нездравословни излъчвания, следствията ще окажат по-голямо въздействие върху скоростта на въртене на Земята, в сравнение с приливните резултати на Луната. Същите даже леко ще трансформират местоположението на Северния полюс.
Скоростта, с която се върти едно тяло, се въздейства от разпределението на масата му. Учителите по физика показват тази идея от десетилетия, като карат учениците си да седнат на въртящи се столове, завъртат ги и ги карат да управляват въртенето като си разперват и сгъват ръцете. Едва неотдавна обаче осъзнахме, че вършим същото нещо с цялата планета.
За завъртането на масата на екватора на планетата е нужна повече сила, в сравнение с полюсите ѝ. Земята се е формирала с доста ротационна сила, дребна част от която губи поради Луната, без да печели доста като отплата, тъй че когато масата се реалокира от полярните области към тропиците, тя би трябвало да аргументи по-бавно въртене.
Разпределението на водата и леда на земната повърхнина обаче е единствено един от многото фактори, които въздействат върху скоростта на въртене на планетата ни. Например Слънцето и Луната имат противоположно влияние посредством приливите и отливите, макар че нормално господства това на Луната. Налице са и промени в скоростта на въртене на земното ядро, които могат отчасти да се трансферират върху повърхността.
Изчисляването на силата на тези резултати е мъчно, тъй че Земята може да ни изненада леко с това дали дните стават по-дълги или по-къси и с какъв брой в продължение на месеци или години. Въпреки това професор Бенедикт Соя от Швейцарския федерален софтуерен институт в Цюрих и неговите сътрудници настояват, че по-топлата планета към този момент способства за удължаването на дните и този резултат се е ускорил през този век. Ако излъчванията парникови газове продължат да се усилват, силата на резултата ще се удвои до 2100 година, заключават те, като по този метод ще изпревари тази на Луната.
„ Ние, хората, оказваме по-голямо влияние върху нашата планета, в сравнение с си мислим “, споделя Соя в изказване. „ И това, естествено, ни постанова огромна отговорност за бъдещето на нашата планета. “
Полярният лед се е топял и преди, за последно преди към 10 000 години, което също би трябвало да е довело до по-дълги дни. Тогава обаче процесът е бил доста по-бавен от настоящия, тъй че резултатите евентуално са били по-малки от тези на спътника ни.
Ако топенето е протичало симетрично както в Арктика, по този начин и в Антарктика, тогава това може да е единственият резултат върху въртенето на Земята. Знаем обаче, че в някои направления има доста повече лед за размразяване, в сравнение с в други. Свързано изследване на същия екип изяснява, че вследствие на това оста на въртене на Земята също леко се измества.
Това пренасяне е малко – към метър на десетилетие на полюсите. И има и други аргументи за него: континенталният дрейф, породен от тектониката на плочите, и топлинните придвижвания в ядрото на планетата. Геофизиците наблюдават тези придвижвания и откриват, че Северният полюс се движи почти по посока на залива Хъдсън в продължение на 1 век, макар че в последно време посоката се е трансформирала. Прибавянето и на топенето на ледовете разрешава на екипа да сътвори модел, който подхожда на следеното преместване.
„ За първи път представяме цялостно пояснение на аргументите за дългогодишното придвижване на полюсите “, споделя водещият създател на двете проучвания Мостафа Киани Шахванди, един от докторантите на Соя. „ С други думи, към този момент знаем за какво и по какъв начин се движи земната ос на въртене по отношение на земната кора. “
Има една догадка, наречена „ Гея “, съгласно която Земята е саморегулираща се система – и в случай че това е правилно, наподобява, че въпросната система се простира и надълбоко в планетата (не единствено на повърхността ѝ). „ Климатичните промени предизвикват придвижване на оста на въртене на Земята и наподобява, че запазването на ъгловия миг също трансформира динамичността на земното ядро, “ споделя Соя.
Соя, Шахванди и съавторите им не сигнализират за тези резултати, като означават, че те са прекомерно дребни и прекомерно мудни, с цел да будят терзание, за разлика от доста други аспекти на провокираното от индивида изменение на климата. Въпреки това от време на време е належащо да се вземат под внимание такива въпроси. Те дават образец с нуждата да се знае точната скорост на Земята при изстрелването на някои галактически сонди, а не скоростта, каквато е била преди десетилетия.
Работата предлага и два спомагателни метода за инспекция дали планетата фактически се нагрява.
