Изненадващо драматичната история на тотемите
Тотемите са основани за първи път от няколко локални племена от северозападната част на Тихия океан, които живеят най-вече в днешна Аляска и Британска Колумбия. Точният генезис на практиката не е явен, само че писмени сведения се появяват за първи път в края на XVIII в., а устните сведения са от още по-отдавна.
Обикновено изработвани от червен кедър, тотемните стълбове варират на височина от 3 до над 30 метра и служели за разнообразни цели. В някои от тях се съхранявали останките на умрелите, други са били декоративни порти или подпорни греди на къщите, а някои даже били изработвани, с цел да осмиват хора, които са обидили по някакъв метод племето.
През XIX в. идването на европейските заселници способства за упадъка на практиката. Европейските мисионери и законодателството, като канадския Закон за потлача (потлач е индиански празник) от 1884 година, обезкуражават или категорично не разрешават тази традиция, вследствие на което доста тотеми са продадени, унищожени или оставени да се разпаднат. Въпреки това те по-късно получават известност измежду туристите и се трансформират в знаци на редица спорове сред коренните племена и чужденците.
През 1951 година Законът за потлача е анулиран и художниците от коренното население възобновяват тази форма на изкуство, като основават нови стълбове за отбелязване на значими събития или в чест на умряли родственици.
Днес тотемите не престават да имат културно значение и се почитат поради тяхната историческа и художествена стойност.
Често срещано неправилно разбиране е, че тези самобитни статуи са идоли за поклонение. Те могат да се разделят на към 7 съществени типа, като всичките имат практическо или културно предопределение. стълбове стоят пред домовете на значими водачи на племето и описват историята на родословието на тяхното семейство. Някои племена употребяват стълбове, които постоянно са ситуирани на брега на поток или на плаж, с цел да маркират територията и да посрещат – или да изплашат – новодошлите.
се намират на закрито като поддържат покрива на къщата и в същото време описват историята на притежателите на въпросната къща. Има и, които са задоволително огромни, с цел да може през тях да мине човек, и могат да служат като вход към дома.
могат да служат като надгробни плочи или напряко да съхраняват останките на мъртвите. По същия метод почитат умрелите и разпознават индивида, който е поел ролята на техен правоприемник в общността. Тези стълбове могат също по този начин да означават и значими събития в границите на племето.
Може би най-уникалният тип е, който се употребява за засрамване на хора, които са обидили племето. Обикновено това е обвързвано с неплатен дълг, само че може би най-известният дирек за подбив е основан по напълно друга причина: стълбът „ Сюард “ в тотемния парк в Саксман, Аляска, изобразява някогашния държавен секретар Уилям Х. Сюард.
Според Историческото общество на Аляска истинската версия на стълба е основана през 80-те години на XIX в., повече от десетилетие откакто народът тлингити уважава Сюард на потлач през 1869 година Той по този начин и не отвръща на щедростта им и те издигат стълба, с цел да го засрамят за неналичието на самопризнание.
Добре знае се, че тотемите играят значима роля в обществата на тези племена – само че по какъв начин стартира самата традицията по издълбаването им?
Потлач на племето кваквака’вакв с танцьори и артисти
Първите тотемни стълбове са основани от тихоокеанските северозападни племена като хайда, тлингит, нуксалк, цимшиан, кваквака’вакв и крайбрежните салиши. Тези коренни поданици живеят най-вече в Британска Колумбия, като някои от териториите им се простират в южна Аляска и северен Вашингтон.
Макар да не е ясно по кое време в началото стартира практиката, първите писмени сведения се появяват през 1791 година Според Музея за естествена история и просвета „ Бърк “ в Сиатъл през тази година моряк на име Джон Бартлет рисува картинка на тотем на хайда на остров Лангара край крайбрежията на Британска Колумбия.
Традиционно тотемите се издълбават от висококвалифицирани експерти. Членовете на племето деликатно избирали дърво и провеждали гала на признателност, преди да го отсекат. Предпочитани са западни червени кедри, които са устойчиви на изгниване и са лесни за издълбаване.
След като стълбът бил приключен, племето провеждало гала по повдигането му с обилна софра, наречена потлач. На него водачите на племето разказвали истории за резбите върху тотемния дирек и разкривали смисъла им.
Когато обаче европейците стартират да се заселват в региона през XVIII и XIX век, те са решени да християнизират коренното население и заради това тотемните стълбове бързо понижават.
Thuja plicata или западен червен кедър
Европейските заселници в северозападната част на Тихия океан безскрупулно лишават културата на индианците и хората от Първите народи в името на религията. Мисионерите в района считат тотемите и съпътстващите ги потлачи за езически и ги приключват.
Много стълбове от XIX в. са продадени на музеи, оставени са да се разпаднат или са нарязани за дървесина. През 1884 година пък канадското държавно управление изцяло не разрешава провеждането на потлачове. Законът гласи: „ Всеки индианец или друго лице, което взе участие или оказва помощ в празнуването на индианския фестивал, прочут като „ Потлач “, или в индианския танц, прочут като „ Таманавас “, е отговорен за закононарушение и предстои на отнемане от свобода… и всеки индианец или друго лице, което насърчава… индианец или индианци да провеждат подобен фестивал или танц, или да честват същия… е отговорен за сходно закононарушение. “
Въпреки че издълбаването на тотеми в никакъв случай не е било публично неразрешено, практиката понижава, защото обичайните церемонии, свързани със основаването им, не могат да се организират. По това време обаче те добиват известност и отвън северозападната част на Тихия океан – туристи се стичат, с цел да ги видят, и даже купуват дребни модели като сувенири.
В края на XIX и началото на XX в. стълбовете към този момент се демонстрират по време на международни панаири и изложби в цялата страна. След това, през първата половина на 1900 година, доста от тях са върнати в Аляска и изложени в новооткрити тотемни паркове.
През 1951 година законът за Потлач е анулиран и на локалните племена още веднъж е позволено да организират своите церемонии. А издълбаването на тотеми се възражда от ново потомство художници, които издигнати нови. Други пък са репатрирани от колекционери и музеи, на които са били продадени през XIX век.
Днес тези културни икони са по едно и също време респект към богатата просвета на индианците и хората от Първите народи на Америка и спомен за тяхната трагична история.
